И с т о р и я
Главна страница Българска история Световна история
Иван Харизанов
Не се
опазиха от
опустошенията
на Голямата
депресия от
1929-1930 г. и
земеделските
страни като
нашата.
Изплашени от
кризата в
индустрията,
големите
държави, като
САЩ, Германия
и др. трескаво
насочиха
част от
националното
си
стопанство в
земеделието.
Яви се
свърхпроизводство,
в резултат на
което дойде
обезценяването
на зърнените
храни. Този
момент бе
критичен за
нашата
страна.
Положението
стана
неудържимо.
Селянинът
обедня и това
се отрази
разрушително
във всички
области на
държавния и
стопанския
ни живот.
Между това
държавата,
почиваща
върху
партийния
принцип,
продължаваше
да се движи по
инерция из
старите
отъпкани
пътища на
демокрация
без
демократизъм
на
общественост
без социални
грижи...
Нашите
партийци се
отдадоха на
леки борби
около кухи
конституционни
догми, без да
разберат, че
следвоенна
България не
живее вече с
политически
спорове и
въпроси, а със
стопанските
проблеми на
новото време.
Тук се крие
фаталната
грешка на
българската
партийност в
последните
години.
Партии и
партийни
водачи бяха
като
чужденци на
земята ни. Не
виждаха нищо,
не съзнаваха
и не
чувстваха
дълга си.
Управлението
спеше на
лаврите си от
21 юни (тогава
на общи
избори
побеждава
Народният
блок - бел. на
ред.) и
излюзираше,
че още стои в
сърцето на
старото си
предюнско
обаяние. То
продължаваше
да смята, че с
едни нови
избори ще
може да
отклони
вниманието
от
стопанските
въпроси,
които
отдавна бяха
изплавали по
повърхността
на живота и не
търпяха
повече
отлагане.
Проблемът за
българското
село бе
станал
основен
национален и
стопански
проблем и
никому вече
не можеше да
бъде
простено, най-малко
на
българските
партии и
партийци, ако
игнорират,
обхождат и
принизяват
чрез
диверсии
първенствуващото
значение на
държавата и
нацията.
Когато на 19
май ледът
изтрещя под
краката им, те
потънаха
моментално.
Скромно, тихо,
без всякакъв
шум новата
власт
непрекъснато
бди за
интересите
на селото и
труда. Най-бляскав
пример в това
отношение е
Законът за
задълженията.
С тоя закон
проблемите
за
задълженията
се решават в
духа на
обществената
солидарност
и висшата
справедливост.
Намалява се
самата
главница - 20 на
сто за
търговците, 30
на сто за
занаятчиите
и 40 на сто за
селяните.
Увеличават
се
разсрочките,
намаляват се
лихвите. Чрез
предвидената
погасителна
каса се
осигуряват
интересите
на
кредиторите
и
спестителите.
Из "Защо
умряха
партиите", 1934 г.