И с т о р и я
Главна страница Българска история Световна история
България е единствената държава, която се е местила по картата четири пъти
КЪНЧО
КОЖУХАРОВ
България е
единствената
държава,
която се е
местила по
картата
четири пъти.
Нашата
прадържава -
Балхара, се е
намирала в
района на
Памир. После
хан Кубрат
създава
Велика
България на
север от
Кавказ, а тя
дава
началото на
още две
държави -
нагоре по
Волга и на
Балканския
полуостров.
При това свое
постепенно
изместване
на запад
България
преминава от
едно
азиатско
културно-информационно
пространство
в друго -
европейското.
Това
преминаване
поставя пред
българите
няколко
тежки
проблема,
които те
решават
успешно. В
твърде
кратък
исторически
срок те
успяват да
усвоят
новата
култура и да
примирят
изискванията
й със своите
културни
корени.
Процесът на
приобщаването
започва от
хан Кубрат,
който става
византийски
патриций и
завещава на
синовете си
идеята за
мирно
съседство с
Византия и
възползване
от всичките й
държавнически
и културни
постижения.
Не е случаен
фактът, че
въпреки
проблемите,
които едно
съседство
неизбежно
създава,
България по
времето на
Тервел е не
просто добър
съсед на
Византия, а и
най-важният й
съюзник в
борбата с
арабите.
Мирното
съжителство
приключва
едва със
смяната на
властващата
династия
Дуло с рода
Вокил. И след
Освобождението
новите
духовни
водачи
заемат "мая"
за своята
държава от
европейската
аристокрация.
В края на
деветнадесети
век никоя от
великите
сили не би
допуснала
България да
се изгради
като
република
според
заветите на
Левски.
Затова
монархическото
управление
изглежда
като
наложено
отвън. Ала си
заслужава да
проследим
как България
"осиновява"
своите
монарси и ги
превръща в
българи и
патриоти. Не е
случайно, че
чужденецът
княз
Александър
Батенберг
рискува и
изгубва
трона си, но
изиграва
огромна роля
за
обединението
на
разкъсаната
от
Берлинския
конгрес
страна. Не е
случайно, че
чужденецът
цар
Фердинанд
също поема
риска да
обяви
независимостта
на България
от Турция, а
през 1913 г. прави
фатална
грешка пак в
името на
българския
идеал -
обединението
на всички
откъснати от
България
земи. Не е
случайно, че
неговият син -
цар Борис
Трети - бива
възпитан
като
българин и с
умела
дипломатическа
игра връща по
мирен път
Южна
Добруджа, а
три години по-късно
бива отровен
от Хитлер,
защото
отказва да
предаде
националните
интереси в
жертва на
Третия райх. И
накрая, не е
случайно, че
след
петдесетгодишно
изгнание в
чужбина
синът на цар
Борис - Симеон
Втори - пое
управлението
в името на
България и
българите.
Нещо, което
монархистите
фундаменталисти
не могат да му
простят,
защото не
искат да
признаят, че
един
владетел има
дълг не само
към
монархията,
но и към своя
народ. Ето
защо никой не
може да каже,
че царят,
който заради
народа
пренебрегва
институцията,
не е българин
и патриот.
Нищо чудно, че
неговият
пример
накара много
родолюбиви
българи да
изоставят
успешна
кариера в
чужбина и да
се върнат тук,
за да
изпълнят
дълга си към
родината. Но
днес
България не
може да се
възроди само
с усилията на
"чужденците".
Нашият дълг е
да не
изоставаме в
патриотизма
си от тях и да
помагаме с
всички сили.