ФК "Левски" София - България Кликнете и вижте! KLIK HIER         

И с т о р и я

Главна страница                           Българска история                           Световна история

Будителите ни печелят битка срещу целия свят

Ако ги нямаше, българите щяха да изчезнат през робството

    Мястото, избрано от Аспарух за държава, никак не е лошо от гледна точка на климат, релеф, плодородие, подземните ресурси. Лошото му е, че е на кръстопътя между Европа и Азия. Всеки, който иска да владее пътищата между тях и великия град на Босфора, който ги свързва, задължително е трябвало да притежава и избраната от българите земя. А тях самите или да унищожи, или асимилира. Или поне да ги сведе до роби - работни добичета без памет, без минало, без знания, без култура. Докато сме имали държава (с малко прекъсване от VII до края на ХIV век), българската национална идея е бранена със силата на меча - общо взето, доста успешно. Към силата на меча българите прибавят в IХ век и силата на писаното слово. Историята в този век натоварва българите и с една велика мисия, имаща световно измерение - да вкарват по-голямата част от славянството в най-висшата степен на цивилизацията. И тази мисия е изпълнена успешно чрез азбуките на св. св. Кирил и Методий, св. Климент и св. Наум. В края на ХIV век обаче идва катастрофата. Българският меч е пречупен в тежки битки с поредния кандидат за българската земя. Българската държава изчезва, а българският народ е покорен. Не толкова от друг народ, колкото от друга държавна идея, отричаща съществуването на нациите и на националните държави. Османската система, базирана на нормите на исляма, ни лишава от висшите социални слоеве - аристокрация и висш църковен клир, а до началото на ХIХ век и от буржоазия и крупни земевладелци. Липсват ни и гражданските, и църковните институции. Османската система ни оставя само правото да бъдем "орачи и копачи", по думите на Паисий, а за точност бих прибавил и дребни занаятчии. По силата на естественото развитие народ, съставен само от тези низши социални слоеве, не би трябвало да съществува повече от 100-150 г. Такъв народ бързо губи историческа памет, а стимулите за приобщаването му към други народи водят до бърза асимилация. Насилствено помохамеданчените и днес са си българи. А стотиците хиляди приели исляма заради петте хиляди сребърни акчета награда или за по-ниските данъци от векове вече са турци. Емиграцията от ХV-ХVIII век отдавна е попълнила редиците на руската, украинската, румънската, хърватската и гръцката народност. Демографските ни загуби от асимилация в християнски народи са доста по-големи от загубите от асимилация в турската народност. Ако трябва да бъдем съвсем точни, тя продължава и дори става голяма опасност и през ХIХ и дори през първата половина на ХХ век. Но нито българите, нито националната им идея изчезват. При положение че този народ е живял 500 години под робство, това е световен феномен. Заслугата е на тези, които наричаме днес народни будители. Те не са нито аристократи, нито деца на крупни буржоа, нито висши духовници, каквито са себеподобните им в останалите под чужда власт други европейски народи. Нямат и кой знае какво образование, като изключим българите с католическо вероизповедание, и то само през ХVII век. Нямат и пари. Но те правят всичко това, където другаде се прави от графове и барони или от хора със сметки с 6-7 нули след първата цифра. Издават печатни книги само тридесет-четиридесет години след Гутерберг. Откриват книжарници още в ХVI век в Скопие и Видин. Пишат истории на България (Петър Богдан, Блазнус Клайнер, отец Паисий, анонимният Зографски монах, Христаки Павлович). Рисуват гербове на България (Христофор Жефарович). Събират и издават народни песни (братя Миладинови). Рисуват в черквите български светци, отварят училища. До 1878 г. те са вече 1500. Повече, отколкото в Русия или Англия Борят се за независима българска църква, сами срещу целия свят и за по-малко от двайсет години я имат. Няма да сбъркаме, ако кажем, че още във втората половина на ХVIII век те вече са възродили националното съзнание на българите от Охрид до Тулча и от Видин до Цариград. Формулирали са главната историческа задача - възстановяването на българската държава, тъй като правилно преценяват, че това е необходимото условие, без което не може да се постигне пълноценно развитие на нацията. Тези мъже и жени наистина заслужават уважение и поклон. Питам се само има ли хора днес в страната ни, които могат да се съизмерят с тях. Сигурно има, макар че малко от тях са на позиции, които им позволяват да водят нацията. Но все пак наличието им е гаранция, че нацията ни все още има много столетия пред себе си.

    Някой ще каже - хайде стига сме се оплаквали и оправдавали с историята си! И други народи за също толкова дълъг период от време са били под чужда власт. Малко преди нас или малко след нас губят независимост и чехи, и поляци, и унгарци, и хървати. И остават под чужда власт чак до 1918 г. Да не говорим за словенци, словаци, латвийци и естонци, които стигнаха до държавност чак в наши дни. Разлика има, и то огромна. Гореспоменатите народи попадат под властта на империи от една и съща цивилизационна система - християнската. Над тях не се упражнява верска дискриминация. Те запазват и елита си - аристокрация, висш църковен клир, по късно и буржоазия. Тези социални слоеве, естествен водач на всеки народ в тази епоха, имат материалната възможност да поддържат училища, университети, библиотеки, национални църкви (или поне духовенство), да формират интелигенция и т.н. И по този начин да поддържат вечно будно националното самосъзнание и националната идея. Както и идеята за националната държава, която е най-сигурният гарант за просперитета на всеки народ. Дори гърци и сърби успяват да запазят някои институции. Най-добре са гърците, които освен Вселенската патриаршия имат достъп до училища, университети и библиотеки по големите острови, останали във владение на Венеция - Крит, Кипър, Корфу и т.н. А един велик османски везир от сръбски произход, Мехмед Соколович, още в ХVI век възстановява Сръбската патриаршия. Между ХV и ХIХ век ние нямаме нищо от това.