ФК "Левски" София - България Кликнете и вижте! KLIK HIER         

И с т о р и я

Главна страница                           Българска история                           Световна история

Перник спира войските на Василий Българоубиец

Крепостта е унищожена не от врагове, а от земетресения

    През 681 г. българската държава на хан Аспарух заела Мизия, а хан Кубер формирал втора българска държава в Македония. Естественият стремеж на двете български държави към обединение завършил през 812 г., когато войските на хан Крум се срещнали с войската на потомците на хан Кубер някъде в полетата около днешния град Перник и неговата крепост. При така оформилите се граници на България пряката връзка на столичните центрове Плиска и Преслав с Македония минавала по долината на Струма. Дошъл часът на величието на Пернишката крепост. Българите използвали основите на античните стени, за да издигнат високи до 10 м зидове и няколко кули бастиони. В града бил настанен силен гарнизон с жилища за семействата на войниците. След приемането на християнството в 864 г. била възстановена голямата антична църква и построени няколко нови.
    В IХ-Х век Перник се оформил като административен областен център. При разкопките е открит единственият сребърен печат на цар Петър (927-969) сред десетките известни досега печати на този български цар, които са оловни. Очевидно управителят на Перник е заемал доста високо място в йерархията на кастрофилаксите (управители на крепости), за да бъде удостоен с аргировул - писмо, подпечатано със сребърен печат.
    Пернишката крепост играе важна роля в половинвековната битка на българския цар Самуил с византийския император Василий II, а и в последните години на Първото българско царство от 1014 до 1018 г. Още след поражението в Ихтиманския проход през 986 година Василий II бързо разбира, че за да изолира цар Самуил и столицата му Охрид, трябва да прекъсне пътя на подкрепленията, идващи на помощ на българските войски от Северна България. За постигането на тази цел обаче трябва да завладее Перник и подчинените му няколко десетки по-малки крепости в областта.
    През 1014 г. след смъртта на Самуил император Василий II решил лично да се заеме с непристъпната крепост. С цялата си армия той обсадил упорито отбраняващия се град. Обсадата продължила три месеца. Комендантът на Перник Кракра отбил няколко генерални щурма, а гарнизоните в по-малките крепости по нощите нападали образите и лагерите на обсаждащите Перник войски. Понесъл тежки загуби, Василий II свалил обсадата.
    Две години по-късно той повторил обсадата, смятайки, че убийството на цар Гаврил Радомир е разколебало българските боляри и поне някои ще се откажат от битката. Кракра обаче останал непреклонен и отново организирал блестящо отбраната. Василий II пак понесъл тежки загуби. И след като в нощно сражение загубил обозите и стенобойните си машини, свалил обсадата и се оттеглил в Константинопол.
Добре укрепеният град отбил ударите на рицарите от Първия и Втория кръстоносен поход, но бил сполетян в края на ХII век от страшно бедствие. Силно земетресение разрушило стените му. От това се възползвал сръбският крал Стефан Неманя, който през 1189 г. превзел града, ограбил го и го изоставил. Перничани обаче не се завърнали и се преселили. Вероятно земетресението ги е изплашило и те са решили, че мястото е прокълнато. Дори и по време на Втората българска държава, когато Пернишкият край е бил в дълбокия тил на България и близо 200 години в него не са прониквали вражи войски, мястото му не е било заселено.

    Историята на Перник и неговата крепост са неразривно свързани с личността на неговия знаменит управител и военен комендант от началото на ХI век Кракра. Съзнавайки навярно, че младият цар Иван-Владислав не е в състояние да организира ефективно отбраната на страната, Кракра решава да поеме нещата в свои ръце. Хронистите разказват, че след успешното отбиване на втората обсада той изпратил пратеници при печенегите на север от Дунав с предложение за съвместни действия срещу Византия. Печенегите се съгласили, но по неизвестни причини общ поход срещу византийските земи не бил предприет.
Дошла съдбоносната 1018 г. Край Драч (Дуръс в днешна Албания) цар Иван-Владислав загинал в битка с византийците. Столичното болярство, патриархът и царица Мария решили да сложат оръжие. Веднага след превземането на Охрид Василий II потеглил срещу Перник. След кратки преговори този път Кракра, за да запази живота на населението, се съгласил да сложи оръжие заедно с подчинените му няколко десетки крепости. Археологическите разкопки показват, че градът наистина не е бил разрушен и българите продължили живота си, управлявани навярно отново от фамилията Кракра.

    Още в дълбока древност над хълма в южния край на съвременния Перник e изградено селище на първите обитатели на нашите земи - траките. Те укрепили доста голямото плато със стена от ломен камък без спойка. Наследилите ги римляни решили да издигнат тук солидна крепост през II век, за да бранят района от първите вълни на Великото преселение на народите. Римската крепост е изградена от големи, грубо обработени квадри от местен камък. В огромната заградена площ от около 20 дка са могли да се укрият и защитят жителите на поне 5-6 тогавашни села. През 330 г., след обявяването на християнството за официална религия, била изградена и красива църква. Интересно е решен баптистерият (параклисът за кръщения), край който има басейн. В него съгласно евангелската традиция са кръщавани във водата неприелите още Христа местни жители.
    Крепостта, отбила навярно много нападения, не издържала на готското нашествие през 378 г., достигнало и до най-отдалечените кътчета в нашите земи. Византийските власти в V-VI век възстановявали набързо крепостта, но нови и нови варварски вълни помитали все по-слабата отбрана. Славяните, населили този край в началото на VII век, дори не опитали да вдигнат стените, а настанили прословутите си землянки между развалините.