ФК "Левски" София - България Кликнете и вижте! KLIK HIER         

И с т о р и я

Главна страница                           Българска история                           Световна история

Прабългарите били най-високото племе

Прародината ни е днешен Афганистан, а не Монголия

    Според широко утвърдена у съвременниците ни представа нашите древни предци, наричани в науката прабългари, са чергарски народ от тюркски произход. Те са се добрали от Монголия до устието на Дунав след столетно митарство по азиатските степи. Били ниски, кривокраки монголоиди. Прехранвали се, отглеждайки огромни стада от крави, коне, овце и кози по безбрежните степи. Живеели в юрти (шатри), местейки се от място на място, и имали съвсем примитивна битова култура. Днес е вече почти сигурно, че прабългарите не са тюрки и монголоиди, а спадат към иранската племенна група (т.е. българите са индоевропейци). И прародината им не е Монголия, а земята Балхара в подножието на Хиндокуш, в равнините на днешния Северен Афганистан. Физическият тип на древните българи (прабългарите) също няма нищо общо с горните митове. Археологическите разкопки в некрополите в Североизточна България показаха, че ръстът на скелетите е 175 - 180 см. Това е висок ръст дори за съвременните хора, а в Средните векове българите са изглеждали като исполини. Височината на прадедите ни не е загадка. Съвременната наука отдавна е установила връзката между количеството консумирано месо и ръста на човека. А българите наистина са хапвали много мръвки тъй като са имали огромни стада от всякакъв добитък. Но прадедите ни не са били само пастири. Тази прослойка е била не повече от 10-15% от населението. Необходимостта да се преработят ценните суровини, идващи от стадата, е стимулирала развитието на занаятите кожарство и тъкачество. Отлично обработените кожи и вълнени платове са занимание на хиляди други българи. Календарът на прабългарите (най-точен и до днес в света) е заимстван от китайския, но именно усъвършенстването му до тази прецизна точност свидетелства за добра астрономическа и математическа наука. Много черепи на погребани прабългари свидетелстват, че древните медици са правили и сложната и днес хирургическа операция трапанация. Отличното въоръжение, за което са били нужни хиляди тонове желязо, означава и рудодобив, металургия и способни да обработват суровото желязо майстори. Които са правели прецизни оръжия и земеделски сечива. Строителството е друг пример за високите цивилизационни умения на древните българи. Тук доказателствата са налице - Плиска, Преслав, Дръстър и Мадара... По това време, а и векове по-рано, Византия строи с дребен ломен камък и с тухли. Докато българите градят палати с огромни квадри с тегло от няколкостотин килограма. Но как се е случило така, че прабългарски групи се устремяват по всички посоки в началото на първото хилядолетие от Христа? Причината за преселванията не би могла да бъде друга освен тази, валидна за всички други древни общества, излъчващи преселници. А тя е пренаселване на веднъж усвоената територия, която в един момент вече не може да изхрани порасналото поради демографска експлозия население на държавата. Това налага търсенето на нова земя На свой ред при пренаселване след време се появява следваща изселническа група, която създава друга българска държава по широкия свят. Стремежът към собствената държавност е генетично заложен в българите. В единоверна Византия, където българите не са дискриминирани, за 168 години прадедите ни вдигат 3 въстания, за да възстановят държавата си. В мюсюлманската Османска империя, където българите са дискриминирани и верски, и икономически, те не вдигат както в Европа нито един бунт с религиозни или икономически искания. Всичките ни въстания - от това на Константин и Фружин през 1404 г., та чак до Априлското през 1876 г. си поставят само една цел - възстановяването на държавата България.

    Твърденията, че прабългарите са номади, са несериозни. Достатъчно е да погледнем назад в историята. Номадство означава да не се разчита на изкуствено отглеждани ливади или на събрания от тях фураж, а само на естествената трева. В този случай стадата и овчарите изминават огромни разстояния, преследвайки свежата зелена паша. Когато през юли тревата в равнините вече прегорява, те качвали стадата по билата на Стара планина, Странджа и Родопите. През зимата пък слизали в равнините край Черно и Бяло море, където рядко пада сняг и има зелена трева цяла година. Разбира се, през цялото това време пастирите живеели в колиби, изграждани от пръти и слама. Но семействата им обитавали големи селища от градски тип като Котел, Жеравна, Копривщица, Малко Търново, Златоград, Широка лъка, Смолян. Жените и децата на овчарите се ширели в огромни три- и четириетажни къщи, построени от камък и дърво с дюкяни и работилници под тях. В които са преработвали кожи и вълна, осигурени от овчарските стада. Това е номадски начин на животновъдство. Но никой не нарича възрожденските българи от тези селища номади.

    Ако бяха "истински" чергари, българите би трябвало да ядат само месо. А мръвките, колкото и питателна храна да са, не са достатъчни за нормалното развитие на човешкия организъм. Дори да се има прeдвид и консумацията на риба, която според византийския хронист от VII век Теофан Изповедник прадедите ни са ловували доста успешно в Днепър, Днестър и Дунав. Необходими са и съдържащата се в зърнените култури скорбяла и въглехидрати. Но истината е, че древните българи са били и добри земеделци. В последните 30 години при археологически разкопки на прабългарски селища в Украйна и в Североизточна България бяха открити делви със запазено жито и просо. Анализът на зърното, направен от агрономите, показва, че става въпрос за високодобивни сортове, които могат да се получат само след нeколкостотингодишна селекция. Това означава, че българите са имали вековни традиции в земеделието още преди да дойдат в днешните си земи. Най-вероятно придобити още в прародината си Балхара, където столетия са водели уседнал живот.