И с т о р и я
Главна страница Българска история Световна история
Турски
патрул
разпознава
Апостола в
местността
Пазимост
край Ловеч
ЕВТИМ
ТАНЧЕВ
През 1873 г. в София увисва на бесилото Апостола на свободата Васил Левски. Той е осъден на смърт от турския съд след залавянето му в ханчето край село Къкрина, Ловешко, на 27 декември 1872 г. В българската история е утвърдено схващането, че причината за този трагичен край е предателството на поп Кръстьо Никифоров - касиера на ловешкия комитет. Истинската причина за гибелта на Апостола обаче е друга. Тя започва на 22 септември 1872 г. с обира на пощата в прохода Арабаконак, извършен от Димитър Общи, въпреки изричната забрана на Апостола. Залавянето на Димитър Общи обаче става случайно, без предателство на комитетски деец, и е резултат на едномесечни полицейски акции. Този факт е особено важен. Той говори, че властта не е имала внедрен доносчик и предател в редиците на комитетските дейци. Заловеният на 26 октомври 1872 г. Димитър Общи доброволно изказва всичко, което знае за комитетската организация и за Левски. От неговите думи полицията изгражда план за залавянето на Апостола. Тя е разчитала на негов портрет, но не и на предателски показания от ловешки комитетски деец или гражданин. Наистина, по време на разследването на обира в Ловеч в края на октомври са задържани и разпитвани председателят на комитета Марин Поплуканов, Димитър Пъшков, поп Лукан Лилов и поп Кръстьо Никифоров. От разпитите им полицията обаче не е успяла да научи нищо ново за комитета в града и за Васил Левски. Т. е. останала си е с наученото от Димитър Общи за физическите черти на Левски, за апостолската му дейност, за пътищата му на придвижване и най-вече - за честото му пребиваване в Ловеч. Затова и полицейските мерки били най-строги в района на града. Така Левски се натъква на конен патрул по шосето за Севлиево в местността Пазимост, която е отдалечена на около 6-7 км от Ловеч. Тази среща е съдбоносна. Тя е действителната причина за залавянето. Документирана е и в съдебния протокол: "... След като обаче неговият портрет се разпрати и неговото преследване не спря, най-сетне... той биде настигнат в село Къкрина, Ловчанско, нападнат и заловен." Настигането е пряка последица от срещата на Пазимост, както и от разговора на заптиетата с Левски по време на тази среща. На тях им прави впечатление, макар и с известно закъснение, приликата на срещнатия от тях пътник с отличителните белези на неуловимия "Джин-гиби". За всичко, което е станало в онези драматични дни и часове, Левски е написал писмени оценки които са останали обаче незабелязани през годините, а и до наши дни. Те, както и изказаното от Левски пред Никола Цвятков и Христо Цонев-Латинеца, изразяват убеждението на Апостола, че поп Кръстьо Никифоров не е предател.