Има една германска поговорка, която изразява същността в поставянето на цели по този начин:
"Трябва да приемеш живота такъв, какъвто е, но трябва също да опиташ да го направиш такъв, какъвто искаш да го приемеш."
Обичам да казвам: С Бога напред! Това издава моята убеденост, че човек не може да планира едни от най-хубавите неща, които ще му се случат в този живот. Но със същата убеденост аз вярвам в думите на психолога от Отдела за заетост Дейвид Кампбъл: "Ако не знаеш накъде отиваш, вероятно ще стигнеш някъде другаде".
Аз вярвам, че животът е пътешествие,а не назначение, че радостта е колкото във всеки финиш, толкова и в самото бягане. Смисълът на движението е да бъдем уверени, че го правим в посоката на нашите надежди и мечти, към цели, които са едновременно практични и могъщи. Така, че когато говоря за поставяне на цели, имам предвид - големи, важни, вълнуващи цели.
Колко големи да бъдат целите? Толкова големи, като тези, за които Микеланджело споменавал в молитвите си.
"Господи - говорел той, - нека винаги желая повече от това, което мога да изпълня!"
Големите, далечни на вид цели имат чудната способност да изтръгват най-доброто от нас, да ни подтикват да работим по-упорито, да съсредоточим вниманието си върху успеха и да дадем максимума, на който сме способни.
Ще ви предложа един прост тест на вашите цели. Ако най-добрият ви приятел не се смее, когато споделите с него целта си, значи не е достатъчно голяма. Това е истина. И можете да го пробвате и с други хора, не само с приятели.
Някога бях съсобственик на банка и мислех, че един банкер печели ако е много предпазлив и дори склонен направо да отказва. Така че те също могат да служат за добър лакмус за вашите цели. Ако ви се случи да обясните целта си на някой банкер и той не позеленее от ужас, ами напротив, хареса идеята ви и се съгласи с нея, тогава вие не стреляте достатъчно високо. Това е чудесен показател, че целта ви не е плод на голямо въображение, нито е достатъчно велика, че да поддържа вълнението и подтика ви за достатъчно дълго време.
От друга страна, ако приятелят ви се засмее нервно, потупа ви по гърба и поклати глава, ако банкерът ви изведнъж добие вид, сякаш гръбнакът му се е превърнал в разтопено желязо, или пък ако тъща ви прошепне на вашата съпруга: "Виждаш ли, миличка, казвах ти, че това ще се случи ...", тогава и само тогава целта ви е достатъчно голяма.
Тази страна беше създадена от големи мечти. Нашите предци-създатели са си поставяли невероятни цели и са мечтали за неща, които повечето хора не са могли дори да си представят. Аз си припомних всичко това по един трогателен начин по време на тържествата по случай двеста-годишнината на Америка.
Една вечер в началото на юли пресичах дневната. Децата бяха пуснали телевизора и гледаха шоуто на Тони Орландо. Тони тъкмо подканяше публиката да изпеят заедно нещо по случай Големия рожден ден и песента, която бе избрал се казваше "Хай хоупс". Той обясни своя необичаен избор за рожден ден по следния начин: "Вярвам, че тази песен е истинският американски национален химн. Живеем в страна, където всеки може да стане всичко, каквото поиска от себе си. Може да успее толкова, да бъде толкова щастлив, нещастен, посредствен, поробен или свободен, колкото си избере, стига да се погрижи сам за това.
- Помислете над думите на тази песен - продължи той. Хай хоупс, високи надежди. Високи, хвърчащи до небесата мечти. Това е истинската тема на Америка! Тази песен ни казва да си поставяме изключителни, велики, невъзможни цели. Стреляйте към луната! - каза той накрая. - Не се колебайте! Стреляйте към луната, защото и да пропуснете с малко, все пак ще улучите някоя звезда!"
Но колкото и да е важно това, светът се опитва да ни откаже да го правим. Новините в шест ни казват, че индексът Дау Джоунс пак е паднал с 15 пункта, цената на златото е замразена и единствените неща, които растат са отчаянието и безработицата. Само две седмици такива новини стигат на хората да се откажат да задействуват най-хубавото в себе си, да "стрелят към луната". Чудно ли е тогава, че те избират да стрелят наслука, като се надяват да уцелят вратата на хамбара, така че да останат при това, което имат? Проблемът е обаче, че като се целят във вратата на хамбара и пропуснат, те не улучват звезда. Знаете какво улучват и то не ги обсипва със звезден прах.
Истинските победители са хора, които си поставят и постигат големи цели, имат велики мечти, преследват ги, движат се от "високи надежди" и стрелят към луната. Това са хора, които признават житейските проблеми, но не им се поддават, не отстъпват пред тях в своя живот.