ФК "Левски" София - България Кликнете и вижте! KLIK HIER         

И с т о р и я

Главна страница                           Българска история                           Световна история

Цар Петър използва чужда армия срещу врага

Чрез унгарците владетелят изтощава Византия, без да загуби един боец

    Цар Петър управлява България от 927 до 969 г. Още в първия цялостен труд по родна история той е обявен за слаб държавник. И така си върви до днес. Интересно е какво дава основание на историците да лепнат на Петър клеймото за слаб управник, който води царството към гибел? Първо, защото цели 42 години той не е вкарал България в нито една война. Второ, защото князът на покорена Сърбия Чеслав, държан като заложник в Преслав, избягал в родината си през 934 г. Отцепил се от България, без цар Петър дори да се опита да възстанови статуквото. Трето, защото през България 5-6 пъти в годините на управлението му минали унгарски войски за Византия, които пътьом ограбвали и страната ни. А царят не се е опитал да им попречи с войска нито веднъж. Но фактите и историческата логика се разминават с тези оценки. Симеон Велики определя Петър за наследник на трона, макар че не е първородният му син. Очевидно го е смятал за най-способен. Второ, в българските апокрифни летописи (т.е. в т.нар. народна литература) се казва, че Петър е добър цар, защото данъците били ниски и в България се живеело много добре. И най-важното - слаб държавник по това време не може да управлява 42 години. Много по-рано или царството му ще бъде пометено или самият той ще бъде свален от заговорници. Да държи властта близо половин век в онези вълчи времена може само много силен и способен държавник. И факт е, че "нерешителният" Петър се справил доста решително с опитите на двама от братята си да го свалят от трона.
    Къде са сбъркали историците? Първо, в представата си за силен държавник. Първият том на първия цялостен труд по средновековна българска история излиза в 1917 г. Това е времето на Първата световна война - четвъртата война, която води България за период от 30 години. За обществото и историците му силен държавник е този, който печели на бойното поле победи. Цар Петър не е воювал, значи е слаб държавник. Оттук нататък всичко, което съобщават за Петър средновековните хронисти, се анализира и синтезира в полза на предварително съставената теза. Чеслав избягал, отцепил Сърбия, а цар Петър не направил нищо. Но Чеслав управлява само едно от няколкото сръбски княжества, не ги обединява в голяма унитарна държава, не воюва с България. Не е ли съвсем логично да предположим, че Чеслав не е бягал, а е просто е изпратен като васал и доверен човек да си управлява княжеството? Унгарците грабели и България на път за Византия. Но ако безчинстваха в царството на Петър, каруците им щяха да бъдат пълни още между Белград и Ниш. Къде ще товарят унгарците новата плячка? А българите какво - ще им ръкопляскат? Че дедите ни, и то под византийска власт, унищожават по тези пътища два кръстоносни похода веднага след първите грабежи. В собствена държава ли българите ще се церемонят с нашествениците? В средновековието, като и днес, чужди войски се пропускат през територията на една страна, за да нападнат друга по договор. Само при такива обстоятелства са били възможни нападенията на унгарците над Византия. Така цар Петър е постигал две неща: отслабвал е главния си съперник за хегемония на Балканите и е реализирал приходи за държавното съкровище от полагащата му се част от плячката на унгарците. Но това е много опасна политическа игра. Защото Византия може да не се съгласи с аргументите на цар Петър, че не е в състояние да спре унгарците, и да му обяви война. За да се реши на толкова дързък ход, Петър явно трябва да е поддържал силна армия, способна да откаже византийците от война. Сведения, че е имал мощна войска, има предостатъчно. През 968 г., когато император Никифор Фока решава да нападне България, армията му отказва да пресече границата, вдигайки се на бунт. "Поради спомена за предишните поражения" пишат византийските автори. Но от битката при Ахелой е изтекъл половин век. Много по-вероятно е, че силата на съвременната българска армия е била добре позната на средните и нисшите командири на византийските войски.

    За съвременниците е трудно да си представят какво означава в средните векове 42 години без война. Хората тогава са се женили на 16-17 години, т.е. животът на три поколения българи е минал без битки. Дедите ни са отглеждали спокойно стада, жита и деца. Отработвали са си ангарията на болярина, служили са войници, но без да умират по бойните полета. Хората навярно са си представяли такъв живот само в рая. Естествено е, че българите са били убедени, че безметежното им битие е осигурено от цар Петър. А и на практика до голяма степен това си е било така. Оттам - и народното признание, предавано от поколение на поколение поне 200 години. Показателно е, че всеки претендент за българската корона се е прекръщавал на Петър. Заявявайки по този начин, че смята да управлява като Петър I между 927-969 г. Защото в апокрифите миролюбивият цар е идеализиран до степен да се твърди, че хората са плащали годишен налог по едно яйце, лъжица масло и гърне с мляко. Това естествено не е било така, но явно данъчната тежест е била напълно поносима.