ФК "Левски" София - България Кликнете и вижте! KLIK HIER         

И с т о р и я

Главна страница                           Българска история                           Световна история

Власите бягат първи в битката при Варна

Крал Владислав загива, превръщайки победата в поражение

    В общественото съзнание у нас, а и в останалите балкански християнски народи, е вкоренен един исторически мит - католическа Европа не е помогнала на държавите в православния християнски Изток срещу турската инвазия през втората половина на ХIV и първата половина на ХV век. Това не е истина. Агресивността и нетърпимостта на ислямския Изток е добре позната на европейците. И от кръстоносните походи в ХI-ХIII век, и от действията на флотилиите на арабските пирати в Средиземно море, и от факта, че ислямът е нахълтал в Европа още в началото на VIII век и е успял почти напълно да завладее Испания.

    Още в края на XIV век Венеция започва перманентна морска война срещу турците, въпреки че официално се стреми да поддържа добри отношения с Високата порта. Но когато Републиката е в мир с Османската империя, вместо нея воюват флотилиите на калабрийските пирати, тайно субсидирани от Съвета на дождите. Това е безмилостна война. Заловените от екипажи са избесвани, а капитаните - одирани живи. В морските битки из Средиземно и Егейско море загиват повече турци, отколкото на суша по бойните полета на Балканите. И е жалко, че хората у нас са слабо запознати с тази страница на историята, в която участват и много българи като моряци и бойци във венецианския флот. И за съжаление - и в турския. През 1453 г. османският флот, участвал в обсадата на Цариград, дори се командва от българина Юсуф Балтоглу (Йосиф Балтов). Тези кървави битки в Средиземно море ще бъдат продължени от малтийските рицари, които скоро се превръщат в страшилище за турско-арабските ескадри. За да се стигне до славната победа на обединената християнска флота при Лепанто през 1571 г.  

    Турското нахлуване на Балканите в ХIV век се възприема в Европа не за нашествие на отделен етнос, а на една религия, враждебна на християнството. Затова още през 1396 г. огромен кръстоносен поход с рицари от Средна и Западна Европа се отправя срещу турците, но е разгромен при Никопол. Загиват, според различни източници, от 50 до 60 хил. души. Това е наистина целият военен ресурс, който Европа може да извади в момента. Тази загуба извежда временно Европа от играта. А и разгромът на турците при Анкара през 1402 г. от монголите на Тамерлан, при който султан Баязид е пленен и разхождан в клетка като маймуна из Средна Азия, изглежда, успокоява политическите мъже в Европа. Още повече, че синовете на Баязид се вплитат чак до 1418 г. в кървави междуособни войни.
През 20-те години на ХV в. обаче Османската империя отново има едноличен лидер и нейната експанзия се насочва с вледеняваща методичност по долината на Дунав. Затова на 1 януари 1443 г. папа Евгений IV призовава целия християнски свят на кръстоносен поход срещу турците. Организира се огромна армия, която възглавяват полско-унгарският крал Владислав III Ягело и трансилванският воевода Янош Хуниади. В армията има бойци от Полша, Унгария, Германия, Влашко, Сърбия. Участват и чехи, последователи на Ян Хус (които иначе враждуват с Папството) със своите прочути подвижни крепости (вагенбург), съставени от специално бронирани каруци.
През есента на 1443 г. кръстоносната войска достига до днешната Златица, нанасяйки тежки поражения на турците при Белград, Ниш, София. Настъпилата зима обаче принудила Владислав и Хуниади да сключат мир и да се изтеглят от българските земи, за до подновят кампанията през следващата, 1444 г.Към тях се присъединяват десетки български въоръжени отряди. Този път пътят на похода е по течението на Дунав. Кръстоносците трябва да водят тежки боеве за превземането на всяка една от големите дунавски крепости - Видин, Оряхово, Никопол. Немският рицар Ханс Мергест разказва, че без помощта на българите много от тези силни крепости едва ли щели да бъдат превзети.
    Турският султан осъзнал опасността и съсредоточил около Варна над 100 000 бойци. Още в тази епоха се родил митът, че турските войски били прехвърлени в Европа от флота на Генуа. Впрочем генуезците твърдели, че това е извършил венецианският флот. Съвременните изследвания показват, че става дума за пропагандната война, която двете съперничещи си морски републики водят. Нито Венеция, нито Генуа имат пръст в прехвърлянето на османските войски край Варна. Османците вече си имат достатъчно кораби, за да прехвърлят армията си в Европа.Сблъсъкът на двете огромни армии край Варна на 10 ноември 1444 г. очевидно е бил разбиран от всички като решителна битка за съдбата на Югоизточна Европа. Християните бележат още в началото на боя успех в центъра - влашката конница прави пробив и се нахвърля върху обоза, но с това практически излиза от боя, отдавайки се на грабеж. Окуражен, крал Владислав Ягело атакува с тежковъоръжения личен корпус, въпреки молбата на Хуниади, чиито маджари методично смилат двата фланга на турците. Младият крал просто си е помислил, че битката свършва, и цялата слава ще отнесе Янош Хуниади.
    За съжаление Хуниади се оказал прав. Тежковъоръженият корпус на краля попада в блато точно пред еничарският корпус. Безпомощните рицари заедно с 20 годишния крал са избити до крак. Вестта за смъртта на краля предизвиква паника сред християните. Първо побягват власите, а след това и Хуниади заповядва отстъпление из своите отряди, които благополучно отвел в Унгария и Трансилвания.
Това е краят на усилията на Европа да помогне на християнски православен Изток. Скоро тя ще потъне в кървави религиозни войни между католици и протестанти и ще излезе от битката за Изтока. Над Югоизточна Европа окончателно пада четиривековната сянка на исляма.

    Съвременният балканец живее с представата, че Западна Европа през ХIV-ХV век е толкова многолюдна, технологично развита и военно силна, както и днес. А всъщност през ХIV-ХV век тя е разделена на стотици държавички, населени с вечно гладни хора. До откриването на Америка и култивацията на дошлите оттам култури с голяма биологична маса (царевица, картофи, боб) западноевропейците не си дояждат. Затова населението е малборйно и физически слабо. Военните контингенти, които може да формира, са малобройни. И лесно се побеждават от масови армии, дори когато са облечени в желязо. Рицарите са смазани не само от цар Калоян при Одрин в 1205 г., но и от Александър Невски през 1241 г., и от поляците при Грюнвалд през 1410 г., и от арабите при всички кръстоносни походи. И технологично Западна Европа все още не превъзхожда ислямския Изток. Мечът няма шансове в двубоя със сабята и различните й модификации, една от които е турският ятаган. А железните рицарски доспехи по-скоро пречат, отколкото помагат на боеца.