Събития

 През Холоцена климата е подобен на днешния, с редуващи се топли и хладни периоди. Поради топенето на полярните ледове морското равнище бавно се повишава. Разпространение на човека по целия свят. Много видове животни изчезват завинаги поради ловуването на човека и вследствие затоплянето на климата. Развитие на човешката цивилизация.

През епохата Плейстоцен северното полукълбо е сковано от ледове. Редуват се периоди на затопляния с периоди на нови заледявания. Вследствие това се формира студоустойчива растителност. Появяват се широколистни гори - дървета и храсти, едногодишни и многогодишни тревисти растения. Някои животни се приспособяват към студения климат – мамути, носорози и др. Разпространяват се саблезъби тигри и пещерни лъвове. В южното полукълбо се появяват гигантски безкрили птици – моа. Появяват се първите хора и много от големите бозайници започват да изчезват.

През Плиоцена континентите са почти в познатото ни днес разположение. Антарктида е скована от ледове. Ледена шапка се образува и в северното полукълбо. Горите отстъпват на степите. Между Северна и Южна Америка се появява сухопътен мост, по който различни видове животни проникват от единия континент в другия. В Африка се появяват първите човекоподобни същества.

 През епохата Миоцен Африка се сблъсква с Евроазиатската континентална плоча и започват да се издигат Алпите. Индия се сблъква с Азия и се издигат Хималаите. Издигат се също Скалистите планини и Андите, съответно в Северна и Южна Америка. Настъпва глобално захлаждане в климата, породило миграция на бозайниците. Появяват се саблезъби видове котки. Южна Америка и Австралия са отдалечени от останалите континенти и на тях продължава да се развива уникална флора и фауна. Развитие на маймуните, поява на човекоподобните видове.

През епохата Олигоцен Австралия и Антарктида се разделят окончателно. При своето движение на север Индия пресича екватора. На южния полюс се формира голяма полярна шапка. Захлаждане на климата - тропическите гори се изместват от степи и гори от видове, виреещи в умерен климат. В степите се появяват нови видове тревопасни животни. Понижение на морското равнище.

 През епохата Еоцен Северна Америка се отделя от Европа. Повсеместен топъл климат. Буйна разстителност покрива сушата. Оформят се две големи фитогеографски области - северна листопадна (дъб, бук, бреза, топола и др.) и южна вечнозелена (бамбук, кокосова палма, камфорово дърво и др.). Сред бозайниците се появяват нови видове – прилепи, лемури, предшествениците на слоновете, на конете и др. Китовете и делфините се връщат във водна среда. Появяват се големи безкрили птици, мечки, вълци и кучета, камили, различни видове котки.

 В началото на Палеоцена измират динозаврите, амонитите - настъпва рязка промяна в земната флора и фауна. Вероятна причина - сблъсък на космическо тяло със Земята, довело до образуване на няколкосантиметров геоложки глинест слой от уталожил се прах, установен в глобален мащаб, вкл. и в България. В него е открито повишено съдържание на иридий (т. нар. иридиева аномалия), шоков кварц и други редки елементи.

Гондвана вече се е разпаднала и Южна Америка се отдалечава като самостоятелен континент. Бозайниците завладяват сушата. Сред тях се появяват големи хишници и тревопасни. Първите примати.

През Кредния период континентите продължават да се разпадат – Африка и Южна Америка се разделят един от друг. Австралия и Индия се раздалечават. Част от Европа е морско дъно.

Динозаврите се развиват бързо, разделени на две групи – гущеротазови, сред които има хишници и растителноядни, и птицетазови – само разстителноядни.

Иглолистните видове завладяват сушата, появяват се покритосеменните растения. Разпространяват се морски охлюви, миди и морски таралежи.

В края на Кредата настъпва глобална катастрофа, довела до вдигане на големи количества прах в атмосферата, закрил с години слънчевите лъчи. Това причинило рязко захлаждане на климата, довело от своя страна до масово измиране на динозаврите и на още много животински и растителни видове. Уталожилият се прах образувал по цялата планета няколкосантиметров глинест слой (вижте ”Палеоцен”).

През Юрския период продължава разпадането на свръхконтинента Пангея. В южното полукълбо бившата Гондвана се разпада и се образуват Южна Америка, Африка и Австралия.

Топъл и влажен климат. Развитие на голосеменните растения. Широко разпространение на иглолистните. Образуване на богати въглищни находища.

Появява се първата птица археоптерикс. Разпространение на големите влечуги: във водата – ихтиозаври и плезиозаври, а на сушата – динозаври, зверорептили, птеродактили, летящи птерозаври и др. В моретата – морски таралежи, фораминифери, а от главоногите – амонити и белемнити.

През Триаския период - издигане и разширение на сушата. Свръхконтинентът Пангея започва да се разделя. Образуват се залежи от кафяви въглища, нефт, медни и железни руди. През долния Триас настъпва повсеместен горещ климат.

На мястото на изчезналите през Перм биологични видове се появяват нови – динозаври, птерозаври, крокодили. В моретата – шест-лъчеви корали, мезозойски амонити и морски таралежи. В края на Триас се появяват първите бозайници.

През периода Перм – заледяване на Гондвана и понижаване на морското равнище. Сух климат в Лавразия. Тези два огромни континента се съединяват в един свръхконтинент – Пангея.

Изчезват големите папратовидни. Поради настъпилото засушаване загиват трилобитите и големите стегоцефали. По сушата са разпространени звероподобни влечуги. От тях се появяват топлокръвните животни. В края на Перм настъпва масово измиране - около 95% от съществувалите до тогава биологични видове на сушата и във водата изчезват.

През периода Карбон двата огромни континента – северния Лавразия и южния Гондвана се сблизажат, което е съпроводено от активна вулканична дейност. Чести промени на морското равнище.

Започва загиване на големите папратовидни. От техните останки се образуват въглищни пластове в огромни залежи. Разцвет на стегоцефалите. На сушата се появяват влечуги – парарептили и рептили. Разпространение на насекомите.

През периода Девон от псилофитите произхождат плауни, хвощови и папрати. Появяват се първите голосеменни растения – семенните папрати. Сушата започва да се покрива с растителност. Появяват се първите костни риби. От групата на ръкоперките възникват стегоцефалите (земноводни, първите четирикраки). Продължава формирането на Лавразия при съединяване на части от сушата, формиращи днес Северна Америка, Гренландия, Европа и Азия. Започват издигания на големи земни маси от океанското дъно, образуващи днес високите масиви в Западна Европа и в източната част на Северна Америка. В края на Девон климата се затопля, настъпват засушавания, равнището на океана спада, образуват се пустини. 

През периода Силур - затопляне на климата. В началото на периода настъпва Ордовикско-силурското измиране, довело до изчезване на 60% от съществувалите през Ордовик морски организми.

От прикрепващите се към дъното водорасли се появяват псилофитите – сухоземни растения, живеещи в заблатените райони. Появяват се челюстни риби. Развитие на главоногите. Високото водно равнище на океаните спомага образуването на големи коралови рифове. Започва формирането на северния огромен континент Лавразия.

През периода Ордовик продължава движението на континентите, съпроводено с вулканична дейност. Това променя океанските течения и причинява промени в климата. Голяма част от южното полукълбо е заета от огромния континент Гондвана.

Преминаване на първите растения към живот на сушата. Поява на по-сложни форми на живот във водата. Голямо разнообразие на трилобитите. Поява на първите гръбначни.

С периода Камбрий започва Палеозойската ера. През Камбрия  настъпва т. нар. „Камбрийски взрив” – бърза поява и разпространение на организми, имащи минерални скелети. Поява на първите хордови и представители на всички видове безгръбначни животни. В  морските басейни - разпространение на трилобити, брахиоподи, гастроподи. Развитие на морски многоклетъчни водорасли. Сушата е още незаселена - без растителност и почвен слой.

По-късно е установено, че още през Едиакария (последния период от Неопротерозойската ера) са се появили сложни безскелетни организми, които обаче не са могли да оставят трайни (вкаменени) фосили.

 Камбрият завършва с масово измиране на голяма част от организмите – около 75% от водните животни, 50% от гъбите и пр. 

През еона Протерозой - разпространение на едноклетъчните организми. Преход от прокариотни към еукариотни микроорганизми – с обособени клетъчни ядра, зависими от кислорода. Поява на синьо-зелените водорасли и на фотосинтезата. Фотосинтезиращите микроорганизми бавно обогатяват земната атмосфера с кислород, създавайки с това условия за поява на по-сложни организми в бъдеще - многоклетъчни водорасли, водни гъби и др. 

През еона Архай се създава първична земна кора – процес съпроводен от силна вулканична дейност. В атмосферата на Земята липсва кислорода. Под влияние на ултравиолетовото лъчение на Слънцето и атмосферното електричество се образуват органични съединения с участието на въглерода, водорода, амоняка и др. В този органичен бульон преди около 4 млрд. г. се появяват първите органични самовъзпроизвеждащи се съединения, а след това - първите доклетъчни (вируси) и първите прокариотни микроорганизми (бактерий - без клетъчни ядра). Прокариотите са способни да живеят в безкислородна среда.

През еона Хадей (Катархай) - ранни процеси по формиране на Земята. Близо 700 млн. г. бомбардировки от астероиди и кометни ядра, донесли още материал на Земята.