Образът на есента в творчеството на Филип dePhil

Нашият гениален поет и прозаик - автор на многочислени сборници, най-известният от които може би са непреходните "Минети с детски имена - е роден в сложно и противоречиво време. Деството му преминава в измамната стабилност на годините на застоя, юношеството и младостта тънат в дрезгавите мъгли на промяната и хлъзгавите завивки на ранно дошлата полюция.

Един от формиращите етапи в изграждането на личността на Филип dePhil е отбиването на военната му служба в поделението в Банкя, където, както сам посочва в своите мемоари, се е превърнал в корав мъж, след като е бил само едно хилаво мушкато, поливано с кока кола и Pierre Smirnoff. В специфичната казармена хиперсексуална среда настъпва и неговото творческо съзряване. Вниманието му е насочено към страданията на хомосексуалните бойци и борбата им с непрекъснатите изкушения, които всяка вечер им предоставя в изобилие спалното помещение. Мирисът на сперма и сержантска менструация е просмукал образността на поета от този период, а мастурбацията е основен композиционен елемент в много от"Минетите".

Филип dePhil се вдъхновява не само от сексуалната трансцендентност на човешките същества, но и от ярката експлицитност на обкръжаващата го природа: вероятно в миг на метафизичен унес, предизвикан от желанието му да преодолее социалните и икономическите противоречия на епохата си, той се възнася към висините на философската контемплация и създава своите мистични картини на природата, които могат да бъдат сравнявани само с музикалните откровения на Вивалди в "Четирите годишни времена", защото техните топли музикални полъси подхващат човешката душа и като лодкаря Харон я пренасят на отвъдния бряг, където лишена от своята човековост тя се превръща в надчовешката еменация, мечтана от ницшевия Заратустра и осъществена от Филиповата интелектуална еякулация.

Ако за пример вземем писмото на Филип dePhil до неговите приятели (измежду които ярко изпъква личността на Павел В. П.) от далечния есенен 15. 10. 1998г. - писмо, което според видния Филип dePhil-овист акад. З. Пантелеев е началото на мистичния изблик у автора - ще видим, че макар и издържано във формално прозаична форма, то всъщност се характеризира с всички особености на поетичния дискурс. В техническо отношение то е съставено от кратки изречения, състояще се в повечето случаи от синтектично ядро и незначителни разширения под формата на преки допълнения и наречия, които засилват експресивността на изказа и идват да подчертаят печалната нега, обхванала поета вследствие на рязката промяна в метеорологичната картина на неговото чиновническо ежедневие. Филип dePhil явно страда, разкъсван от поривите на детската сексуалност и невъзможността от тяхното осъществяване в дребнобуржоазното битие на неговата класа. В изречението - а защо не строфата - "Аз се къпах, а тате ме би" намира израз амбивалентното отношение на поета към родителите, както и изтласкан комплекс от детството, който явно се е сублимирал в прикритото сексуално пожелаване към Митко и Гошко на брега на реката - един експлицитен сексуален символ, въплъщаващ в себе си плодовитостта и фалическото начало.

От факта, че и мама е била лирическия герой съдим за неговата латентна бисексуалност, както и за преодоляването на едиповия комплекс чрез експлицитно пожелаване на майката, което е сведетелство, че в бунта си срещу нормиращата баналност на ежедневието авторът е достигнал до дискурсивна деконструкция на вековните окови на кръвосмесителната забрана и да се издигне над мететекстуалното равнище на екзогамния културен суперстрат, оптъвайки по такъв начин в субтекстуалността на първичната ендогамия и преодолявайки кастрационния комплекс на хилядолетията. Любовно-еротичното отношение към майката е признак за особена любов към родината, която поетът явно също желае да обладае в най-съкровените си сънища.

Прави впечатление, че природните образи на Филип dePhil са заченати в кибернетичното пространство, което показва зараждането на една виртуална дискурсивност в края на двадесетото столетие, въплъщаваща прасимвола на безкрайността, на който се основава фаустовата култура на Европа. Кибиртекстуалността на поета е и свидетелство за неговата прогресивност и бягство от страниците на реакционна буржоазно-капиталистическа преса и книжна индустрия.

Гениалните природни картини на Филип dePhil са ярко сведетилство какви творци е раждала, ражда и ще ражда нашта земя хубава.

Павел В. П.