ФК "Левски" София - България Кликнете и вижте! KLIK HIER         

И с т о р и я

Главна страница                           Българска история                           Световна история

Крепост брани столиците ни от морски десанти

Край днешна Провадия е избита цяла византийска армия

    Над съвременния български град Провадия на планинско плато, оградено от всички страни със скали, в късноантичната епоха е издигната солидна крепост. Тя получила доста прозаичното име Проватон, което на гръцки означава "Овча крепост". Българите на Аспарух възприели направения вече от славяните буквален превод на името и във всички български документи тя се среща като Овеч. Иначе съвременният град също нямаше да се нарича точно така.
    От крепост убежище, Овеч бързо се превръща в голямо селище с постоянно население. То е споменавано като областен административен център, а след приемането на християнството от българите и като епископска резиденция. В града естествено е разположен и солиден военен гарнизон.
    Какви са причините за необичайния възход на Овеч? Той е близо до първите две столици на държавата ни - Плиска и Преслав, а столиците и в онази епоха са "засмуквали" население, както и днес. Но което е още по-важно - Овеч е само на трийсетина километра от Варна. Тази именно геостратегическата позиция е причината владетелите да изградят крепостта и да стимулират развитието на Овеч. Варна става българска още в 681 г., но държавните мъже и в Плиска, и в Преслав, а и във Велико Търново си дават сметка, че трудно ще я удържат при десант на византийския флот. Византия разполага с най-малко 2000 кораба в Черно море, а България с нито един. Варна не би могла да издържи атака на 30-40 000 византийски бойци. И действително византийците често превземат и притежават Варна, дори когато сухоземната граница минава по билата на Странджа Сакар и Родопите. Чак до Великден 1202 г., когато българите при цар Калоян владеят почти цяла Тракия, Варна остава във владение на византийците.
    На българските управници им е било ясно, че през Варна, заобикаляйки естествената ни защитна линия Стара планина, византийската армия бързо може да се придвижи до Плиска и Преслав (на 80-100 км. от Варна) или до Търново (200 км), по сравнително равен терен. Ето защо българите изграждат и поддържат Овеч. Крупният му гарнизон не може да бъде оставен в тила на една настъпваща към столиците ни византийска армия. А обсадата на такава крепост е била безнадеждна работа. Овеч бил труден за превземане, а след две седмици тъпчене пред стените му византийците виждали по околните хълмове знамената на столичните български полкове, за чиято мобилизация Овеч спечелил достатъчно време. На попадналите в такъв "сандвич" византийци не им оставало нищо друго, освен да хукнат обратно към Варна. Щастливи са били тези, които са успявали да го сторят. Средновековните хронисти са ни разказали поне за един подобен случай.
През 1278 г., опитвайки се да преминат през проходите на Стара планина към Търново, две византийски армии от 5000 и 10 000 бойци, водени съответно от пълководците Априн и Мурин, намират гибелта си под мечовете на воините на цар Ивайло. Следващият византийски пълководец Михаил Глава Тарханиот опитва през Варна. Той превзема няколко крепости в Източния Балкан, но е спрян при Овеч. Докато се занимава с обсадата, в тила му пристига армията на Ивайло и ликвидира византийците за броени дни. Михаил Глава (за когото впрочем се смята, че е от български произход) предвидливо се "разболял", качил се на кораба си във Варна и отпътувал за Константинопол, оставяйки войниците си на заколение.
    Овеч паднал под турска власт през 1388 г., когато тридесетхилядна турска армия под командата на Лала Шахин с измама нахлула през нощта след сключено примирие. "Неверниците", според турския хронист Нешри се окопитили и оказали яростна съпротива, но били "насечени на парчета". Османците също понесли страшни загуби.
Турците поддържали крепостта още стотина години. Но когато българските земи станали дълбок тил на империята, тя била изоставена. Българското й население създало днешния град Провадия.

    Крепостта Овеч е свързана и с т.нар. селски цар Ивайло. През 70-те години на ХХ век студентска експедиция от Великотърновския университет записа в региона на Провадия народни песни, в които цар Ивайло е представен като управител на крепостта Овеч. Учените отдавна се съмняваха, че той е див свинар от Лудогорието. Военното изкуство и в онази епоха си е наука, владее се само от представители на аристокрацията, обучавани и чрез семейната традиция, и чрез учебници (т.нар стратегикони). Един селянин би могъл да спечели случайно една-две локални схватки, но не би могъл да победи в няколко десетки сражения с най-добрите армии на епохата - татарската, византийската, българската. Макар че народните песни не са най-добрият исторически източник, ако приемем, че Ивайло наистина е бил провинциален български аристократ, управител на Овеч, всички въпросителните около неговия произход и живот отпадат. Нападенията над отделни татарски отреди тогава са част от тактиката на България при посрещане на вражи удар от степни народи. Тя е предвиждала първо укриване в крепостите на населението, после мощни атаки над отделни лагеруващи отряди на противника и накрая след частичното му обезкръвяване и изтощаване - генерално сражение на обединилите се столични и областни полкове под командването на царя. Пасивността на цар Константин Тих на финала на антитатарската кампания вероятно е наложила избора на Ивайло за цар от полевите командири, също провинциални български аристократи.

    Проватон не се е прочул в битките с варварите. Името му липсва в хрониките чак до началото на VIII век. А това означава, че най-вероятно античната крепост е превзета и разрушена още при първите нападения на хуните или дори по времето на готите. Славяните мирно се заселили по тези земи около 640 г., а в 681 г. българската граница "слиза" до билото на Стара планина и руините на Проватон остават на българска държавна територия. Българите предприемат незабавни усилия за възстановяване на крепостта. Мощни десетметрови стени обграждат платото от всички страни, въпреки че скалните откоси под тях са сами по себе си една чудесна естествена защита. Портата на крепостта пред единствения път, водещ към платото, е фланкирана с кули. Пътят пред портата, също като пред Царевец в Търновград, е пресечен, и вероятно в цитаделата се е влизало по подвижен мост. Крепостта е била наистина непревземаема. Подобно на Търново, тя ще удържи на всички вражески атаки между VIII и ХIV век и ще се предава само след споразумение с противника.

Проф. д-р Божидар ДИМИТРОВ