ФК "Левски" София - България Кликнете и вижте! KLIK HIER         

И с т о р и я

Главна страница                           Българска история                           Световна история

Силистра брани България 19 века

Крепостта се предава без бой само на хан Аспарух

    През 2006 г. Силистра ще чества 1900 години от основаването си. Тук през 106 г. е настанен елитният ХI Клавдиев легион, превърнал се в легенда още от битката между Октавиан Август и Марк Антоний при Акциум през 31 г. пр. Хр. Лагерът на легиона представлява истински град - с прави улици, водопроводи, канализация и крепостни стени. Легионът е настанен тук именно за да изгради мощна бариера срещу варварските нашествия от север.
    Само шейсет години по-късно Доросторум посрещнал страшните нападения на маркоманите при управлението на Марк Аврелий (161-180), който през 168 г. му дава официално статут на римски град. После на два пъти - през 250 г., при император Деций, и през 378 г., при император Валент, Доросторум отбива нашествията на готите. Крепостните стени не винаги са издържали на ударите на варварите. Но след всяко разрушаване римските власти възстановявали укрепленията. Последен това прави Юстиниан Велики през VI век.
През 680 г. градът се предава на победоносно настъпващите български войски, водени от хан Аспарух. Че това явно е станало без сражение, свидетелства и фактът, че местната архиепископия продължила да функционира.
    Българите оценили, както и римляните преди тях, важното стратегическо положение на града. И го превърнали в най-важната си крепост по дунавския бряг. Крепостните стени били преустроени съобразно българските традиции. Затворени били някои порти и отворени две нови, изградени или усилени били нови кули. Строителството, изглежда, било в такива мащаби, че в т.нар. Апокрифна българска летопис е записано, че не римляните, а хан Аспарух изградил Дръстър - така българите преправили латинското име на града.
В началото на IХ век хан Омуртаг (816-831) продължил крепостното строителство, изграждайки наблизо разположения до Дръстър остров Пъколуй, днес на румънска територия, мощна крепост - пристанище на българския военен дунавски флот. Този флот предприема успешни бойни действия по Дунав през 829 г. и през 831 г. при победните войни на хан Омуртаг срещу Франкската империя.
    През 894 г. Дръстър се оказва непревземаем за унгарците, нахлули в България, докато основните сили на българската армия се сражават с византийците в Тракия. Отбраната на града се ръководи лично от цар Симеон Велики. От Дръстър е организирано контранастъплението на българите в унгарските земи (тогава на север от Дунавската делта), завършило с пълен погром на маджарите.
    Дръстър е и последната българска крепост, която устоява на византийските атаки през 971 г., и се предава по споразумение с византийския император Йоан Цимисхий. През 896 г. Дръстър е завзет от войските на цар Самуил, но в 1001 г. отново пада във византийски ръце. Свободолюбивото и войнствено население на града обаче влязло във връзка с печенеги и кумани и си извоювало бързо фактическа независимост. Изпратеният да ги усмири през 1072 г. византийски пълководец от български произход Нестор, просто се присъединил към местните българи. Византия се примирила с това положение.
    След възстановяването на българската държавна независимост Дръстър останал важен областен център. Крепостните му стени не успели да преодолеят дори татарите. Изглежда, градът е бил главният опорен пункт на Ивайло в битките му със степните нашественици.
При настъпилия мир в този край на България през ХIV век Дръстър станал голямо търговско пристанище. А за известно време - и столица на добруджанските деспоти, в която са сечени техните монети.

    Днешна Силистра се прочува и като център на християнството. В града мъченически умират заради вярата дузина местни граждани, които са обявени за светци. Между тях е и свети Дасий, чиито мощи преди три години ни донесе като подарък папа Йоан-Павел II. След като средновековната българска държава се разширява на юг от Дунав в 681 г., всички митрополии на Константинополската патриаршия в днешна Северна България изчезват от списъците на структурите й. Една обаче остава - Доростолската (Доростол е византийското име на града). Обяснението е, че по мирния договор от 681 г. тя е оставена да обгрижва християните в българските земи. Това са не само местни ромеи, но и много българи, приели християнска вяра. За заслугите си в поддържането на християнството в езическия период, Дръстър е бил обявен за първо седалище на архиепископа на Българската автокефална църква през 863 г., когато християнството е обявено за държавна религия. След като в 917 г. цар Симеон провъзгласява Българската патриаршия, седалището на българския църковен глава е преместено в столицата Преслав. Но, изглежда, Дръстър остава като втора резиденция на главата на българската църква, тъй като оттам през 971 г. българският патриарх Дамян бяга в Охрид, преди византийците да превземат дунавския град.

    През 1388 г. градът бил превзет от османската армия. Султаните бързо оценили стратегическата стойност на града и изградили нови укрепления, част от които, като "Меджид табия" съществуват почти недокоснати и днес. Силистра играе особено важна роля при отбраната на империята по време на руско-турските войни през ХVII-ХIХ век, като за последен път тя е обсаждана по време на Кримската война. Крепост остава градът и през ХХ век. След предаването му на Румъния през 1913 г. в резултат на Букурещкия мирен договор, с който завършва злощастната за нас Междусъюзническа война, старите турски фортове са подсилени с модерни съоръжения. Те обаче не успяват да спрат българската войска през 1916 г., когато след успешния щурм на Тутракан българите тръгват към древния град. Ужасени, че може да ги сполети съдбата на четиридесетхилядния гарнизон на далеч по-модерно укрепения Тутракан, румънците предават крепостта без бой. Това е последното бойно използване на крепостта Силистра. Да се надяваме - завинаги.