И с т о р и я
Главна страница Българска история Световна история
Крахът на нацизма започва с Пърл Харбър
Японското нападение в Хавай вкарва САЩ във Втората
световна война
На 6 декември 1941 г.
военноморската армада на Япония, включваща 6 самолетоносача с 360 самолета,
крайцери и подводници, е на 240 мили от Хавайските острови. В късните часове на
деня командващият адмирал Таго отваря запечатан плик, получен при отплуването.
На белия лист има три думи "Тора, Тора, Тора". Това е заповедта за атаката на
американския тихоокеански флот в Пърл Харбър на Хаваите.
Часът на атаката не е избран случайно. В това неделно утро екипажите не са по
бойните си постове, а са строени на палубата за издигане на знамето. Куриозното
е, че току-що монтиран американски радар засича първата вълна японски самолети,
но те били сметнати за крило от американски бомбардировачи, които точно в този
ден се пребазирали от континента в Пърл Харбър.
Резултатите от японската атака - потопени или повредени 9 от
11 американски линейни кораби. Убити са около 3500 американски моряци, летци,
земен обслужващ персонал, мирни граждани.
Но това все пак е само едно сражение. Истинският резултат от
атаката на Пърл Харбър е, че най-могъщата в индустриално и технологично
отношение страна влиза във войната срещу Оста.
Командващият японския флот адмирал Ямамото промълвява в този
ден "Това е началото на края. Разбудихме спящия гигант". И е бил истински
пророк. Недосегаемата американска индустрия започва да бълва огромни количества
самолети, танкове, кораби и всякакви видове оръжия. Има и за огромната
американска армия, която скоро ще се разгърне по островите в Тихия океан, в
Африка и в Европа. Има и за съюзниците Великобритания и СССР. Нито Германия,
нито Япония, да не говорим за Италия, могат да противостоят на тази могъща
индустрия.
През същия ден рано сутринта в заснежените равнини пред
Москва поне десетина немски ротни командири, пробиващи си път към руската
столица в бой със зле въоръжени и необучени отряди на местното опълчение,
докладват на дивизионните си командири, че виждат в биноклите си кулите на
Кремъл. Те пък докладват директно на Хитлер, който поръчва да се раздадат на
берлинския нацистки елит билети за концерт на победата в Болшой театър. Той
трябва да се състои след седмица.
В следващите минути десетината немски ротни командири вече са
мъртви. Заедно със своите войници. И с още хиляди германци. Върху тях се изсипва
ураганен огън от хиляди оръдия и катюши. А след малко плитките им окопи са
прегазени от стотиците танкове, след които вървят стотици хиляди войници от
сибирските армии, бездействащи дотогава на дългата граница с Манджурия и Корея.
Започнало е първото руско контранастъпление срещу нахлулите в СССР на 22 юни
1941 г. немски войски. Техният шанс е бил да смажат Червената армия чрез
блицкриг. От Първата световна война германците са извлекли урока, че лишената им
от ресурси страна не може да спечели дългогодишна позиционна война.
А че ще стане именно така, го схваща веднага началникът на
Генщаба на Вермахта генерал Халдер. Той не може да е знаел какво е промълвил
адмирал Ямамото след Пърл Харбър. Но записва в дневника си, и то вече в деня на
спирането на руското контранастъпление - абсолютно същите думи "И все пак това е
началото на края".
Много американски историци все още обвиняват Рузвелт, че е имал данни за атаката на Пърл Харбър, но е допуснал трагедията, за да елиминира съпротивата на изолационистите в Конгреса. Наистина, на 6 декември Токио започва да изпраща на части дълга нота до посланика си във Вашингтон, съдържаща обвинения срещу САЩ за нарушаване на неутралитета. Повече от ясно е било, че нота с такова съдържание ще завърши с фразата, че Япония обявява война на САЩ. Съдържанието на телеграмите, доставяни веднага в Белия дом, би накарало и най-тъпия държавен глава по света да вдигне Пърл Харбър и цялото Западно крайбрежие на САЩ в бойна готовност № 1. Рузвелт обаче не прави нищо. Корабите са оставени като живи мишени, навързани един до друг по кея, матросите струпани по палубите за сутрешното вдигане на знамето. В отпуск са хиляди моряци и летци начело със самия главнокомандващ военноморските сили на САЩ адмирал Честър Нимиц. В момента, в който корабите му в Тихия океан загиват под японските бомби и торпеда, той играе голф в имението си.
Япония няма да нападне СССР, а САЩ. Това предупреждават Сталин разведки в три страни. "Червената капела" в Германия, групата на Александър Пеев в България и на Рихард Зорге в Токио. За разлика от 22 юни 1941 г. - за която дата като ден на немското нахлуване в СССР Сталин е предупреждаван от много източници, но не взема никакви мерки, този път той гласува доверие на своята разузнавателна мрежа. И изпълнява съветите да хвърли сибирските дивизии в защита на Москва. Всъщност имал ли е друг избор? Немците, макар и да губят стотици хиляди войници и колосално количество техника, успяват да изградят здрав фронт на 400 км от Москва и да спрат сибиряците. И на следващата година да преминат пак в настъпление. Японците също имат още победи в Тихия океан, нанасяйки унизителни поражения на американците на Филипините и на англичаните в Малая и Сингапур. Но това вече не е блицкриг, а война на изтощение.