ФК "Левски" София - България Кликнете и вижте! KLIK HIER         

И с т о р и я

Главна страница                           Българска история                           Световна история

Ивайло бил болярин, а не селски вожд

    Читателите, които израснаха в годините на социализма, учиха, че през 1277 г. в България селянинът Ивайло вдига първото в Европа антифеодално въстание. Истината обаче е друга. По онова време в България стават събития, движени от съвсем различни сили. И доста по-различна е мотивацията на участниците в тях.
    В последната година от царуването си цар Иван-Асен II, според едно кратко съобщение, успял да разгроми татарите. Явно обаче е ставало дума за някакъв челен отряд на нашествениците. Защото още на следващата година татарите отново атакуват България и я превръщат във васал на могъщата Златна орда, простираща се от Карпатите до Тихия океан.
    Усетила слабостта на България, Никейската империя, обявила се за наследница на Византия, откъсва почти без сражения земите на юг от Марица и вардарска Македония. Но областният управител на Скопие - Константин Тих - отказва да се подчини, разгромява византийския отряд, изпратен да окупира Скопската област. По-късно с подкрепата на болярския съвет е избран за цар. Опитът му да си върне Тракия с войни и династичен брак с византийската принцеса Мария през 60-те години на ХIII в. обаче завършват с неуспех. Срещу него през 1271 г.     Византия формира мощна коалиция, в която влиза и Златната орда.
Нападенията на татарите траят шест години, без цар Константин Тих да им окаже съпротива. Според социалистическите историци народът излъчил от средите си един смел селянин - Ивайло, който го организирал за борба. Тя завършила с разгрома на татарите и със свалянето на безотговорния Константин Тих, на чийто трон седнал Ивайло - селският цар.
    Българските източници обаче не съобщават нищо по същество какво точно става през 1277 г. С изключение на името на царя по онова време - Ивайло. А византийските хроники го наричат само с презрителни имена (Бърдоква, Лахана, Свинепаса). Според тях Ивайло бил овчар, човек от долен произход, който събрал дружина след внушения, които Света Богородица му направила. След което започнал да изтребва татарските отреди, които се били разпръснали из България за грабеж след всяко нахлуване. Тази версия на византийските хронисти се хареса на марксистката историография, която обяви действията на Ивайло за антифеодално въстание.
    Само че реално нищо антифеодално не можем да открием в движението на Ивайло. При бездействието на българския владетел той проявил, казано помодерному, "активна гражданска позиция". Т.е. събрал един отряд отчаяни хора и започнал да трепе татарите, където ги намери. Това му донесло невероятна популярност и към него започнали да се присъединяват хиляди, готови да се сражават българи. Според византийските хронисти Пахимер и Григора под командването на Ивайло минават мнозина знатни, т. е. областни и градски началници, заедно с поверените им военни части.
    Но никаква социална програма не виждаме в исканията на събралите се около Ивайло. Унищожението на татарите - единствено това са били техните идеи и боен лозунг. И те ги реализират в рамките на два-три месеца. Още преди татарите да усетят какво става, десетки бродещи из България техни отреди са изклани. Ужасен, татарският хан събрал оцелелите в лагер на дунавския бряг, но Ивайло ги атакувал незабавно. В генералното сражение татарите били напълно разгромени.
    След това се случва нещо съвсем обикновено за Средновековието - Ивайл⩲ е вдигнат на щит от бойците и командирите на армията си и провъзгласен за български цар. А царица Мария се омъжила за Ивайло и го приела в столицата като български владетел. Нататък историята е добре известна. С обединени усилия на Констатинопол и вечно недоволните боляри в крайна сметка Ивайло е принуден да се спасява не другаде, а при татарите, където е убит през 1280 г. по заповед на хан Ногай. Но цялата негова история е една великолепна демонстрация на възможностите на българите сами да се справят с чужд нашественик, стига да има решителен и компетентен ръководител. Такъв, какъвто за съжаление нямат сто години по-късно при нашествието на османските турци.

    Кой е бил наистина Ивайло? Селянин - свинепас, или областен управител на Овеч (Провадия), както твърди народна песен, записана преди две десетилетия от етнографска експедиция на Великотърновския университет. Фолклорът се смята, и то с основание, от историците за крайно несигурен исторически източник. Но в случая нещата не стоят така. Трудно е да се повярва, че един селянин, събрал въоръжен отряд от необучени хора, може да спечели десетки сражения с най-добрите армии на епохата - татар⪓ката и византийската. Военното изкуство си е изкуство и в онази епоха. То се предава от баща на син и от син на внук и се владее само от военното съсловие, което всъщност е и аристокрацията на държавата. Не бива да се забравя, че към Ивайло още в първите седмици на действията му се присъединява и цялата провинциална аристокрация на страната (по-късно и столичната). Което е трудно мислимо за обичаите и нравите на онази епоха, ако Ивайло не е бил един от тях. Така че макар и несигурни, сведенията, че Ивайло е бил областен управител на Овеч (Провадия), трябва да се приемат като работна хипотеза до откриването на нови източници, които да я опровергаят или потвърдят. При всички случаи очевидно е, че българското общество просто е очаквало една "силна ръка", която да го обедини и поведе в бой срещу тормозещите го нашественици.