ФК "Левски" София - България Кликнете и вижте! KLIK HIER         

И с т о р и я

Главна страница                           Българска история                           Световна история

Пет века Месемврия остава непревземаема

    На трийсет километра северно от Бургас картината на монотонния пясъчен бряг внезапно се нарушава от остров. Едва когато човек наближи мястото, ще види, че широк няколко метра провлак свързва тези 300 декара сред морето с континента. Първото укрепено селище тук изграждат траките още през VII век пр.Хр. То е строено от ломен камък без спойка. През VI в.пр.Хр. вождът Мена сключва споразумение с гърци дорийци и така възниква полис, който получава името Менабрия - "Градът на Мена". Гърците го произнасят като Месамбрия и с това име той влиза в историята.
    Дорийците са самотни в Черно море. Всички останали гръцки градове-държави са основани от йонийци, които и в земите на Елада постоянно враждуват с обитателите на Пелопонес. Затова месамбрийци изграждат яка крепостна стена, следвайки бреговата линия на острова. Внушителни останки от нея са открити на северозападния бряг. Тя е изградена от огромни бели квадри, поразявала е пришълците и респектирала всеки нападател. Затова градът в течение на пет столетия не е превземан от враг в епохата на античността.
    А врагове Месамбрия е имала предостатъчно - тракийски царе, елински владетели, гети и бастарни. Но най-големият й враг е била Аполония, основана от йонийците на срещуположния Созополски полуостров. През II век пр.Хр. Аполония и Месамбрия се вплели в
решителна и безпощадна война помежду си. Флотът на Месамбрия атакувал Анхиало и го превзел. След това била обсадена Аполония. За неин късмет дошъл на помощ флотът на Истрия (друга йонийска колония в днешна Румъния). Нападателите били разгромени, а йонийците дебаркирали в Анхиало. Те преодолели крепостните му стени и избили защищаващите ги месамбрийци. След това била обсадена и Месамбрия, чиято крепост обаче издържала на атаките.
    През 72 г. пр.Хр. обаче твърдината сама отворила порти пред римските легиони на Марк Лукул. В дълбокия тил на Римската империя Месемврия живяла спокойно четири века и занемарените крепостни стени рухнали. Затова когато варварите започнали да кръстосват тези земи, в края на V и началото на VI век, били издигнати нови зидове, следващи нова линия. Стената е изградена от едри, грубо обработени каменни блокове с пояси от червени тухли. Мощни кръгли кули подсилвали стената по фронта срещу континента, където била главната порта.
    За пръв път Месемврия става български град през 705 г., съгласно споразумението на хан Тервел и император Юстиниан II. Пристанището на града било главната търговска врата на България към света, и това е описано дори в сагите на викингите. Загубата му през втората половина на VIII век била почувствана особено остро. Затова хан Крум, веднага след победата във Върбишкия проход над император Никифор, се насочил към Месемврия. Той намерил начин да разположи обсадни машини, които разрушили част от стената по фронта откъм континента. В Месемврия българите пленили и трийсет огнехвъргачки - тайното страшно оръжие на Византия, което изхвърляло т.н. "гръцки огън" (горяща течност, подобна на днешния напалм). За управител на Несебър хан Крум назначил кавхан Иртаис, т.е. вторият човек в българската държавна йерархия. Фактът е още едно потвърждение за огромната роля на града за България. Търговско пристанище и важна крепост, бранеща подстъпите към Стара планина в най-ниската й част от византийски десанти. Това ще бъде ролята, значението и стойността на Несебър, както вече се наричал градът, чак до 1366 г. Тогава, под командването на кефалията Калоян, крепостта и защитниците й се съпротивляват 17 дни срещу рицарите на граф Амедео Савойски, но накрая са принудени да отстъпят пред огромното числено превъзходство на противника.

    Наричат Несебър "енциклопедия" на християнското църковно строителство. В него са открити досега 44 църкви, от които 18 са добре запазени. Те покриват напълно периода от V до ХIХ век. Като се има предвид обаче, че островът е бил поне три пъти по голям, очевидно е, че и броят на църквите е надвишавал сто. Тук са най-старите в България раннохристиянски базилики. Първата от тях - "Св. Богородица", е разполовена от свлачище. Затова т. нар. Стара митрополия, строена през V век, е почти цяла и тухлените й арки тържествено надвисват над смълчаните къщи.
    В ХII-ХIV век настъпва сякаш някакъв архитектурен разгул. Строят се голям брой малки кръстокуполни църкви. Затруднени от изисквания малък обем на храма, архитектите изливат таланта си върху външните фасади. Начупени и украсени с гирлянди от керамични розети, оцветени с всички цветове на дъгата, фигури от тухли и бели камъни, те приличат повече на шевици върху ризи, отколкото на стени от сгради. Такива са църквите "Христос Пантократор", "Св. Иван Неосветени", "Св. Параскева" и др. Най-любопитна обаче е пристанищната църква "Св. Стефан". По фасадата, а и по стенописите има десетки графити на средновековни военни и търговски кораби, гемии, лодки. Дали това не е била своеобразна моряшка молитва за небесно покровителство при бури?

    Първият български управител на Несебър е бил кавхан Иртаис, а последният е носил царското име Калоян. На една запазена икона пък четем името на вуйчото на цар Иван Александър. Явно градът е бил винаги управляван от висши български аристократи.
Тази теза се потвърждава от писмо на гръцки монаси от месемврийски манастир от 1331 г. В него те пишат, че се надяват царят да ги дари със земи и пари, както правила прабаба му Сабина, когато живяла в Несебър. Сабина е прабългарско дохристиянско име - през VIII век имаме и хан Сабин. Думата "прабаба" означава прародителка от неопределено историческо време. Очевидно опитните в подобни ласкателства и венцехваления Божи угодници са "правели вятър" на българския цар за древния му родов корен, надявайки се да изкопчат от него колкото се може повече земни блага. Но при всички случаи е ясно, че в Несебър още по време на Първото българско царство е живяла наша аристократка от висок ранг.