ФК "Левски" София - България Кликнете и вижте! KLIK HIER         

И с т о р и я

Главна страница                           Българска история                           Световна история

Съединението: Успяваме да излъжем Великите сили

Революцията в Пловдив изненада всички в Европа

    Има политици и историци, които казват, че малките страни по принцип са лишени от реален суверенитет. И всичко значимо, което правят във вътрешната и особено във външната политика, трябва да бъде съгласувано с великите държави. Това важи най-вече за такива фундаментални неща като промяна на границите на една държава за сметка на границите на друга. Малките държави затова нямат бъдеще, казват тези политици и историци. Друга група анализатори обаче твърдят, че и малките държави имат шанс да реализират крупни вътрешно- и външнополитически цели, ако умело използват противоречията на Великите сили и промушат между тях преследваната цел. И случаят със Съединението е стопроцентово доказателство, че точно тази група историци и политици са прави.
    Слeд Руско-турската война от 1877-1878 г., вследствие на Санстефанския мирен договор, се създава независима Българска държава, обхващаща интегрално всички земи, населени с българи на Балканите. Санстефанска България обаче е разпокъсана от състоялия се през юли 1878 г. Берлински конгрес на Великите сили. Eдно доказателство впрочем, че и сама велика сила (в случая Русия) не може еднолично да решава въпроса с границите в една част на Европа или света. Независимата българска държава (всъщност формално тя не е даже независима, а васал на Османската империя) остава с граници между Дунав, Балкана и малко от Софийския санджак. Поморавието се дава на Сърбия, Северна Добруджа на Румъния, Южна Тракия и цяла Македония се връщат директно в Османската империя. А от Северна Тракия се създава една автономна област (Източна Румелия), пак управлявана от султана чрез назначен от него генерал-губернатор.
    При създалите се обстоятелства у нас и в Европа главната стратегическа цел на българското общество и неговият политически елит става обединението на всички български земи, останали или преминали в други държави в границите на България.
    Най-слабото звено като статут е Източна Румелия и българските политици неслучайно се насочват към него. Първо, защото е автономна област, твърде хлабаво вързана за Османската империя. В областта по статута й няма османски войски, а собствената й милиция, която е всъщност редовна войска, е комплектована главно от българи, като сред офицерите има и руси.
    Второ - областта се управлява от българи. Те доминират и в събранието, и в администрацията. Пак по статут и губернаторите са българи - първият е Алеко Богориди, а вторият (по време на Съединението) Гаврил Кръстевич. И двамата са изтъкнати български патриоти (макар и висши султански чиновници) и си затварят очите за почти нескритите приготовления на населението за присъединяването към България.
Но едно е интересно при анализа на събитията - както съединистите в Източна Румелия, организирани от Захари Стоянов, така и правителството на Петко Каравелов и княз Александър Батенберг, управляващи Княжество България, нямат почти никаква външнополитическа подготовка за акта на Съединението. България не може да очаква подкрепа дори от най-заинтересованата сила в този геополитически район на Европа - Русия, тъй като императорът й Александър III, алкохолизиран дегенерат, е решил, че българският княз е враг на руските интереси в региона и трябва да се махне.
    Революцията в Пловдив на 6 септември изненадва всички в Европа. Още по-голяма е изненадата на Великите сили, когато българският княз и правителството приемат Съединението и войските на Княжество България, водени лично от Батенберг, навлизат в Горна Тракия.
В политически план това си е грубо нарушение на волята на всички Велики сили. А те не прощават такива неща и наказват сурово нарушителя на статуквото. Стига да са единни. За наше щастие не са.
    Първата "помощ" на Съединението оказва Русия, като се обявява против него и дори изтегля офицерите си от обединената българска армия. Целта е да постави в критична ситуация княз Александър Батенберг и да го принуди да абдикира. В същото време върху молбата на българската делегация, пристигнала в Петербург за подкрепа, императорът пише "за разединение не може въобще да става дума". Но кой знае за тази резолюция? И Лондон светкавично се възползва от неочаквания подарък на руската политика и се обявява за Съединението. С надеждата да отслаби руското влияние сред българите.
    Втората сериозна "подкрепа" идва от Сърбия на крал Милан. На 2 ноември 1885 г. сръбската армия напада страната ни. В действие влиза нов фактор - европейското обществено мнение, което застава, както винаги в такива случаи, на страната на "по-слабия". България изглежда по-слаба - без висши офицери, с необучена малка армия, която отгоре на всичко е на 350 км от фронта. За щастие европейското обществено мнение не знае, че българската армия е от 128 000 бойци, а сръбската - само 68 000, а капитаните ни имат военен опит и в руските азиатски войни, и от Руско-турската война. Съжалението към "по-слабия" прераства в буен възторг след бързия разгром на сръбската армия. И всяко правителство в Европа, което се определя от избори (а такива са почти всички), трябва да се съобразява с мнението на избирателите си.
    Така по един наистина странен начин британските интереси, личната неприязън на император АлександърIII към неговия български съименник и братовчед и сръбската лакомия превръщат в реалност безнадеждната на пръв поглед кауза на Съединението.

    След бляскавите победи на нашата армия в Сръбско-българската война възстановяването на статуквото на Балканите става невъзможно. Въпросът е как да се оформи Съединението, така че да не пострада честта на великите сили и на Османската империя. И, разбира се, формално да не се наруши договорът от Берлинския конгрес. За опитните дипломати това не е трудна задача. С Топханенския акт от 4 март 1886 г. и този въпрос е уреден. Според него... Съединение няма! Източна Румелия си остава, само дето назначаваният с мандат от пет години генерал-губернатор винаги трябва да бъде български княз, без да е упоменат като име. Това става по искане на Русия, която твърдо си е решила да свали Александър Батенберг. И наистина ще го направи на следващата година. Но всичко това са формалности. На практика България става единна държава. Митническите и граничните пунктове са светкавично разрушени, армиите и администрациите се обединяват и е въведено законодателството на Княжеството. България удвоява територията и населението си. На дневен ред идва въпросът за Македония и Одринска Тракия. Където за съжаление не успяваме да изиграем толкова добре играта си.