ФК "Левски" София - България Кликнете и вижте! KLIK HIER         

И с т о р и я

Главна страница                           Българска история                           Световна история

Климент Охридски - светец и велможа

Светецът е син на висш аристократ, бил е и областен управител

    Животът и делата на свети Климент Охридски все още е забулен в тайни, загадки и догадки. В нашата, а и в чуждестранната историография дори не го смятат за българин. Макар че в житието му изрично е указано, че е брат на Наум. А в неговото пък житие е написано, че е по произход от Мизия и е син на благородни родители. Тоест и двамата охридски светци са синове на български аристократ.
Всички тези бъркотии обаче се дължат най-вече на досегашната представа за поръчителите на Кирило-Методиевата азбука. Доскоро твърдо се смяташе, че поръчителят е Византия, а целта е по-бързото покръстване на славянското население на Империята. В последно време тази представа обаче бе сериозно разколебана. Редица учени посочиха, че славяните във Византия са покръстени сто и петдесет-двеста години преди Кирил и Методий.
    Така че в средата на IX век непокръстени славяни има само в границите на България. И ако някой има интерес от азбука на роден език, това е единствено българският цар Борис I (852-889). Много са учените, които смятат, че той е установил контакт с братята от Солун по време на тяхната т.нар. Брегалнишка мисия. И тогава им е поръчал азбуката, за да предотврати негативните последици от обявяването на християнството за официална държавна религия, изповядвана на гръцки или латински език. Важна част от общия план на цар Борис I, Кирил и Методий, е била солунските братя да си останат византийски държавни служители за да могат да постигнат най-важното - канонично признаване на българската азбука от патриаршията в Константинопол и от папата в Рим. Ако бяха останали след мисията в Брегалнишко в нашата страна и минали на българска държавна служба, неизбежно и те, и азбуката им, и Борис I, и народът ни щяха да бъдат обявени за еретици.
    Идването на Климент в България, заедно с Наум и Ангеларий, също не е случайност. Всички ученици на солунските братя са арестувани след смъртта на Методий в 885 г. и продадени в робство на Венеция. Но само Климент, Наум и Ангеларий са извадени от групата и прехвърлени в българския областен център Белград, откъдето светкавично са препратени при цар Борис I в Плиска. Очевидно е, че намиращият се в съюз с Немското кралство български цар Борис I е поискал българските поданици Климент, Наум и Ангеларий да бъдат освободени незабавно.
    В житието на Климент има достатъчно други убедителни данни, че той е аристократ, администратор пряко подчинен на българския цар. В 887 г. само няколко месеца след завръщането си у нас, той е изпратен в Охрид, за да организира училище за свещеници и производство на десетки хиляди книги. Заедно с него е изпратен и Домета, новият областен управител на региона, в който ще работи Климент. И в житието му пише, че цар Борис I заповядал на Домета да изпълнява всяко искане на бъдещия светец. В тази година Климент е обикновен монах в църковната йерархия. Но от тази заповед личи, че на практика той е назначен за областен управител.
Все пак за историята са важни не произходът, а делата на човека. Днес всички знаем какво дължим на Климент. Това е по същество новата азбука - кирилицата, на която днес пишат много народи от Адриатическо море до Тихия океан. Обучил 3500 ученици, с чиято помощ "произвел" - няма по-точна дума за преписването и изработката на една книга в тази епоха - над 100 000 тома богослужебна книжнина. Написал десетки съчинения, с които поставя началото на българската литература. Но най-голямата заслуга на Охридския светец е укрепването на българския дух и национална идентичност в крайната югозападна част на България. Дух, който никакви превратности на историята не могат да изтрият вече единайсет века.

    Планът на Борис I e бил азбуката и книгите на роден език да бъдат "внесени" в България от други хора. Естествено е те да са доверени лица на царя, съответно обучени от Кирил и Методий на българско писмо и четмо.
    От кои среди са доверените лица на българските владетели? Като във всички средновековни общества - от аристокрацията. Синовете на българския елит са събрани в Плиска за обучение в специален корпус на "хранените" хора. Така са записани в старобългарските надписи. Под "хранени" очевидно трябва да се разбира "на издръжка" на владетеля. От тези избраници вече в зряла възраст владетелят назначава столични и провинциални администратори, командири на елитни войскови поделения, дипломати и разузнавачи. Климент, като син на боил, очевидно също е бил в този корпус. Но държавната необходимост го праща да замине като доверено лице в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия, вместо да командва корпуси на бронираната конница, каквато навярно е била мечтата на всеки млад български аристократ. Верен на дълга като всеки "хранен" човек, Климент сменя бронята с монашеското расо и меча с перото. И усвоява прилежно новата писменост, с което естествено става лидер сред двестата ученици на Кирил и Методий.

    Самата кончина на Климент свидeтелства, че той е пряко подчинен на българския владетел. Няколко месеца преди да почине на 27 юли 916 г., той очевидно е почувствал своя край и подава оставка пред цар Симеон Велики. В този момент Климент е епископ в автономната Българска архиепископия и е редно да направи това пред принципала си, българския архиепископ Йосиф. Но очевидно статутът на Климент е бил малко по-различен. Заповед още от младежка възраст той е получавал лично от владетеля като негов "хранен" (доверен) човек. И е сметнал (или се е смятало в реда на нещата) от него да поиска и оттеглянето си на "блажен покой". Или пенсионирането си, както бихме казали днес.
    Цар Симеон сигурно е бил доста притеснен от това искане. Защото съобразно дохристиянския кодекс на честта на прабългарската аристокрация, към която принадлежат и Симеон, и Климент, оттегляне от задължения към държавата има само чрез смъртта - естествена или в сражение с врага. Затова и царят не случайно е заявил, че ако приеме оставката на Климент, това ще бъде "лоша поличба" - разбирай лош прецедент. И Климент останал на поста си до смъртта.