И с т о р и я
Главна страница Българска история Световна история
Киприан е обявен за руски светец
ГЕОРГИ
КОНСТАНТИНОВ
Разгръщайки
страниците
на
драматичната
ни история,
стигаме до
вълнуващата
истина, че
древна
България е
била
замислена от
съдбата като
една от
основните
държави в
градежа на
християнска
Европа, като
мощен
енергиен
източник на
общославянски
дух и култура.
Всеизвестен
е фактът, че
през 1981 г.
създателите
на нашата
писменост
Кирил и
Методий бяха
обявени от
главата на
Римокатолическата
църква папа
Йоан-Павел II
за
покровители
на Европа За
съжаление
историческите
шансове на
нашата
държава са
били почти
заличени от
ударите на
същата тази
съдба,
изоставила
ни под
петвековната
сянкан на
робството. И
все пак, както
често се
случва в
бурни
времена,
ярките искри
на
старобългарската
духовност не
са били
погубени
безвъзвратно,
а са литнали
спасително
към четирите
посоки на
света... Преди
няколко
години в
Белград имах
възможността
да участвам в
интересен
разговор,
случайно или
неслучайно
подхванал
темата за
някои общи
литературни
корени. "Може
да се каже, че
нашата
истинска
литература
започва от
Константин
Философ",
каза
известен
сръбски
издател. "Кой
Константин? -
попитах аз. -
Може би имате
предвид
Константин-Кирил
Философ, един
от двамата
солунски
братя?" "Не,
говоря за
нашия
Константин
Философ,
живял и писал
по времето на
владетеля
Стефан
Лазаревич..." "Аха,
става дума за
Константин
Костенечки",
досетих се аз.
Той има важно
място и в
нашата
литература.
Роден е в
Костенец,
Пазарджишко."
Константин
Костенечки...
Броени
години след
падането на
Търново той
пристига в
Бачковския
манастир.
Константин
започва да
учи гръцки и
да се
запознава с
принципите
на
Търновската
книжовна
школа. В
Бачковския
манастир той
престоява до
1410 г., когато
султан Муса
опожарява
Родопския
край. Това
кара
Костенечки
да избяга в
съседна
Сърбия. Приет
радушно от
тамошния
княз Стефан
Лазаревич,
той подхваща
учителска и
книжовна
дейност на
сръбска земя
И тъй като там
нямало и две
книги с
еднакъв
славянски
правопис -
започва да
изправя
правописа на
сръбските
книги според
Евтимиевите
принципи.
Написва "Разяснено
изложение за
буквите" -
един
граматически
трактат,
където освен
за
правописни
правила се
говори и за
произхода на
Кирило-Методиевия
език. Това е
нашият
Константин
Костенечки. И
той не е
единственият
с подобна
съдба. Мисля
си и за онези
страшни
години на
национален
погром -
падането на
Търновското
царство.
Някъде близо
до великия
Евтимий е
Киприан -
изключителен
български
книжовник с
мащабен
замах, успял
да пренесе
светлината
на нашите
православни
книги на
хиляди
километри от
родната земя.
Ученик на
Теодосий
Търновски и
Патриарх
Евтимий,
духовната си
дейност
започва като
монах в
Килифаревския
манастир.
След това
служи 10 г. в
Атон. Показал
блестящи
качества
като
книжовник и
защитник на
църковните
канони,
Киприан е
изпратен в
Югозападна
Русия със
седалище
Киев. А през 1375 г.
става
митрополит
Киевски. По-късно
удивителното
му издигане
продължава -
ръкоположен
е за
Московски и
Всеруски
митрополит.
Енергичен и
влиятелен
глава на
руската
църква, той
провежда и
цялостна
реформа в
Русия за
изправяне на
богослужебните
текстове
според
Евтимиевите
правописни
правила. Сам
преписва от
българските
църковни
ръкописи за
нуждите на
руската
църква. Скоро
след смъртта
си е
канонизиран
за руски
светец. За
съжаление
името на
Киприан е
известно в
България
само на
специалистите.
Няма и
паметник.