И с т о р и я
Главна страница Българска история Световна история
Лайош Кошут погуби унгарската революция
Много
малко са
годините в
историята на
човечеството,
които са
свързани с
толкова
големи
надежди,
каквато е 1848-а.
Не случайно
по-лирично
настроените
съвременници
кръщават
първите й
месеци "Пролетта
на народите".
Обявяването
на Втората
френска
република на
27 февруари 1848 г.
има ефекта на
революционен
фитил,
взривил
натрупаните
противоречия
в Европа. В
Берлин и Рим,
в Прага и
Краков, в
Копенхаген и
Букурещ
ентусиазираните
граждани,
водени от най-светлите
умове на
нациите си,
вдигат
барикади. Те
са в името на
свободата,
обезсмъртена
от четката на
Дьолакроа.
Дори в
консервативния
ранновикториански
Лондон се
стига до
сблъсъци
между
правителствената
милиция и
борещите се
за всеобщо
избирателно
право
чартисти. Най-драматично
е
положението
на
Австрийската
империя. През
март 1848 г. тя е
пред
разпадане.
Превърналият
се в символ на
мракобесие и
ретроградност
канцлер
Метерних е
принуден да
се спасява с
бягство, за да
не бъде
линчуван от
виенчани.
Император
Фердинанд,
въпреки че
отменя
крепостното
право, е
принуден да
абдикира. Той
стоварва
короната на
Хабсбургите
с всичките й
проблеми на 18-годишния
си племенник
Франц-Йосиф,
току-що
щастливо
женен за 16-годишната
Елизабет
Баварска.
Така
неговото
дълго
царуване
започва в
пламъците на
общоевропейската
революция. За
да приключи
през 1916 г. в
пожара на
общоевропейската
война. Съдба...
Вятърът на
промяната
през
пролетта на 1848
г. обаче духа
в различни
посоки.
Французи,
холандци и
скандинавци
искат
демокрация.
Немци и
италианци -
национално
обединение.
Поданиците
на
Хабсбургите -
независимост.
Лозунгът
навсякъде е
един: "Вън
австрийците!"
Този лозунг е
на път да се
реализира,
след като най-големият
народ в
империята -
унгарският,
обявява
своята
независима
република
начело с
Лайош Кошут.
Проблеми в
нейното
институиране
няма.
Унгарците
имат отделен
сейм,
аристокрация,
политически
и
интелектуален
елит.
Чиновниците
по места са
унгарци.
Налице е и
собствената
армия - има
десетки
имперски
полкове от
хусари и
хонведи, за
които
назначеният
от
временното
правителство
във Виена за
финансов
министър
Лайош Кошут
успява да
измъкне от
бюджета 42
милиона
крони.
Унгарската
независимост
е била на
косъм от
реализацията
си преди
всичко
поради
повсеместното
надигане на
подчинените
на
Хабсбургите
народи.
Останалите
верни на
Виена войски
са разпилени
на Апенините,
в Татрите и в
пустата.
Единственото
упование на
Франц-Йосиф е
в 200-хилядната
руска армия,
която
Николай I,
известен
блюстител на
"порядъка",
изпраща в
помощ на
августейшия
си събрат. Но
и тя едва ли
би спасила
империята,
ако, още не
извоювали
собствената
свобода,
водачите на
унгарската
революция не
проявяват
национален
егоизъм и
политическо
късогледство.
Те не искат да
признаят
правото на
свобода и на
другите
народи -
хървати,
словаци,
войводински
сърби,
трансилвански
румънци,
рутени (закарпатски
украинци).
Сеймът
отказва да
признае не
само
скромното им
искане за
автономия в
рамките на
някогашното
кралство, но
дори не им
разрешава да
учат на
родния език.
Краят е
логичен.
Естествените
съюзници на
Кошут се
превръщат в
също така
естествени
врагове. Те
предпочитат
да бъдат
равни в
неравноправието
с унгарците,
отколкото да
бъдат
потискани от
тях. Кошут
разбира
грешката си
На 19 юли 1849 г.
Националното
събрание в
Дебрецен
признава
правата на
малцинствата.
Твърде късно.
В
решителната
битка при
Вилагош на 13
август 1849 г.
хърватските
полкове
начело с бан
Елачич се
съединяват с
руснаците на
фелдмаршал
Паскевич и
австрийците,
командвани
от княз
Виндишгрец. А
пропо, на
немски "виндиш"
значи
словенец...
Национализмът,
както
казваше
покойният
Николай
Генчев, е
прекрасно
чувство, но
лоша
политика.
Гибелта на
унгарската
република
през 1849 г. е най-доброто
доказателство,
че
демокрацията
е неделима. Не
може един
народ да бъде
истински
свободен,
докато
потиска
други.