ФК "Левски" София - България Кликнете и вижте! KLIK HIER         

И с т о р и я

Главна страница                           Българска история                           Световна история

Пиринско повежда боя срещу Берлинския договор

С Кресненско-Разложкото въстание започват освободителните борби

    Берлинският конгрес на Великите европейски сили остави македонските земи - 80 000 кв. км територия с 900 000 българи, живеещи в тях, в пределите на Османската империя. Повечето от водачите на българите в тази област емигрират в София и Пловдив: Методи Кусев, Константин Мишайков, Георги и Димитър Грекови, Костадин Шапкарев. Организирани в началото на август 1878 г. от охридския владика Натанаил в "благотворителен" комитет, те заливат с протести и молби представителите на Великите сили, изтъквайки несправедливостта спрямо македонските българи, и искат ревизия на берлинските решения в тази област.
Натанаил добре разбирал, че само с молби и прошения ревизия на решенията на Берлинския конгрес няма да стане. Затова започнал, свързвайки се със стария войвода дядо Ильо Марков, подготовката на чети, които да навлязат в Македония. Междувременно в страната къде спонтанно, къде чрез Натанаил Охридски започнали да никнат т. нар. комитети "Единство", които започнали да събират пари и доброволци за въстанието в Македония.
    На 8 септември 1878 г. Натанаил Охридски успял да събере значителна част от ръководителите на комитетите "Единство" и старите войводи от Пиринска Македония, между които и ръководителя на Разложкото въстание от 1876 г. Димитър Попгеоргиев. Тук били и руските администратори на Кюстендилски и Джумайски окръг Овсянников и Шевченко, обещали пълно съдействие на въстаниците. Димитър Попгеоргиев енергично се заел с подготовката на въстанието в Горноджумайския район. По същото време втори център на революционната борба се оформил в Кюстендил. Тук се формират от местни българи доброволци и бежанци от Македония две големи чети, командвани от руския офицер Адам Калмиков и поляка майор Луис Войткевич.
    На 5 октомври, съсредоточил около Кресненските ханчета четите на Стоян войвода от Неврокопско, Стойо Торопинков, Тодор Паласкаря, Кочо Лютата и Коста Кукето (общо около 400 бойци), Димитър Попгеоргиев атакува турската войскова част, разположена на гарнизон в Кресненското дефиле. След близо денонощие сражение оцелелите от турския гарнизон от 121 офицери и войници се предават. След победата в Кресненските ханове въстаниците овладели и селата Влахи, Ново село, Ощава, Морска, Будилци, Сливница и Брезник.
Формиран бил и въстанически щаб. Адам Калмиков бил провъзгласен за "атаман" на въстаниците, а Димитър Попгеоргиев - за началник-щаб. За главен войвода пък бил избран отличилият се в боевете Стоян Карастоилов. Въстаническите действия се разрастват в Разложко, Гоцеделчевско, Петричко. На 8 ноември след яростен бой бил разгромен турският гарнизон в Банско, което е бил най-значителният успех на въстаниците.
    Към средата на ноември, съсредоточавайки в района огромна войска, турското правителство започва мащабни действия срещу освободените райони. Въстаниците отстъпили селищата, но четническите действия, подхранвани с доброволци и оръжие от Княжеството, продължили чак до май 1879 г.

    Наред с обективните фактори Кресненско-Разложкото въстание се проваля и поради вечната българска слабост - борбата кой да води бащина дружина. Още повече че в нея се включват и руските офицери. Още в самото начало на въстанието между Калмиков и Войткевич пламнала люта борба за власт. На 21 октомври Димитър Попгеоргиев успял да отстрани и двамата от ръководството, назначавайки за главен ръководител Стоян Карастоилов.
    За съжаление по-късно избухнали и вече принципни разногласия между ръководителите за тактиката на въстаническата борба. Някои от ръководителите били убити от своите другари, а Димитър Попгеоргиев - отстранен от поста началник-щаб на въстаническите сили. До средата на май 1879 г. турците установили контрол над въстаналия район.
Те излели яростта си върху беззащитните български села. Много от тях били запалени, а стотици мирни жители изклани. Над 25 000 българи емигрирали в България.

    На 4 април 1879 г. голяма чета, формирана в Босилеград (тогава в границите на Княжество България), навлиза в Македония и се устремява към Битоля, където вече е извършена предварителна подготовка на българското население за въстание. След тежки сражения четата се добира до набелязания район и към нея се присъединяват над 1000 въоръжени селяни.
Разделени на два отряда, въстаниците се насочват към Морновско и Мъгленско.
    Турските власти този път вземат бързи мерки. От Скопие и Солун, благодарение и на съществуващата вече жп линия между двата града, веднага са изпратени значителни войскови части. Още преди разделянето си въстаниците водят тежък бой с авангардните турски части при село Клисура, от който излизат победители.
    Разделянето на въстаническите сили обаче се оказало фатално. Двата отряда били поотделно разгромени в средата на май 1879 г., като повечето от тях загинали и само малка част успели да се доберат до България.