ФК "Левски" София - България Кликнете и вижте! KLIK HIER         

И с т о р и я

Главна страница                           Българска история                           Световна история

9-метрова стена е пазела Плиска

    Във вълчето Средновековие всеки малък или голям владетел се стреми да изгради столицата си на естествено защитено място. Затова е поразителен изборът на равното поле, сред което българите започват да издигат стените на Плиска през 681 г. Прадедите ни разполагат първата си столица без такава защита. Това означава, че те са се чувствали достатъчно силни, за да не се страхуват от вражески нападения. Второто, което изумява, е площта на столицата, заградена от крепостни съоръжения - 23 500 дка. З&##1072; сравнение, през средните векове за големи се броят крепости от порядъка на 20-30 дка площ, а столичните цитадели не надвишават 400-500 дка. Това означава, че Плиска е планирана с прогноза, че ще съществува столетия и трябва да има място за увеличаващото й се население. Крепостните съоръжения обграждат Външния град и един, който специалистите наричат Вътрешен. Външният град е заобиколен със землен вал, висок първоначално 9 метра. Върху горната част на вала са набити плътно едно до друго стволове на дървета, а на определено разстояние има дървени кули. Това землено дървено укрепление е типичен български военен продукт. Такава крепост при село Николицел в Северна Добруджа с площ от 48 000 дка издържа на удара на 60 000-ата византийска армия. Подобни землени укрепления на днешната територия на страната ни българите строят при крепостта Маркели край Карнобат и дългия цели 130 км вал "Еркесията" от древния Дебелт на Черно море до Марица край Симеоновград.
    В централната част на Външния град е аристократичният квартал с площ от 800 дка. Тук стените са изградени от огромни варовикови квадри с тегло от неколкостотин килограма и височина до 10 м. Бойни кули, високи 12 м, фланкират портите на крепостта и ъглите. Стените са с формата на неправилен правоъгълник и наистина са нещо внушително в равното поле.
От източната порта на вътрешното укрепление павиран с широки плочи път води до ханския дворец - огромна постройка, издигната от същите квадри. Археолозите откриват в заграденото пространство дворците на великите боили, езически капища, трансформирани след 863 г. в църкви и казарми, покрити улици. Трябва да се има предвид, че Плиска тепърва крие изненади - досега са разкопани едва 4-5% от крепостта. Археолозите твърдят, че Плиска е станала още по-красива, след като император Никифор I през 811 г. превзел и опожарил града.
Но по всичко личи, че Плиска не е превземана и съответно опожарявана през тази година. Никъде в древните хроники не пише, че Никифор е превзел Плиска, а само "аул на хан Крум". Но хан Крум има много аули (землено-дървени крепости). А според летописите византийската армия се движила до въпросния аул от Маркели (Карнобат) в течение на три дни. За това време армията на Никифор не може да измине 150-те километра от Карнобат до Плиска. В най-добрия случай Никифор е могъл да стигне до Преслав - тогава обикновена крепост. Така че да се свързват всички монументални градежи само със строителната дейност на хан Омуртаг (814-831) е неправилно. Плиска е градена от много владетели и от много поколения столичани.
    Под византийска власт Плиска, която след 893 г. е просто един голям крепостен град, попада през 971 г. Но още през 976 г. е освободена при въстанието на местните боляри Петър и Боян. Окончателно градът е завладян от ромеите през 1001 г. А после изчезва от хрониките. Това е твърде странно, тъй като Преслав например съществува и по времето на Второто българско царство.

    Плиска е била снабдявана с вода по начин, на който могат да завидят и много съвременни селища. През миналото лято бе открит язовир в планината на изток от града, от който водата е идвала по глинени тръби. В надпис от 836 г. се казва, че кавхан Исбул, настойник на малолетния хан Маламир, построил водоскок и дал на народа три дни да яде и пие. Кавхан Исбул ли е построил язовира и водопровода, не се знае. Най-вероятно е регентът да се е възползвал от вече готовия водоизточник, за да разкрасява Плиска и да охлажда народонаселението й в горещините. През последните няколко години археолозите разкопаха и цяла мрежа от подземни тунели. Първият води от двореца на владетеля към северната крепостна стена. Първоначално археолозите смятаха, че това е таен изход, който да позволи спасение на владетеля по време на обсада. Впоследствие се оказа, че тунелите са много повече. Но нито един от тях не излиза извън крепостната стена, а свързва двореца на владетеля с жилищата на членовете на правителството - съвета на 12-те велики боили. Нищо ново под слънцето. Макар че тогава не е имало журналисти и медии, все пак властта е предпочитала да взема важни решения, без обществото да знае кога и как се събира.

    Приемането на християнството в 863-864 г. е ознаменувано с грандиозен строеж, който няма равен на себе си в Европа по това време - Голямата базилика. Това е импозантна църква с размери 99 метра дължина и 30 метра ширина. За сравнение "световното чудо" - "Св. София" в Константинопол е с размери 79 м на 21 м. По- малка е и папската базилика "Сан Пиетро" по това време. Цар Борис I, изглежда, е обичал езика на символите. Несъмнено с размерите на храма той е искал да подскаже, че България ще претендира за равноправно, ако не и водещо място сред Христовите църкви. Към базиликата, която вероятно е носила името "Св. София" ("Божия премъдрост"), е имало огромен манастир с доста луксозни килии. Най-вероятно именно тук български аристократи, занимаващи се с интелектуален труд, са намирали покой за заниманията си. В 893 г. столицата на България е преместена в Преслав съгласно решение на Народен събор. Трудно е да се установи какво е наложило промяната. Проф. Петър Мутафчиев пише, че в Плиска, независимо от построените църкви, всички останали градежи са напомняли за езическата древност на "малкото, но могъщо по дух и организация племе на прабългарите". В интерес на истината прабългарите не са били чак толкова малко. Но това се установи едва напоследък.