Копирането на документи за самоличност, извършвано от "Космо България Мобайл" ЕАД ("Глобул") при сключване на абонаментен договор, противоречи на действащия в България Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД)*, реши Комисията за защита на личните данни на откритото си заседание, проведено на 28.05.2003 г. Извършването на такива действия се явява нарушение на чл. 19 ал. 1 от ЗЗЛД, защото в личната карта на физическото лице се съдържат данни относно физическата идентичност (по смисъла на чл. 2 ал. 1 от закона), които се събират без наличието на правно основание за това.
С решението си Комисията указва на "Космо България Мобайл" ЕАД:
1. Във всички случаи на сключване на договори за ползване на мобилната клетъчна обществена далекосъобщителна мрежа по стандарт GSM на "Космо България Мобайл" ЕАД, упълномощените от дружеството лица да изпълняват изискванията на чл. 19 ал. 2 от ЗЗЛД.
2. Да се преустанови фотокопирането на лични карти и други документи за самоличност на клиенти физически лица. Събраните до момента фотокопия да бъдат унищожени в двуседмичен срок от получаване на настоящото решение.
При неизпълнение на това задължително предписание и констатирано повторно нарушение, на Глобул ще бъде наложено административно наказание по реда на Глава VIII от ЗЗЛД.
Съгласно чл. 32 от Конституцията на Република България:
(1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.
Какви опасности крие безразборното събиране на лични данни:
Отсъствието на ефективен механизъм за контрол от страна на физическите лица на достъпа до техните лични данни, събирани под всякакви предлози от различни частни фирми и организации посредством ширещата се в страната практика на безразборно събиране на лични данни за гражданите (копиране на лични карти и необосновано законово искане за предоставяне на други лични данни), прави тази практика изключително порочна и може да доведе до използване на лични данни за лицата без тяхно знание и съгласие или дори против волята им, каквито случаи има описани в Западна Европа, САЩ и други страни.
Събраната по този начин информация може да бъде използвана за непочтени и дори престъпни цели:
1) продажба на търговски компании за директни маркетингови цели - клиентите на дадена фирма в един момент биват заливани от нежелани рекламни предложения от някоя търговска компания, ориентирани към определен тип потребители (напр., без да целя да обидя когото и да било, плешиви, с ръст под средния или хора с физически дефекти - т.е. обикновено хора с комплекси, от които непочтено се възползват търговските компании). Такъв случай на продажба на лични данни без съгласието на лицето, за което се отнасят данните, се описва в случая Robertson срещу Wakefield Metropolitan District Council - Великобритания;
2) користни цели - разкриване пред обществеността на поверителна информация относно здравословното състояние на дадено лице, какъвто е случай No. 01-5395, разгледан от Апелативния съд на САЩ - John Doe срещу United States Postal Service и САЩ (виж също съдебното решение);
3) престъпни цели - продажба на организирани престъпни групи, като в случая Mike Levin, Maria Emeterio, James J. Hill и Mary Ellen Weeks - САЩ (подробности тук) или дори за убийство - както в случая на Amy Lynn Boyer срещу Docusearch Inc. - САЩ.
Описаните случаи са показателни за това, което ни очаква в най-близко бъдеще, ако обществото не вземе своевременно предпазни мерки за прекратяване на нецелесъобразното, незаконосъобразно, а, както е видно, в някои случаи дори противозаконно събиране на лични данни.
Много хора вероятно ще си кажат “На кого му пука какво им се случвало в Америка!!!” Бих желал да насоча вниманието на тези хора към непосредствената опасност, за която може да разчитат на “Глобул” още тук и сега:
чл. 21 от Общите условия на договора между “Глобул” и абонатите му дава право на “Глобул” да включи в съставяния от него телефонен указател “данните на абоната при сключване на договора.” Казано на обикновен език, това означава, че, освен ако при сключването на договора случайно не са носили със себе си Шерлок-Холмската си лупа и не са отказали вписване в указателя, доста хора ще трябва да се сбогуват с анонимността, на която са разчитали при закупуването на мобилен телефон:
– знаейки името им, всеки ще може да научи номера на мобилния им телефон независимо от CLIR, който абонатите на “Глобул” може да са активирали, или пък да научи адреса им и да ги посети без предварителна уговорка. Склонен съм да вярвам, че в някои случаи резултатът от едно такова посещение би бил подобен на описания в случая на Amy Boyer;
– знаейки номера на мобилния им телефон, всеки ще може да научи името и адреса им.
"Изводите – всеки сам!", както казва един известен главен редактор.
Ако живеехме в страна, в която законодателната система се основава на прецеденти (напр., Великобритания или САЩ), това решение автоматично щеше да означава, че всички фирми и организации са длъжни да му се подчиняват.
За жалост, ние живеем в BG, не в GB - а тук, както добре знаем, се работи на парче!
Аз лично направих, каквото бе по силите ми - на 09.05.2003 г. изпратих до Комисията за защита на личните данни, до Комисията по търговия и защита на потребителите, до Министерството на вътрешните работи, до Конституционния съд (правото на лична неприкосновеност е основно конституционно право), до Върховния съд, до Президента, до няколко неправителствени организации и до не помня вече кого още, а по-късно, на 20.05.2003 г., отделно и до Министерския съвет, предложение за иницииране на промяна в Закона за защита на личните данни или в Закона за българските документи за самоличност (представен е изпратеният до Министерски съвет вариант на предложението, съдържащ несъществени промени спрямо по-ранния вариант до КТЗП).
Видно e, че предложените изменения в Закона за защита на личните данни не са самоцелни; целта им е защита на потребителите от некоректни търговци, които ги изнудват да предоставят допълнителни данни за себе си, нямащи пряко отношение към извършването на дадена услуга или сключването на договор, под претекст, че в противен случай на потребителя ще бъде отказано извършване на услугата или сключване на договора.
На всичките си писма получих само два отговора - от Президентството и от Комисията по търговия и защита на потребителите (закрил съм името във всички документи, за да не ме обвинят в реклама разни Всезнайковци, които разбират от всичко и се чувстват длъжни да се произнесат по всеки въпрос). И то пък едни отговори - писаха ми, че това не било от тяхната компетентност и че право на законодателна инициатива имали “всеки народен представител и Министерският съвет”, вместо, както се изисква от чл. 13 ал. 1 и (особено за конкретния случай) от чл. 24 от Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите, да препратят преписката по компетентност до Министерския съвет.
Сега е ред на обществото, позовавайки се на прецедента, да "натисне" управниците да вземат решение, което няма да обслужва единствено малка група хора, а ще от полза за мнозинството от българите - за "електората", както обичат галено да наричат политиците ни тази огромна част от обществото.
Не случайно фразата FIGHT FOR YOUR RIGHT (англ., БОРИ СЕ ЗА ПРАВОТО СИ) е една от най-разпространените в т.нар. "най-голяма демокрация" - Съединените американски щати - държавата, която родните ни управници от зори до мрак ни сочат за светъл пример в живота, но към чието безпристрастно изпълнение на законите същите тези управници, странно защо ли, никак, ама никак не се стремят на дело.
Българи, не се бойте да покажете, че ви е ПИСНАЛО от умишленото бездействие на българските управници, граничещо с национален геноцид, че ви е ПИСНАЛО разни фирми, дружества и организации не само да ви смъкват последната риза от гърба, но и нагло да ви измъкват залъка от устата!
В заключение бих желал да насоча вниманието на всички, достатъчно любознателни, за да дочетат до тук, към чл. 80 т. 3 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), съгласно която “Наказва се с глоба от 50 до 300 лв. лице, което: ... приеме или даде в залог или преотстъпи български документ за самоличност.” Изисквайки от Вас да дадете личната си карта, било то като гаранция или по друг повод, фирмите не само нарушават чл. 80 от ЗБДС, но принуждават и Вас да престъпите същия закон.
* Текстовете на законите са актуални към дата 27.06.2003 г.
Искам да бъда пределно ясен - тази страница НЕ е реклама на МТел, както, вероятно, компетентно ще се произнесат Всезнайковците. Истината е, че и МТел, както и много други фирми, също фотокопират документи.
Тази страница е създадена изцяло с информативна насоченост. Целта й е единствено да информира обществото за правата му по отношение на защитата на личните данни на гражданите, както и да покаже "направената пътека".
Всеки желаещ да се убеди в достоверността на изложените документи може да направи справка в съответната администрация.
Информацията на тази страница може да се копира и разпространява без ограничения. Някои от използваните символи и документите, достъпът до които се осъществява посредством хипервръзки, може да са предмет на авторско право. (The information on this web site is free to copy and distribute. However, some of the used symbols and documents accessed via the hyperlinks may be subject to Copyright ©.)
За да видите част от файловете, нуждаете се от Adobe Reader. Можете да получите програмата безплатно от тук.
огледална страница - HTML вариант (mirror - HTML version)