ФК "Левски" София - България Кликнете и вижте! KLIK HIER         

И с т о р и я


Главна страница                           Българска история                           Световна история


Само Василий II е превзел Бдин с бой

Днешният Видин бил столица на цар Роман и Шишмановци

    Стратегическото място на днешния Видин е оценено за първи път от римляните, които през I-II век изграждат добре укрепения град Бонония. През 680 г., когато България заема Мизия, върху развалините на римската крепост израства бързо старобългарския град Бдин. Името едва ли е българизираното Бонония - най-вероятно идва от глагола "бдя".
    Над какво е бдял Бдин? Близката река Тимок е западна граница на страната през 681 г., а славянското племе тимочани не е между най-верните на нашата държава. В 824 г. те ще се отцепят от България и ще се присъединят към Франкската империя, но ще бъдат бързо усмирени от хан Омуртаг. Бдин бди и на северозапад, където само на стотина километра започват владенията на аварите. Затова още в края на IХ век градът става областен център и седалище на митрополит.
    Звездата на Бдин обаче изгрява в епохата на Самуил. След като през 971 г. Източна България пада под византийска власт, Бдин става център на съпротивата в западните и северните български територии. Тук Самуил посреща избягалия от плен Роман, а бдинският митрополит и болярите му дават короната на царството. Този акт прави Бдин временна столица на България. След няколко години тя е преместена в Скопие, а след това в Охрид. Но градът остава важна стратегическа крепост, осигуряваща връзката с отвъддунавска България, и същевременно пречеща на връзката на Византия с Унгария. Затова и император Василий II съсредоточава ударите си върху града. Гарнизонът отбива успешно няколко похода със собствени сили. Катастрофата идва през 1003 г. Градът е подложен на осеммесечна обсада. Цар Самуил прави груба грешка - вместо да тръгне с войската си на помощ на Бдин, предприема поход към Адрианопол (Одрин). Той успява да го превземе, но в това време изтощеният гарнизон на Бдин се предал по съвет на бдинския митрополит.
    През Второто българско царство Видин отново е областен град, обкръжен от труднопревземаема крепост. През ХIII - ХIV век областните му управители (Дърман, Куделин, Яков Светослав, няколко Шишмановци, Белаур) често са самостоятелни владетели, само номинално признаващи властта на търновския цар. А някои от тях като Михаил Шишман (1322-1330) стават и български царе. И това е нормално - Бдинската област е обхващала плодородните и гъсто населени равнинни земи в днешни Северозападна България, Източна Сърбия до Морава и румънската област Олтения. За ресурсите на Бдинския край в тази епоха има две важни свидетелства. В 1330 г. търновският цар Михаил Шишман дошъл за битката при Кюстендил с 6000 бойци, а бдинският деспот Белаур - с 8000. Според унгарски източници Бдинската област имала 600 000 души население при общо население на България 2 - 2.5 милиона. Може би затова през 1365 г. цар Иван Александър обособил Бдинска област като отделно царство, поставяйки за негов владетел първородния си син Иван Страцимир. На следващата година Унгария превзела Бдин и цялото Срацимирово царство. Но още през 1369 г. цар Иван Александър наел войската на влашкия войвода Влайко, разгромил унгарците и освободил сина си. Иван Страцимир управлявал още 27 години, станал турски васал и така преживял с 3 години края на Търновското царство. Но през 1396 г., когато край Бдин минал кръстоносният поход на крал Сигизиунд, Иван Срацимир изклал турския гарнизон и се присъединил към похода. Кръстоносците обаче са били разбити край Никопол и турците ликвидирали Страцимировото царство. Така Бдин станал последната българска крепост, паднала под турска власт.

 

    В Османската империя Бдин, получил вече името Видин, отново e център на област (санджак). Той се оказва на предната фронтова линия, доколкото през ХV-ХVIII век империята воюва главно с Унгария, Влашко и Австрия. Затова крепостта му не само не e разрушена, както се случва със стотици други български крепости, но и непрекъснато е поправяна и преустроявана. Видин издържа успешно много обсади. Най-опасната e през 1688 г., когато австрийците обкръжават града, а в тила им окуражените българи се вдигат на Чипровското въстание. Османските войски удържат на напора и нанасят поражение и на австрийците, и на българските въстаници. В края на ХVIII и началото на ХIХ век Видин за трети път в историята си става столица на самостоятелното феодално владение на Осман Пазвантоглу, висш турски военачалник и администратор. Осман Пазвантоглу отблъсква няколко армии на централната власт, опрян на крепостта, но в крайна сметка е победен. През Руско-турската война 1877 - 1878 г. кре⭏остта оказва яростна съпротива на румънските и руските войски, но капитулира в последните дни на войната.

 

    По волята на историята средновековните укрепления на Видин издържат успешно още една, последна обсада по време на Сръбско-българската война. В началото на ноември крепостта e обкръжена от Тимошката сръбска армия. Командващият генерал Лешанин предложил на началника на българския гарнизон капитан Маринов да се предаде поради очевидното превъзходство на сърбите. Маринов издевателски му отговаря, че във военното училище е учил да превзема крепости, а на лекцията по предаването им е отсъствал. В разгорелите се сражения Маринов отбива всички атаки, а с нощни излази често предизвиква паника сред обсадилите го сърби. Видин се защитава от малък крепостен гарнизон и няколко доброволчески дружини от селяни, чиновници и гимназисти. Параходът "Голубчик" на дунавската ни флотилия под командата на руския мичман Луцки посред бял ден пренася боеприпаси за обсадения град. За да не бъде обстрелван от сърбите, Луцки развява ту руски, ту австрийски, ту немски флаг, променя формата на надстройките, сменя даже името на кораба. На отсрещния бряг хиляди румънци от Калафат наблюдават като на театър боевете, ръкопляскайки и крещейки от възторг при всяко точно попадение на български снаряд. А нощем с лодки румънски офицери и чиновници прекосяват реката, носейки цели каси с шампанско на българските офицери.

Проф. д-р Божидар ДИМИТРОВ