И с т о р и я
Главна страница Българска история Световна история
Разпространената представа, че това са японските проститутки, е погрешна.
Гейшите и планината Фуджи са нещата, които човек си представя, когато стане дума за Япония. Още от най-стари времена гейшите са главeн обект на японската поезия. И японци, и чужденци са омагьосвани от чара им. Гейшата е човек на изкуството. Тя е ненатраплива, вездесъща, като мъгла, която пъпли по долината. Оригиналното значение на думата е "талантлив изпълнител" или "личност, която живее с изкуството".
Николай
Генов
В Страната на
изгряващото
слънце гейша
или гейко е
женска
професия.
Това е жената,
която
професионално
забавлява
гостите по
време на
банкети и в
чайните,
където
традиционно
мъжете
отпочиват и
правят
своите
бизнессрещи.
Тя е ликът и
гаранцията
за престижа.
Задачата й е
отговорна - да
създаде
атмосфера на
спокойствие
и уют, за да се
отпуснат
гостите и да
се
забавляват.
Погрешно е
твърдението,
че гейшата е
проститутка.
Основното
умение на
гейко е, че
знае колко
мъжът обича
жена да
властва над
сетивата му с
нежна сила,
която е по-мощна
от секса.
Докато мъжът
се храни,
гейшата стои
на колене до
него, за да му
сервира
ракията саке
с деликатеси
и упражнява
брилянтното
изкуство на
разговора. Тя
го гледа в
очите, готова
да угоди на
желанията му
и дори да ги
изпревари.
Така гейшата
се грижи за
него като за
градина и
мъжът
разцъфтява.
Дали ще има
секс със своя
клиент,
зависи от нея
самата, но
никой не я
задължава за
това.
Обикновено
клиентите не
го и искат. Да
стане майко -
чиракуваща
гейша
ученичка, е
било стремеж
на много
японски
момичета. Те
мечтаят за
прекрасното
копринено
кимоно,
прическата
като
скулптура и
сложния грим.
Тази, която
намери
куража да
стане майко,
отива да
живее в
общежитие,
наречено
окия, с мама-сан
-
притежателката
на окия.
Нататък
животът й
става труден.
Сутрин тя
става в
ранните
часове и ляга
късно нощем.
Тя се учи да
пее, да
танцува и да
свири на
традиционния
японски
струнен
инструмент
шамисен,
наподобяващ
китара. Майко
трябва да
изучи
различните
традиционни
японски
изкуства,
чайната
церемония и
икебана,
както и
тънкото
умение да
води
разговор.
След такова
трудно и
дълго
обучение
един ден, ако
мама-сан реши,
че
кандидатката
вече е готова,
идва
мечтаният
момент тя да
бъде обявена
за гейша. Вече
може да
започне да
носи
специалните
кимона, да се
гримира с
блестяща
бяла пудра и
да рисува
кървави,
извити като
лък устни, да
си прави
сложна
фризура и с
характерната
червена
линия отзад
на шията си,
която тръгва
от косата и
потъва
примамливо
под яката на
кимоното.
Оттогава
може да бъде
представяна
на своите
бъдещи
клиенти. Само
някои от най-добрите
ученички
стават гейши
след дългите
години на
обучение, и то
като
преминат
строг тест
върху всичко
изучавано и
уменията,
които трябва
да
притежават.
От този
момент
нататък
момичето
може да се
премести от
общата
спалня в своя
самостоятелна
квартира. Ако
обаче реши да
напусне
окията,
трябва да
заплати на
мамеко
цената на
обучението, а
също и на
скъпото
кимоно.
Необичайно е майко да живее сама. И малко гейши могат да си го позволят. Обикновено прехвърлят гейко при друга мама-сан, където ще живее. Ще й потърсят и данна - мъж, който ще бъде неин спонсор. Той е човекът, който ще осигури старините на своята избраница. В чайната гейшите са организирани в йерархия с отношения, базирани на семейния модел (майка - дъщеря, млада и възрастна сестра). Всяка гейша има до себе си по-възрастна и по-опитна колежка, която я подпомага и съветва. Така се осигурява приемствеността на професията. Управителят на чайната, наричан ока-сан, обикновено не позволява и не допуска нови клиенти, ако те не са били специално препоръчани или представени. Гейша-партитата са били сред най-изисканите и от най-висока класа забавления за висшето общество в стари времена. Днес гостите си поръчват гейши чрез сервитьорките. Да извикаш гейша в първокласен ресторант е изключително скъпо удоволствие. Разбира се, времето работи в ущърб на тези божествени създания. Животът с дебелите слоеве пудра, третирането на косите заради прическите, поддържането на стойката с помощта на специален реквизит, носен постоянно под дрехите, на стари години казват своята дума. Тогава жените изглеждат твърде зле. Ако една гейша не е успяла да спести от припечеленото, няма свое училище окия или е изоставена от спонсора си, я чакат тежки старини. Останало й е единствено умението да води разговори и богатият житейски опит. Спонсорът на една гейша има изключителното удоволствие да се възползва от нея на стари години. Тогава човек обикновено е самотен, а да има занимателна събеседница и приятелка не е малко.
Днес светът е бърз и информационният поток е огромен. Японецът повече от всички живее на високи обороти и време за фантазии и мечти почти няма. Заради ограничения начин на живот на гейшата и ударението върху традиционните изкуства малко млади момичета желаят или са способни да отговарят на високите изисквания на тази професия. "Нощният град" - Йошивара, е кварталът, където можете да срещнете гейшите в Токио. В Киото ще разберете, че той се нарича "Гион". Преди 100 години гейшите в Япония са били 80 000, а днес те са по-малко от 1000. Гейшата трябва напълно да контролира своите чувства. Гейши търсят тези, които се интересуват от традиционната японска култура. За съжаление такива в днешно време са все по-малко. Въпреки това гейшите продължават да играят важна роля в запазването на традиционната японска култура. Със своите блестящи бели лица и грациозни пози на перфектни жени днес гейшите са професионални артисти, но и живи произведения на изкуството, въплъщения на вечната и емблематична красота на японките.