ЗА МОЕТО ДРУГАРЧЕ ПАВЕЛЧО

Здравей, Павелчо.

Как си? Аз съм добре. Какво е времето при вас?
При нас дойде есента. Вали дъжд и е студено. Птичите ята отлетяха към
топлите страни. Мама и баба правят компоти на двора. Листата на дърветата
се оцветиха в ярки багри и започнаха да капят. Пушекът от огъня добавя
своя приятен горчив аромът към прозрачния студен въздух. Тате стяга
каруцата и се кара със съседа. Високите им псувни се носкут сякаш от
много-много далече. Маца се окоти лани и има шест малки. От избата се
носи шум. Сигурно са те. Вчера бяхме с Митко и Гошко на реката. Аз паднах 
в нея от барата и тате ме би. Мама ми опра панталонките и също ме би. Те сега се
сушат под сайванта. Ако до утре не изсъхнат, няма да мога да ида на
училище и сигурно пак ще ме бият. Сега си пиша домашното по родна
реч, ама ти пиша на теб. Пак ще ти пиша скоро. Пиши ми и ти.
Сложи ми цветна марка, ако има с Жан-Клод-Ван-Дам или Спице Гърлс, че с
Митко си ги менкаме.
Твой приятел,
ф

Рецензия