ФК "Левски" София - България Кликнете и вижте! KLIK HIER         

И с т о р и я

Главна страница                           Българска история                           Световна история

Калиакра - старото голямо пристанище на Добруджа

    Там, където морският бряг на юг от устието на Дунав завива на запад в края на Добруджанската равнина, се е образувал дълъг около два километра, но широк само няколко десетки метра нос - Калиакра. Това място е великолепно оценено от най-древните обитатели на нашите земи - траките. Една къса стена може да осигури защита на една обширна територия, защото всички бреговете са отвесни, а защитената акватория става чудесно пристанище.
    Първата крепост тук се е наричала Тиризис. Под водата археолозите са открили десетки каменни и оловни котви в подветрената част на носа - свидетелства за активното му използване. При внезапно започващите морски бури в Черно море дори и транзитно минаващите оттук кораби са намирали убежище в защитената акватория. Очевидно това дава името на морския нос - Калиакра в превод от гръцки означава просто "добрия нос". То навярно е дадено от античните гърци в VII - VI век пр.Хр., когато започва корабоплаването им в Черно море и се е използвало отначало паралелно с Тиризис.
    Античният географ Страбон, описвайки Калиакра, казва, че тук е била столицата на цар Лизимах, един от наследниците на Александър Македонски. Той криел в пещерите край носа несметните си съкровища, заграбени още при походите срещу Персия. Този мит и до днес привлича иманярите и водолазите.
    С началото на варварските нашествия Калиакра е разширена с две нови стени, изнесени далече преди най-тясното място на полуострова, където е минавала античната крепостна стена.
    През 513 г. Калиакра става място на драматични събития. Началникът на федератите (наемници от варварските племена) Виталиан се вдигнал на бунт срещу империята. За него някои хронисти казват, че бил българин. Той стигнал до Созопол, но бил отблъснат. Византийското контранастъпление било безмилостно. В генералното сражение, развило се под стените на Калиакра, победата извоювала имперската войска. Пропастите около крепостта се изпълнили с трупове на десетки хиляди убити. Виталиан успял да се спаси, дори запазил длъжността си след преговори, но след време бил коварно убит.
С установяването на българската държава Калиакра става преден пост на отбраната по море. Впрочем Византия никога и не се опитва да я щурмува. Имперските десанти се извършват на по-удобни места - Поморие, Несебър, Варна. Археологическите разкопки показват, че е заселена от прабългарско население. Потомците им и до днес живеят в съседното до носа село Българево и спадат към етнографската група гагаузи, самоназоваваща се "ески булгар" (стари българи).
    Калиакра излиза на преден план в родната история в ХIII-ХIV, когато започва голямата морска търговия на нашия бряг с италианските морски републики Венеция и Генуа. По-удобно пристанище за износа на добруджанското жито наистина няма по нашия бряг. Затова Калиакра става бързо най-големият износен център по Северното ни Черноморие. Населението бързо се увеличава и скоро морската крепост започва да се означава върху италианските морски карти с червено - цвета, с който се обозначават крупни административни селища. В средата на ХIV век Калиакра става център на област на българското царство. Погрешно се смята, че деспотиите на Калиакра- Балик и Добротица, отцепват областта от Търновското царство. Обстоятелството, че те не си присвояват никога титлата цар или княз, означава, че признават върховенството на българските монарси. Друг е въпросът, че водят понякога доста самостоятелна политика, предизвикана от слабостта на централната власт.

    Деспотите на Калиакра първи от родните владетели започват изграждането на български военноморски флот. Галерите на Добротица участват в успешни бойни операции в Черно море при Маврокастро (Белгород-Дниестровски), Мидия, Трапезуид. Базата им несъмнено е била акваторията на Калиакра. Един внезапен поход на турците слага край на българската крепост Калиакра. Населението й е прогонено, а в твърдината е настанен османски гарнизон. През 1403 г., когато турците са разгромени при Анкара, Калиакра е превзета от пирата Сапагрузо - очевидно някакъв италиански авантюрист. После в хрониките следват данни за някакво нашествие на татари, отбито от здравите й крепостни стени. Турците си връщат крепостта след няколко години и я използват чак до ХIХ век. След това тя е изоставена, а стените й служат за кариера на добив на камъни за строителството на къщи в околните села. Оцелява само най-вътрешната стена, заздравена и частично реставрирана в наши дни.

    Последното голямо сражение край Калиакра се разиграва през 1792 г. В подветрената страна на носа се събира огромен турски флот. Освен черноморската и средиземноморската ескадра на султана тук са и корабите на васалния тогава на Високата порта Алжир. Води се поредната руско-турска война и този флот трябва да атакува бреговете на Русия. Голяма част от екипажите са на брега, за да товарят вода и храни за похода. Точно в този момент на хоризонта се появява руска ескадра, водена от адмирал Ушаков. Без да се разгъва във фронт, както изискват правилата на морския бой, Ушаков в килватерен походен строй (кораб след кораб) се врязва между брега и застаналия на котва турски флот. Започва безпощаден разстрел - оръдията от десния борд на руските кораби бият по укрепленията на брега, а от левия борд - по вражите съдове. Техните моряци режат въжетата и бягат, надупчени от руските гюлета към Истанбул. Спечелена е важна победа, която решава изхода на войната. Много подводни експедиции търсят безуспешно следи от битката, но не намират нищо освен полета и котви. Така е, защото при самата Калиакра не потъва нито един кораб. Надупчените турски кораби загиват един по един, постепенно пълнейки се с вода, край Варна, Обзор, Бяла, Несебър, Черноморец, Созопол, Алепу, Приморско, Ахтопол, където днес се откриват корпусите на корабите и десетки оръдия.