ФК "Левски" София - България Кликнете и вижте! KLIK HIER         

И с т о р и я

Главна страница                           Българска история                           Световна история

    На 5 октомври 1915 г. България започва четвъртата си война за национално обединение, страната ни се включва в бушуващата вече повече от година Първа световна война. Армиите ни нанасят удар по Сърбия по цялото протежение на границата от устието на Тимок до Беласица. Войските ни, настъпващи по направленията Ниш и Скопие, бързо затварят сръбската войска в "чувал" в Косовското поле.
    Междувременно Дарданелската операция на Антантата, имаща за цел овладяването на Цариград, е пред явeн провал. Върховното съюзническо командване решава да не дава повече безсмислени жертви по камънаците на Галиополския полуостров. Британците, или по-точно Австралийско-Новозеландския експедиционен корпус (АНЗАК), се изтеглят на Западния фронт. Французите са изпратени в Солун, за да спасяват каквото може да се спаси от сръбската армия. Така по железопътната линия от Солун към Скопие потеглят общо 60 000 бойци и офицери, които трябва да ударят във фланг българските войски.
На 17 септември 1915 г. двете френски дивизии достигат до гара Криволак. И тук срещат частите на Втора българска армия в състав II, III и VII дивизия.
Срещният бой при Криволак е ужасен. За първи път след 810 години българи и французи влизат в сражение. И отново побеждават българите. Но за разлика от времето на цар Калоян и император Балдуин, сражението се води не със стрели и мечове, а със скорострелни оръдия, картечници и магазинни пушки. Няма окопи и бункери, дълговременни укрепления. Войските се бият по голите хълмове и полета и понасят ужасяващи загуби.
    Българския натиск срещу Криволак французите контрират с превземането на Велес. Българското командване иска подкрепления от Главната квартира и получава свежите ХI македонска и V дунавска дивизия. Настъплението им накланя везните в полза на Втора армия. С яростни битки между 28-30 октомври българите си връщат Велес. На 31 октомври френските части заемат позиции пред линията Градско-Чичево. Това е вододелната линия на хълмистата верига, пазеща стратегическия път за Прилеп-Битоля. Загубата й означава овладяването на цяла Южна Македония от българската армия. Затова французите насищат отбранителната линия по чичевските хълмове с оръдия и картечници.
    Българският щурм започва на 1.ХI сутринта. В боя са хвърлени ХI и V дивизия. Македонците атакуват Градско, а дунавци - чичевската хълмиста верига. Четирийсет и девети полк атакува в центъра вражеската позиция, а 53-и полк е в поддръжка.
    След една отбита атака следва втора. Дунавци се изкачват на върха и побиват полковите си знамена на чичевската могила. Оцелелите французи се предават или панически тичат към върбалаците на Черна, преследвани и избивани с ножове. Победа постигат и македонците при Градско.
    След разгрома остатъците от френския експедиционен корпус бягат в Гърция - тогава още неутрална, изоставяйки артилерията си и обозите. На 3 ноември българската армия овладява Прилеп, а след това Битоля, Ресен и Охрид. На юг Втора армия овладява Дойран и Гевгели. Обкръжената сръбска армия в Косово е унищожена. Така точно месец след започването на военните действия Вардарска Македония е освободена.

    След битката при Градско - Чичево пътят на българските войски към Солун е открит. Но германското върховно командване и лично кайзер Вилхелм II оказват огромен натиск върху цар Фердинанд и българския Генерален щаб да спрат настъплението. Стига се дотам, че фелдмаршал Август фон Макензен, командващ войските на Централните сили на Балканите, заплашва със спиране на доставките от снаряди и патрони за българската армия.
    Стратегическите мотиви на кайзера и неговите генерали са пределно ясни - евакуираните от Македония съглашенски войски ще отидат да се сражават на запад срещу германците. Но ако се заформи един нов фронт на Балканите, те не само ще останат там, но ще трябва да им се изпращат непрекъснато и нови подкрепления.
    Прогнозите на германските военноначалници се оказват точни - в продължение на три години, до самия край на войната, българската армия приковава на Солунския (известен още и като Южен или Македонски) фронт стотици хиляди съглашенски войници и огромно количество бойна техника.