ФК "Левски" София - България Кликнете и вижте!         

И с т о р и я

Главна страница                           Българска история                           Световна история

    В началото на ноември 1912 г. съюзниците триумфират по всички фронтове на Балканската война и Османската империя иска примирие. Но цар Фердинанд отхвърля това предложение и дава на 4 ноември заповед за атака на укрепената линия при Чаталджа. Артилерийската подготовка, извършена от леки полеви оръдия, не нанася никаква щета на бетонните фортове на турската укрепена линия. На тесния 32-километров участък Османската империя струпва цялата си останала армия, оръдия и картечници. От Черно и Мраморно море, несмущавани от никого турски броненосци, крайцери и ескадрени миноносци ожесточено засипват с големокалибрените снаряди атакуващите гладни, болни и изморени български войници и офицери.
    И въпреки всичко на 5 ноември по обед два български полка успяват да превземат щурмуваните от тях укрепления и да разкъсат в тесен участък на фронта чаталджанската линия. Но няма резерви успехът да бъде развит. Върху храбрите българи се съсредоточава огънят на турците от всички батареи на укрепената линия. Има и случай на "приятелски огън" - върху Сливенския полк стреля и българската артилерия, на която никой не е съобщил, че турският форт е превзет от сливенци. За да спаси двата полка, българското командване ги изтегля и прекратява щурма на Чаталджа.
    Сега вече българите искат примирие. Но отбиването на щурма е сметнато в Турция за огромна победа, за прелом в хода на войната. Сега вече турските вестници внушават, че "военното щастие" се е обърнало. Ходжи, улеми и дервиши разпалват патриотично - религиозни страсти, заговаря се за "свещена война" срещу неверниците. Под натиска на екзалтираното турско обществено мнение турското командване предприема настъпление от Чаталджа в средата на ноември, но то е смазано безмилостно от българите, добре окопали се пред Чаталджа.
    Идва часът на т. нар. първо примирие и преговорите за мир. Сърбия и Черна гора упълномощават България да води преговорите, като Гърция не сключва примирие по тайно споразумение със съюзниците си. Целта на тази на пръв поглед некоректна спрямо съюзниците стъпка е силният гръцки флот да продължи морската блокада на турските пристанища и да не позволи примирието да се използва от Турция за попълване на запасите от оръжие и муниции.
    На 10 януари 1913 г. в Османската империя е извършен вътрешен преврат. Убити са от фанатизирана тълпа склонните към компромиси велик везир и военен министър и на местата им са назначени представители на твърдата линия за продължаване на войната. Примирието е прекратено и на 24 януари турските войски атакуват българските от Чаталджа и Галиполи. Стоварени са морски десанти в Булаир на Мраморно море и Мидия на черноморския бряг. Пламват яростни боеве, особено драматични при Булаир, където турските войски се водят лично от Енвер бей зет на султана и вдъхновител на преврата.
    Ударът попада върху части на Македоно-одринското опълчение, които въпреки лошото си оръжие и липсата на топли зимни дрехи издържат и отстъпват с бой, запазвайки ред и дисциплина. Към мястото на десанта се прехвърлят бързо части от новосформираната IV българска армия на базата на поделения от прехвърлени по море от Солун поделения на VII рилска дивизия и батареи полева артилерия. Фанатичните турски атаки са удавени с шрапнелен огън. Само при една от тях в предокопното пространство на българските войски са открити 5000 турски трупа. Артилерийският огън на българите принуждава турските броненосци да отскочат далече от брега, а оттам огънят им, поддържащ турските войски, става неефективен.

    Битката при Булаир окончателно обръща хода на войната. Пред заплахата от пълно унищожение турското командване връща оцелелите си войници и офицери на десантните кораби. Връщат се на Галиполския полуостров и излезлите напред турски войски. Смазан е и малочисленият десант при Мидия, съставен само от фанатични доброволци. Отхвърлени обратно в чаталджанските укрепления са и излезлите на контраатака части от местните фортове. Така към 28 януари българските войски триумфират на всички фронтове. Турците понасят тежки загуби, но далеч по-важно е новото пречупване на бойния им дух. Самият факт, че са разгромени от три пъти по-малоброен противник, парализира волята и на военните, и на политическитe ръководители на Османската империя, и преговорите в Лондон са подновени. Но, знаейки, че турските дипломати ще продължат да прилагат тактиката на протакане, която те владеят перфектно, българското командване решава да щурмува Одринската крепост.

    Българските упълномощени представители искат Османската империя да отстъпи европейските си владения до линията Мидия - Родосто. Турците, окрилени обаче от успеха при Чаталджа и упоритата отбрана на гарнизоните си в крепостите Одрин, Янина и Шкодра, отказват категорично мир при тези условия и са съгласни само да изпълнят официалните искания на балканските съюзници от началото на войната - автономия на Македония и Одринско. По съвета на Великите сили от 10 декември 1912 г. преговорите се водят в Лондон под председателството на външния министър на Великобритания сър Едуард Грей с участието вече на упълномощени представители на всички страни. Турция остава непреклонна, окуражена от още един фактор. Румъния, която предявява и преди претенции за "компенсация" на влашкото население в Македония (50-60 хиляди души) определя територията, която иска в замяна. Това е Южна Добруджа по линията Тутракан - Балчик. Румъния безсрамно заявява, че само от България иска компенсация, тъй като само с нея има обща сухопътна граница.
    Но най-лошото е, че Русия също охладнява към България, тъй като линията Мидия - Родосто включва присъединяването на земи (крайбрежието на Мраморно море), които разкъсват териториалната връзка с бъдещето й владение - Галиполския полуостров.