Астрономията е науката, която осигурява предпоставките за големите технически преобразувания, които настъпват след 16 век. Тя очертава границите на една лишена от индивидуалност картина на света, в рамките на която механистичните действия имат предимство пред повечето човешки интереси. Организацията на тази картина на света е в по-голямата си част дело на физици и математици като Коперник, Кеплер, Галилей, Декарт, Лайбниц и Нютон.
Централна фигура в това съзвездие от имена е Галилео Галилей.
Следвайки Кеплер, Галилей конструира свят, в който само материята има значение, качествата стават "нематериални" и се превръщат по дедукция в излишни еманации на мисълта.
Духът на Галилей е толкова близък до този на Кеплер, с когото той е в активна приятелска кореспонденция, така че Галилей не подозира колко много заблуди са скрити в това твърдение, изглеждащо очевидно за двамата мислители. Първо трябва да се отбележи, че Вселената, а заедно с нея и човекът са изградени от отделни физични тела, лишени от живот, т.е. от "мъртва" материя. Обаче днес е известно, че това абсолютно отсъствие на живот или поне на възможност за живот е една илюзия. "Материята" притежава в устройството си и в по-дълбоката си структура елементи, които са способни в някаква далечна точка на собствената си еволюция да реализират потенцията да станат "живи", а с появата на живите организми става ясно, че качествата, които Галилей отхвърля като субективни и нереални, тъй като са неописуеми чрез математически термини, всъщност съществуват.
Нито един организъм не може да оживее в езотеричния свят - една абстракция от маса и движение, който физиците чак до нашето поколение разглеждат като единствено реален. Действителният свят, окупиран от организмите, е неописуемо богат и сложен. Само безкрайно малка негова част е видима или може да се редуцира към математически ред. Формата, цветът, ароматът, сетивата, апетитът, чувствата, образите, мечтите, думите, символните абстракции - това изобилие на живота, което даже най-простият организъм може да покаже в някаква степен - не могат да се разрешат чрез някакво математическо уравнение или да се обърнат в геометрична метафора без елиминирането на голяма част от съответния опит.
Всъщност Галилей осакатява човешкия организъм, третирайки съзнанието като функциониращо без връзка с другите органи на тялото - все едно, че окото вижда само по себе си, ухото чува само по себе си, а изолираният мозък в своето най-добро състояние е посветен единствено на специфичните фукции на математическото мислене. Заедно с Кеплер той е на мнение, че организмите не могат да станат "респектабелни граждани" в общото научно знание, докато не са мъртви. Тази куриозна и догматична дискриминация на живите явления отначало не се отразява зле върху заниманията с експериментална физика и механика, но забавя биологичните изследвания и ги запраща в задънена улица. Цели три столетия учените са се ръководили от този грешен анализ. За тях човекът не съществува в центъра на новата картина на света, вместо него остава един фрагмент - обособеният разум, и само някои специфични продукти от този стерилизиран разум, като теореми и машини, могат да претендират за правото на висока степен на реалност. В интерес на обективността новите учени елиминират историческия човек и всички негови субективни активности. От времето на Галилей тази практика се нарича "обективна наука".
Наистина, механистичната картина на света отдавна е престанала да бъде приета в съвремената наука: чрез доводите и експериментите на Фарадей, Максуел, Планк и техните наследници всяка част от класическия "физически свят" се дематериализира, той стана по-нематериален, по-субтилен, по-сложен и поради това много по-неуловим, но също и по-готов за близко съседство със сложностите и мистериите на живота. ... Въпреки това картината на света за учения даже днес все още носи избледнелия печат на Галилей и Кеплер. Както отбелязва Шрьодингер, тя все още остава без "синьо, жълто, горчиво, сладко, красиво, вкусно, печално" - накратко, без най-живите свидетелства на човешкия опит. Научната картина на света е все още безразмерна, тъй като все още елиминира живия наблюдател и дългата история, записана в неговите гени и култура.
Единственият свят, в който човешкото битие е настанено с някаква вяра, не е "обективният" свят от първични качества на Галилей, а органичният свят, променен от човешката култура чрез символите на ритуалите и езика, чрез различните изкуства, чрез инструментите, сечивата и практическите дейности, чрез геотехническото изменение на ландшафта и градовете, чрез законите и институциите, чрез идеологиите.
Когато последователите на Галилей превръщат това безмерно културно наследство в нещо измеримо, публично, "обективно" и повторимо, те не само фалшифицират или заличават основните факти на човешкото съществуване, но и съкращават възможностите за човешкия напредък.
Анализът на недостатъците на механистичната картина на света не означава опит за омаловажаване на множеството благотворни резултати, особено в царството, където те могат да бъдат приложени много по-директно - царството на техниката.