И с т о р и я
Главна страница Българска история Световна история
Държавният преврат на 9-ти юни 1923
Александър Цанков
В
марксиската
историография
властва
мнението, че
през 1923 г. БЗНС
се намира в
етап на криза.
Разкрепостени
от
идеологическата
скованост
историческите
факти
говорят
друго.Управлението
на
Стамболийски,
особено през
1923 г. Придобива
черти на един
авторитарен
режим. По това
време
определят
селската
диктатура
като висша
форма на
демокрацията.
Съсловната
теория
започва да се
заменя с
класова.
Класата на
селяните е “хегемон”
на
революцията,
БЗНС е “авангард”
на класата.
Вождът е
Александър
Стамболийски,
съсредоточил
цялата власт
в ръцете си.
Все по-често в
последната
година на
управление
той се
чувства
отговорен
единствено
пред
Върховния
съвет на БЗНС
и все по-малко
отговорен
пред
Правителството
и Народното
събрание.
Корупцията сред земеделските управляващи в столицата и провинцията се разраства застрашително. Тя обхваща полицията и съдебната власт. Следват разкрития на афери една след друга – “спиртна афера”, “железопътна афера” и т.н. След взети мерки за разправа с политическите противници от “ляво” и от “дясно” през април 1923 г. БЗНС печели “завиден” резултат – 212 земеделски депутати срещу 33 от всички останали партии. В резултат на очертаващия се авторитарен режим военните взимат нещата в свои ръце, като по този начин изземват функциите на политиците.
Военният съюз е фактическият извършител на държавния преврат на 9-ти юни. Той е създаден през октомври 1919 г. В него се включват офицери от действащата армия, също и голям брой демобилизирани и уволнени офицери след съкращаването на армията, поради клаузите на Ньойския договор. Той започва своята дейност като професионална организация, но много бързо се превръща в политическа сила. Важен факт е, че ръководството на Военния съюз поддържа непрекъснато връзка с офицерите, начело на армията. По този начин армията се е намирала под пълен негов контрол. Главни водачи на Военния съюз са: Ив. Вълков, Дамян Велчев, Ив. Русев, Кимион Георгиев и Никола Рачев.
Непрекият извършител на преврата се крие в Народен сговор. Тази организация е създадена през есента на 1921 г. Това е тясно, надпартийно обединение на безпартийни интелектулаци, банкери, индустриалци и офицери. Великата масонска ложа също играе роля при образуването му. Народният сговор няма характер на партия. Неговата цел еда бъде идеен център за сплотяване и обединяване на буржоазните политически сили. Ръководител на организацията и неин идеолог е Александър Греков, а след неговата смърт професорът по политикономия Александър Цанков. Важна роля освен тях в организацията играят: банкерът Атанас Буров, доц. Петко Стайнов и Д. Мишайков. Последните двама, както и Ал. Цанков по това време са много способни и надарени учени, които следят развитието на модерните западни общества и новите тенденции в обществено-политическата и икономическа мисъл. В програмата им се говори за сплотяване на буржоазния лагер, който да поеме ръководната роля в обществото, за да се отнеме властта на земеделците и да се елиминират комунистите. Всичко това според сговористите може да се постигне, ако държавата поеме своята важна роля и ако има една силна елитарна власт. Според П. Стайнов системата на управление трябва да се реформира, да бъде компетентна и просветена, но до това трябва да се стигне посредством конституционни механизми. В тази идеология на Народния сговор не се откриват фашистки постановки, такива каквито им се приписват от марксистките историци. В статия на сговористкия вестник “Слово” става дума за това, че фашизмът е учение и движение против социализма, но че той може да погуби демокрацията, което не бива да става у нас.
Девети юни 1923 година. Малко преди полунощ е. Телефонните връзки със столицата са прекъснати. Превратът е определен за 3 часа сутринта. Точно в този час електричеството е прекъснато за 4 минути. Това е сигналът за действие. Военните отряди, командвани от привържениците на Военния съюз напускат казармите и завземат министерствата, участъци, пощи, гари в София и страната. Рано сутринта всичко е приключено успешно. Извършеният държавен преврат премахва управлението на земеделците, начело с Александър Стамболийски.
Превратът среща слаба съпротива. Реакцията на привържениците на Стамболийски е вяла и недобре организирана. Добре подготвената военна акция, както бързината и прецизността й при изпълнението е изненада за всички. Земеделските министри са арестувани веднага. Оранжевата гвардия, независимо от това, че е преден боен отряд на БЗНС не се организира и не се противопоставя на армията. Оранжевогвардейци се сражават в Радомир, начело с председателя на Народното събрание Ал. Ботев. Съпротива е организирана в Плевен под ръководството на министъра на търговията Ал. Обов. Бойците се сражават смело, въоръжени с тояги и коси, но лесно са сразени от редовната армия, а самият Обов бяга в Румъния. Комунистите не се включват в съпротивата. На 9-ти юни БКП излиза с прокламация, в която заявява своя неутралитет и че няма да вземе участие в борбата между “градската и селска” буржоазия.
Часове след преврата Ал. Цанков, либералът Боян Смилов и социалистът Димо Казасов посещават Цар Борис III в двореца “Врана”. Царят определено е изненадан и притеснен от действията на превратаджиите. Първо отказва, но по-късно подписва с известни уговорки указите, които му предлагат – единият за свалянето на правителството на Стамболийски, а другият за назначаването на новото правителство , начело с Александър Цанков. Цар Борис III държи в новия Кабинет да влязат поне двама земеделски министри в името на националното помирение, както и да не се предприема насилие срещу бивщите управляващи. Изискванията на Царя не само, че не са спазени, но е проявено безсмислено насилие спрямо земеделския лидер. Стамболийски е арестуван в близост до родното му село Славовица. Полк. Славейко Василев пристига с кола, за да вземе и да откара затворника до Пазарджик. Изглежда, че поради страх новото правителство изпраща специален отряд с кп. Иван Харлаков със заповед да го докара жив или мъртъв в София. Между полковника и капитана възниква спор кой да откара Стамболийски в столицата. Военният министър Вълков се намесва и по телефона се разпорежда това да бъде кап. Харлаков. Оттук насетне фактите будят недоумение. Защо Харлаков тръгва не за София, а камионът поема пътя за Славовица. Това, което се случва е страшно. Правителството ще твърди по-късно, че привържениците на Стамболийски са спрели камиона, за да го освободят. В суматохата побягналият затворник е убит. Тази версия е отхвърлена още тогава. В действителност земеделският водач е върнат в неговия собствен чифлик, жестоко е измъчван и е убит. Източниците за тези събития са различни, от тук са и различните версии за неговата гибел. Те са няколко. Стамболийски е измъчван часове наред и е убит от подчинените на кап. Харлаков. При мъченията е възможно да е взел участие и войводата Величко – македонски терорист. Смята се също, че бившият министър-председател е намушкан 60 пъти с нож, отсечена е дясната му ръка, а пръстите са рязани един по един. Неясно е дали кървавият надпис на стената в конюшнята “А.С. 14 юни 1923” е оставен от него малко преди да издъхне. Истината се губи някъде във времето на тези мрачни дни и сред настръхналата партизанщина на всички онези политически сили, които са били склонни да използват тази смърт, за да оправдаят своите безумия и насилия в момента и в бъдеще.
След осъществената от военните блестящо законспирирана операция на 9-ти юни, цивилните от Народния сговор съставят новото правителство, което представлява една широка коалици. В него влизат представители от Обединената народнопрогресивна партия, Националнолибералната, Радикалната и Социалдемократичната партия. Пътят на новия режим да еволюира към демокрация е спрян. Намесва се Комунистическия интернационал и обявява режима за фашистки. От там директивите до комунистите в България нареждат: да се подготви и проведе антифашистко възстание, което да установи диктатура на пролетариата. Въпреки действията на БКП, която хвърля в суматоха и кръв на невинни хора със събитията от септември 1923 година, а също и зловещия атентат от 16 април 1925 година, режимът не се идражда във фашистки.