ФК "Левски" София - България Кликнете и вижте! KLIK HIER         

И с т о р и я

Главна страница                           Българска история                           Световна история

Победата при Скафида ни спечелва Странджа

Синът на Георги Тертер eкзекутира шурея си и отхвърля зависимостта от татарите

    Няма и най-малък знак, че под стените на тази крепост точно преди 700 години се е разразило едно от най-големите сражения, водени от средновековните ни прадеди срещу Византия. А тази забравена победа при Скафида има съдбоносни последици за България. Защото Южното Черноморие и Тракийската низина, благодарение на тази победна битка, ще останат в границите на страната до идването на турците.
    В началото на XIV век, след като този край нееднократно е минавал ту в български, ту във византийски ръце, българският политически елит осъзнал, че от геостратегическа гледна точка България трябва да владее равнините от двете страни на Стара планина
    Опити да си върнат поне Южното Черноморие предприемат още цар Михаил Асен (1246-1256 г.) и Константин Тих (1256-1277 г.). Нашествието на татарите в началото на 70-те години на ХIII век отлага битката за Горна Тракия и Южното Черноморие за повече от три десетилетия. Царете Константин Тих, Ивайло, Иван Асен III, Георги Тертер, Смилец, българите и България водят отчаяни военни и дипломатически битки за оцеляване в малкото парче земя, което им е останало между Дунав и Балкана. Оцеляват, но с цената на васалитет спрямо татарската Златна орда. Унижението е пълно в 1298 г., когато синът на татарския хан Ногай - Чака, заема престола в Търново.
    И както става обикновено в нашата история, отново се намира човек, който да изведе България от батака. В случая той е Тодор-Светослав Тертер. Син е на протостратора (т.е. командващия българската армия) Георги Тертер, виден търновски болярин. Георги Тертер ще стане и цар през 1278 г., когато цар Ивайло е на война с татарите, а цар Иван Асен III бяга от Търново във Византия, откъдето е дошъл преди година.
    Животът на Светослав в детска и юношеска възраст минава в чужбина. Защото баща му, за да уреди мирни отношения с византийците и татарите, го праща като заложник за по няколко години последователно и във Византия, и при татарите. Животът на един знатен заложник в Средновековието не е чак толкова лош. И ако е умен, може да научи много неща за потенциалния враг и да използва наученото, като стане цар.
    През 1298 г. Светослав се завръща заедно с Чака в Търново. Татарите в това време водят отчаяна междуособна война. След едно тежко сражение в днешна Южна Украйна бащата на Чака е разгромен. Но и победителите дават огромни жертви. Светослав правилно преценява, че татарите вече не са сериозна военна опасност, и тръгва решително напред.
    Годината е 1300. С помощта на верни привърженици Светослав арестува и удушава Чака. Нищо, че му е шурей - женен е за сестра му Елена. И се провъзгласява за цар на България. Патриарх Йоаким нещо не бил съгласен, но Светослав го осъжда на смърт, обвинявайки го в заговор с татарите и византийците. Решителните действия на цар Тодор-Светослав Тертер показали на българското общество, че престолът най-сетне е в твърда, здрава и безкомпромисна ръка. Милеещите за България светкавично се сплотили около царя, а мошениците решили, че е време да се снишат. И в 1303 г. нарастващата военна мощ на България неумолимо и страшно надвиснала над Тракия.
    Внезапният удар бил успешен. Изненаданите византийски гарнизони в стотиците крепости по Черноморието, Странджа, Сакар и Родопите или били изклани, или вдигнали бял флаг. Но контраударът не закъснял. През 1304 г. византийската армия извършила десант в Созопол. Оттам византийците поели по причерноморския път към Балкана. Светослав ги очаквал на северния бряг при моста на Скафида - днешния "Пода", край Бургас. Подпорите на моста били тайно прерязани от българите. Уверени от численото си превъзходство, елитните византийски части тръгнали в атака по моста. Естествено след няколко минути той се срутил и византийските командири, гордо водещи частите си, потънали в дълбоките води. Настъпило объркване и паника. И точно в този момент българите, водени лично от Светослав Тертер, тръгнали в контраатака. Два часа по-късно византийските войскари, оказали съпротива, били избити до крак. Хвърлилите оръжието и вдигнали ръце също не били малко. По стар български обичай обикновените войници били пуснати на свобода, а знатните настанени в търновските тъмници.
    Веднага след победата при Скафида българите заели Черноморието и Тракия до старата си граница. Благоразумно Светослав Тертер не се опитал да настъпи на юг и да превземе Цариград. Знаел е, че градът на Босфора е трудно превземаем и е изтощил силите на много български армии. Искал си е само това, което си е било наше, затова е поел пътя на преговорите за мир. Мирът бил сключен в 1307 г. и според клаузите му Горна Тракия и Южночерноморският бряг оставали за България. Завинаги.

    Тригодишните преговори за мир били водени от един созополчанин - Йоан Козма. Животът на този човек бил не по-малко бурен от живота на Светослав. Монах в манастира "Св. Йоан Предтеча", построен на острова срещу Созопол в 1296 г., той станал константинополски патриарх, но в 1303 г. бил свален, защото не одобрил увеличението на цените на някои стоки за широко потребление от императора. Светослав заварил експатриарха-популист в Созопол и го назначил за шеф на дипломацията си. Експатриархът предложил на императора, за да се запази честта на Византия, цар Светослав да се ожени за дъщеря му Теодора, а Южното Черноморие и Тракия, които Светослав вече превзел, да се сметнат за зестра. Императорът дълго не се съгласявал, но в 1307 г., когато в Цариград избухнал глад, цар Светослав натоварил всички созополски кораби с жито и ги изпратил на гладуващото цариградско население. Под натиска на гражданите императорът се съгласил и в 1308 г. Светослав и Теодора се венчали в манастира на остров Свети Иван край Созопол.