И с т о р и я
Главна страница Българска история Световна история
РЕЖИМЪТ НА ДЕВЕТНАЙСЕТОМАЙЦИТЕ
Единадесет
години след
първия
преврат
Военният
съюз
извръшва
втори. След
насилственото
сваляне на
Стамболийски
през 1923 година
той се налага
като мощен
фактор в
българския
политически
живот, макар
че се опитва
да го прикрие.
През нощта на
18 срещу 19 май 1934
година
Военният
съюз,
възползвайки
се от
назрелите
противоречия
в Народния
блок и от
подадената
оставка на
Никола
Мушанов,
взима
властта.
Превратът е
извършен
бързо,
безшумно и
без кръв.
Както и през
юни 1923 година
Военният
съюз е
извършителят
като има
съдействието
на
политическия
кръг "Звено".
Той е
създаден в
края на 20 -те
години. Това е
една
малобройна
организация
от високо
образовани
интелуктуалци,
бивши
офицери и
разочаровани
политици.
Звенарите
презират
термина "партия".
Те са елитен
кръг, в който
политическите
идеологии и
модерни
социологически
проблеми се
разискват на
високо ниво.
Проповядват
откровено
тоталитарни
идеи, заети от
италианския
и отчасти от
германския
фашизъм.
Цар Борис III не
одобрява
намесата на
военните и
армията в
политическия
живот на
България, но е
безсилен да
ги спре.
Знаейки за
преврата,
царят решава
да изненада
ръководителите
му. В 3.30 часа
сутринта на 19
май неговият
адютант ген.
Панов се
появява пред
тях, за да им
каже, че
Негово
величество
очаква Кимон
Георгиев и
ген. Пенчо
Златев. Те се
приготвят за
срещата като
вземат у себе
си два
документа -
указ за
назначаване
на ново
правителство
и акт за
абдикация. В
случай, че
царят не
подпише
първия
превратаджиите
ще го
принудят да
подпише
втория. На
тръгване
съучастниците
им ги
предупреждават
да не сбъркат
и да не
извадят
първо акта за
абдикция. Цар
Борис
подписва
исканото, но
не пропуска
да изрази
недоволството
си, като се
обръща към
ген Златев: "Вие
направихте
грешка,
генерале.
Сгрешихте, че
действахте
преждевременно".
След
извинението
на генерала
допълва: "Не
трябва да се
извинявате
на мене. Да се
надяваме, че
България ще
Ви прости!"
След което се
обръща към
Кимон
Георгиев: "Помните
ли какво Ви
казах, когато
бяхте
назначен за
командир на VI -ти
пехотен полк?"
Кимон
Георгиев
нищо не
отговаря, но
се изчервява
от
неудобство,
защото много
добре помни
думите на
царя: "Поверявам
Ви един полк,
който никога
не е
изневерил на
клетвата си."
Новият
кабинет
начело с К.
Георгиев е
оповестен
същия ден.
Водеща роля в
него играят
хора от
Военния съюз
и "Звено". В
правителстовто
влизат и три
политически
фигури:
земеделецът
отцепник от "Врабча
1" Никола
Захариев,
който
получава
Министерство
на
съобщенията,
цанковистът
проф. Янаки
Моллов - на
Просвещението,
а демократът
Константин
Батолов -
Външното
министерство.
Програмата
на режима
копира
фашистката
на Мусолини,
та дори и
нейната
фразеология.
Превратът е
представен
като
революция,
която ще
разруши
ретроградната
политическа
система на
диктатурата
на "числата"
и "тълпата".
Те обещават,
че ще настъпи
една нова ера,
в която на
мястото на
теснопартийния
и класов
егоизъм ще се
установи
управление в
името и в
интерес на
цялата нация.
Държавата и
изпълнителната
власт ще
бъдат на
първо място.
Икономиката
ще се
дирижира от
държавата.
Властта ще
бъде в ръцете
на
компетентни
представители
на
политическия
елит.
Държавата ще
въдвори
социален мир,
включително
и чрез
въвеждане на
корпоративния
принцип.
Действията
на
Деветнайсетомайците
ги разкриват
още по-ясно.
Те започват
да
разрушават
съществуващата
система. Като
първо
разпускат
Народното
събрание.
Идеята им да
се образуват
седем
съсловни
организации,
от които да се
формира нов
по състав
парламент не
се
осъществява.
Тя обаче се
доближава до
корпоративността
на
италианския
фашизъм и
вероятно е
заета от там.
Деветнайсетомайският
режим
неправомерно
си присвоява
правата на
законодателната
власт и
започва да
издава
наредби със
силата на
закон. На 14 юни
1934 година с
наредба -
закон
забраняват
всички
политически
партии и
организации.
Саморазпуска
се и "Звено".
Освен това са
премахнати
конституционните
права за
свобода на
словото и
сдруженията.
Въвежда се
цензура.
Организационният
живот на
партиите се
прекратява.
Режимът най-строго
се отнася към
комунистическата
партия.
Проведени са
няколко
големи
процеса. Но е
в ход и
извънсъдебната
разправа.
ВМРО също
попада извън
закона.
Изявени
негови дейци
са
арестувани,
Ванче
Михайлов
успява да
избяга зад
граница.
В
стопанската
политика
деветнайсетомайците
се обявяват
за
ръковдство
на
икономиката
от държавата.
Въвеждат
монополи на
спирта, солта,
петрола и
тютюна. Те
взимат мерки
в социалната
обаст за
подпомагане
на
работниците
и
занаятчиите.
Поощряват
кооперативното
движение.
Смятат, че
Българската
замеделска и
кооперативна
банка може да
бъде опора за
организиране
на
кооперации.
Провежда се
териториално-административна
реформа.
Шестнадесетте
окръга са
преобразувани
в седем
области, а 2500
селски
общини ги
уедряват в 800.
Силен удар е
нанесен
върху
местното
самоуправление,
тъй като в
ръцете на
селските
кметове е
съсредоточена
почти цялата
власт. Те не
се избират, а
се
назначават и
се
подчиняват
на
централната
адимнистрация.
Изискването
към тях е да
имат висше
образование.
Тези хора не
познават
проблемите
на селото и не
се вълнуват
от тях, а
гледат на
този си пост
като начало
на една
политическта
кариера. Не е
чудно, че
българският
селянин се
отчуждава от
държавата.
Широкомащабна
операция се
извършва, за
да се
реформира
държавния
апарат. Шест
хиляди
чиновници са
уволнени. Но
по традиция,
която
започва още
от края на
миналия век,
всъщност се
отстраняват
политически
неблагонадежни
за режима
лица, като
тези, които се
назначават
не винаги са
способни,
опитни и
компетентни.
Полицията
при режима
получава по-широки
функции и
авторитет.
Дирекцията
на полицията
придобива
самостоятелност
и възможност
да управлява
своите
поделения в
страната. За
организирането
на
обществото,
за
идеологическата
обработка на
масите и
пропаганда е
създадена
Дирекция на
обществената
обнова. Тя
полага
основите на
казионен
български
работнически
синдикат.
Деветнайсетомайците
успяват да
разрушат
парламентарно-партийната
система.
Независимо
от голямото
им желание и
проявените
находчивост
и усърдие те
не съумяват
да изградят
фашистка
корпоративна
държава. Този
режим първо
няма широка
социална
основа. От
обикновеният
българин е
посрещнат
вяло и с
апатия.
Липсва масов
терор и
насилие, с
които се
свързват
фашистките и
тоталитарни
режими в
Европа.
Липсва най-ярката
характерна
черта на
фашизма -
антисиметизмът.
Репресиите и
насилието
срещу
евреите и
масоните е
най-верният
показател за
принадлежността
на един режим
към фашизма и
тоталитаризма.
При тази
власт както и
при
Деветоюнската,
масони и
евреи са
необезпокоявани.
Дори П.
Мидилев -
масон и то
велик
майстор на
Масонската
ложа при
деветнайсетомайците
е министър.
Страни като
Германия и
Италия, в
които се
установява
класическа
фашистка
диктатура
показват, че
фашизмът
първо
възниква
като
идеология ,
развивана от
съответна
фашистка
партия, която
идва на власт
и установява
диктатура.
Основна
характеристика
на тази
диктатура е
срастването
на
фашистката
партия с
държавата,
ликвидирането
на
традиционните
демократични
държавни
структури и
създаването
на една нова
държавна
система,
изцяло
подчинена на
един център,
на една воля.
Налага се
всичко, което
се
обозначава с
понятието
тоталитарна
държавна
система.
Превратът на
19 май 1934 година е
квалифициран
от известни
наши
историци и
изследователи
на
политически
системи като
авторитарен
режим. Той е
много
интересен с
това, че от
една страна
прегражда
пътя на
фашизма, но
пък използва
антидемократични
методи на
управление,
които се
откриват и
при
фашистките
диктатури.
Наистина
наподобява
управление
от фашистки
тип:
ликвидиране
на
многопартийната
политическа
система,
премахване
на
представителни
държавни
органи,
законотворчество
на
изпълнителната
власт чрез
наредби -
закони,
засилване на
намесата на
държавата в
стопанския
живот на
страната и т.н.
Но и при този
режим както и
през юни 1923
година не се
осъщестява
сливане на
партия с
държава,
управлението
не е
еднопартийно,
а
безпартийно.
Външнополитическата
ориентация
на
деветнайсетомайския
режим не е
войнолюбива,
нито
националистическа,
нито
профашистко -
германофилска,
а за
сближение с
Югославия,
Франция,
Англия и
Съветския
съюз. Освен
това
деветнайсетомайците
управляват
твърде
кратко - само
една година.