|
Първо изследване върху условията за работа в страните - кандидатки за членство в ЕС Резюме, изготвено по материали на Европейската фондация за подобряване на жизнените и трудови условия от ст.н.с. II ст. д-р З. Запрянов, дм и н.с. I ст. инж. Цв. Моллова Насоки за развитие на дейността за безопасност и здраве при работа в периода до 2006 г. (Приети с Постановление №34/м. август 2002 г. на Министерския съвет)
Приоритети за 2003- 2004 г. на Асоциация "Укрепване на здравето и безопасността на работното място" и НМФУЗБ (Приети от Общото събрание на Асоциацията - 10.12.2002 г.) НАСОКИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ДЕЙНОСТТА ЗА БЕЗОПАСНОСТ И ЗДРАВЕ ПРИ РАБОТА В ПЕРИОДА ДО 2006 ГОДИНА (Приети с Постановление №34/м. август 2002 г. на Министерския съвет)
С решение №110 от 20 февруари 1996 г. Министерският съвет прие Основни насоки на политиката на държавата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Определена бе рамката на мащабна реформа в тази част на социалната дейност като неразделна част от стратегическата концепция за развитие на страната. Основно направление в декларираната политика на държавата бе въвеждане на принципите, нормите и практиката на Европейския съюз при организирането и осъществяването на дейността за опазване здравето и безопасността на хората в трудовата им дейност. Поставените цели бяха насочени към създаване на условия за обвързване на дейностите за осигуряване на безопасност и здраве при работа с организацията на управление на трудовата дейност и трудовите отношения на основата на съвременна нормативна уредба. В изпълнение на Основните насоки бе реализирана мащабна законодателна дейност. Приети бяха редица нормативни актове, които създадоха предпоставки за реалното въвеждане на постиженията на европейското право и за изграждане на съвременна система за управление на дейността за безопасност и здраве при работа. В края на 1997 г. бе приет Законът за здравословни и безопасни условия на труд, който заедно с текстовете на Кодекса на труда цялостно въведе изискванията на рамковата европейска директива в тази област. Кодексът за задължително обществено осигуряване регламентира съвременна система за осигуряване при трудова злополука и професионална болест, както и една от икономическите форми за мотивация към безопасен и здравословен труд – диференцирани осигурителни вноски за трудова злополука и професионална болест. Законът за стандартизацията въведе нов статут на Българския държавен стандарт, даващ възможност за транспониране на Европейските директиви от т.нар. “нов подход” и за реализиране на принципа “хармонизирани стандарти”. Законът за техническите изисквания към продуктите възприе принципите, свързани с определяне на “съществените изисквания” към продуктите и оценката на съответствията на продуктите, които се пускат на пазара или се въвеждат в експлоатация. Законът за защита на потребителя регламентира защита на потребителите от стоки, създаващи опасности, както и задължение към “четвъртия” участник в труда – търговията, рекламата, посредничеството. Законът за химическите вещества определи основните изисквания за опазване здравето на хората при тяхната употреба и оценката на професионалните рискове. В националното ни законодателство цялостно беше въведена съществената и приоритетната част от европейското законодателство в областта на безопасността и здравето при работа, вкл. и на директивите от т.н. “нов подход”. Приети са 16 наредби за определяне на “съществените изисквания” към отделни изделия и реда за оценяване на тяхното съответствие. Развитието на националната нормативна уредба създаде и необходимите предпоставки за реализиране на принципите на единния европейски пазар за свободно движение на стоки, основно изискване за което е осигуряването на безопасност. Определени са изискванията към органите за оценяване на съответствието. Утвърден е национален знак за съответствие “СО”. Решава се използването в страната и на европейския знак за съответствие “СЕ”. Националната политика за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд се формира и осъществява посредством съгласуване в рамките на изградени структури за тристранно сътрудничество на национално, отраслово и регионално развитие. От 1997 г. функционира Национален съвет по условия на труд, като постоянен тристранен орган за осъществяване на координация, консултация и сътрудничество при разработването и осъществяването на политиката на държавата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Във всички административни области са създадени и функционират регионални съвети за тристранно сътрудничество по безопасни и здравословни условия на труд. Изградени са 24 браншови съвета и 37 общински съвета за тристранно сътрудничество. Създадени са над 7000 комитета по условия на труд в предприятията, посредством които се осъществява диалога между работодателя и работниците и служителите. Осъществено е първоначалното обучение на членовете на комитетите и групите по условия на труд, и на регионалните, общинските и браншови съвети. От 1998 г. Към министерството на труда и социалната политика е създаден и функционира фонд “Условия на труд”, дейността на който е насочена към подпомагане въвеждането на новата организация на работата за осигуряване на изискванията на законодателството. Поставено е начало за изграждане на инфраструктура от звена за оказване на помощ на работодателите при осъществяването на изискванията и задълженията за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Създадени са над 360 служби по трудова медицина. Функционират над 30 лаборатории за измерване и анализ на отделни елементи на условията на труд. Създадени са множество центрове за обучение и консултиране по въпросите на безопасността и здравето при работа. Въведени са основните изисквания на Европейския съюз и Международната организация на труда за създаване на единен държавен контрол. Премахнато е дублирането на контрола в областта на хигиената на труда от органите на Министерството на труда и социалната политика и от Министерството на здравеопазването. Цялостният контрол по спазване на трудовото законодателство се осъществява от Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” към министъра на труда и социалната политика. Създадена е основа за въвеждане на “оценката на риска” като основен метод за управление на дейността, плановост при решаването на проблемите и интегриране на дейността за безопасност и здраве при работа в цялостния управленчески процес на предприятията. Независимо от изпълнението на основните направления на политиката на държавата, оценени положително от Комисията на Европейския съюз, все още редица проблеми, произтичащи и свързани с икономическите промени в страната не намират радикално решение. Състоянието на производствения травматизъм е тревожно. През анализирания период са допуснати общо 585 смъртни злополуки (средно по 118 на година) като техният брой през последните две години е съответно 138 и 126 броя. Стойностите на показателите, характеризиращи тежкият травматизъм, ежегодно чувствително нарастват – от 28 през 1997 до 44 за 2001 г. Намаляването на общия брой на трудовите злополуки и намалената стойност на характерния показател “коефициент на честота” не дават основание за успокоение, отчитайки високото ниво на трудова заетост без договори, намалената трудова заетост, високият процент неработещи предприятия и ширещата се практика за укриване на леките случаи на трудов травматизъм. Нивото на регистрираните професионалните заболявания – средно около 450 случая на година също не е надежден показател за изразеността на проблемите. Създадените нормативни и организационни предпоставки за въвеждане на съвременните принципи в управлението на дейността за отчитане и регистриране на професионалната заболеваемост след 2000 г. рязко променят ситуацията. През първите шест месеца от настоящата година са открити процедури за анализиране на случаи на професионални заболявания в обем по-голям от тези за цялата 2001 г. Не е решен цялостно проблема за взаимоотношенията между Националния осигурителен институт и Здравноосигурителната каса. Нямат радикално решение въпросите, свързани с диагностицирането на професионалните заболявания, тяхната профилактика и лечение, както и източниците за финансиране и организация на леченията на лицата, пострадали при трудова злополука. Незадоволителен е темпът за ограничаване на наемния труд без трудови договори. Не е променен манталитетът на “работодателите” по отношение спазване на законодателството. Все още установените норми и изисквания масово се възприемат като пречка за постигане на бърза печалба, а действията на контролните органи – като ненужна държавна намеса. Нисък е процентът на предприятията, в които управлението на дейността за безопасност и здраве при работа е интегрирана в общия мениджмънт на фирмата и е елемент от системата за качество. За съжаление примери за предприятия с изградена такава система могат да бъдат посочени основно в големи предприятия, в които са инвестирани чужди капитали. Нещо повече, организацията и управлението на трудовата дейност в болшинството от предприятията не са съобразени с изискванията на Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Не се спазват: - установените норми за организация на работното време; - изискванията за оценка и контрол на проявлението на професионалните рискове; - изискванията за регламентиране на вътрешен трудов ред и задължение на различните длъжностни лица; - периодичността и обхватът за провеждане на медицинските прегледи; - критериите за подбор на работниците и служителите; - изискванията за качество на обученията и инструктажите. Все още не са въведени икономически механизми и регулатори, задължаващи или създаващи интерес и мотивация у работодателите за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Минимални са инвестициите, насочени за решаване на проблемите на безопасността и хигиената на труда. Независимо, че в изпълнение на изискванията на законодателството, работодателите определят лица за организиране, координиране и контрол на дейностите за безопасност и здраве при работа в предприятията, работата и професионалната подготовка на тези служители е незадоволителна. Не задоволява и качеството на обучение в професионалните училища, техникумите и висшите учебни заведения по въпросите на безопасността и здравето при работа. Програмите, хорариумът и организацията на обучението не отговарят на съвременните изисквания в тази област. Във висшите учебни заведения не са създадени възможности за следдипломна квалификация на специалистите по безопасност и здраве при работа. Няма система за запознаване и обучение на учениците в общообразователните училища с принципите за безопасност и възпитаване на култура за предпазване. Не е изградена и единна национална информационна система в областта на безопасността и здравето при работа, която да обхваща предприятията и фирмите с характера на тяхната дейност, да систематизира професионалните рискове, нивото и динамиката на професионалния травматизъм, и която да е интегрирана с информационните системи на Националния осигурителен институт, Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, Министерство на околната среда и водите и Министерство на здравеопазването. С контрол от ИА “ГИТ” годишно се обхващат около 12 на сто от официално регистрираните предприятия. Някои от причините за този нисък процент контролирани обекти са: - недостатъчна натовареност на отделни инспектори; - пропуски в организацията на инспекционната дейност; - неприлагане на гъвкави форми на контрол; - недостатъчния числен състав на Инспекцията по труда. Недостатъчно ефективна е цялостната работа на инспекцията по труда. Едва около 3 на сто от специалистите в инспекцията владеят поне един от официалните езици на Европейския съюз. Този факт е показателен за невъзможността на системата своевременно да следи и прилага изключително богатия обем на информация и положителна практика, предоставяна от органите на Европейския съюз и от отделни страни членки на съюза. Няма информационна система, обслужваща дейността на инспекцията, вследствие на което прилаганите форми за контрол не са достатъчно гъвкави и ефективни. Оценката на реалното състояние на дейността, свързана с безопасността и здравето при работа в национален мащаб показва, че е необходимо в периода на подготовката на Република България за присъединяване към Европейския съюз да бъде осъществен широкомащабен, целенасочен подход за по-нататъшното развитие на тази дейност. Направленията на работа да са тясно свързани с генералните национални насоки за икономическо и социално развитие, с формите на трудово договаряне, с управлението на активното население и обществото като цяло. Необходимо е да се акцентира на: - организацията на работата и управлението на трудовия процес; - професионалната подготовка на участниците в труда; - типа и обхвата на изискваните умения; - естеството на трудовите взаимоотношения като цяло; - точното определяне и реализиране на трудовите задължения; - въвеждането на ефективни, мотивиращи към качествен труд форми; - осъществяване на ефективен контрол. Осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд в най-широк аспект на понятието е една от основните цели в новата социална политика на Правителството на Република България, които хармонират с акцентите на стратегията на Европейския съюз за здраве и безопасност на работното място за периода 2002 – 2006 г. 1. Реализиране на широкообхватен подход за насърчаване към осигуряване “благосъстояние при работа” отчитайки промените в света на труда и появата на нови рискове. Това е подход, ориентиран към осигуряване на средно физическо, морално и социално благосъстояние на работещите, а не само към показатели, измерими с липса, или с ниско ниво на трудови злополуки и професионални болести. “Благосъстоянието при работа” е координиращият елемент на всички, разнообразно насочени дейности на единната политика на Министерството на труда и социалната политика и държавата, преследващи защитни цели и мотивация към труд, превантивни мерки за защита на човека и за създаване на условия за ефективен, безопасен и здравословен труд. Целта е повишаване качеството на всеки вид труд и трайно подобряване състоянието на всички елементи на това понятие посредством: - създаване на организация на работа и функциониране на работните места и работното оборудване, съгласно съвременните изисквания; - развитие на трудовата заетост и доходите на работещите; - решаване на проблемите и социалната интеграция на хората със загубена работоспособност като следствие от трудовата дейност; - осъществяване на цялостната здравна политика, обхваща общите и професионалните заболявания и временната нетрудоспособност следствие на трудови инциденти; - превенция на професионалните и социални рискове, обхващащи стрес, безпокойство на работното място, депресия, рискове, свързани със зависимост от алкохол, наркотици и лекарствени препарати и предприемане на съответни мерки. 2. Изграждане на култура за предпазване у работещите и по-нататъшно развитие на системата за превенция в дейността по безопасност и здраве при работа, посредством съчетаване на разнообразие от политически инструменти: развитие на законодателството, обучението и образованието, социалния диалог, общата социална отговорност, икономическите инициативи, партньорството между всички участници в труда. 3. Развитие на конкурентоспособността на българския работодател на основата на провеждане на целенасочена социална политика и реализиране на качеството в дейността за безопасност и здраве при работа. 4. Осигуряване на необходимото качество на обучението в областта на безопасните и здравословни условия на труд при подготовката на професионалните кадри в средните и висшите учебни заведения. Изграждане на система за следдипломна квалификация в тази област. 5. Разширяване на инфраструктурата от звена за консултиране и подпомагане на работодателя и повишаване качеството в тази дейност. 6. Осъществяване на обхватен и действен контрол по спазване на трудовото законодателство. 7. Развитие на осигурителните системи и застрахователната дейност и ефективното им включване в работата за осигуряване и поддържане на безопасни и здравословни условия на труд в предприятията. Направленията на съвременната политика на държавата предопределят осъществяването на система от задачи, както следва: 1. Ежегодно, трайно намаляване на трудовия травматизъм посредством: - определяне на количествени параметри на общодържавно ниво за различните икономически дейности, при които злополуките са с високо ниво на проявление и за тези, които са обхванати от мерките, определени от Европейския съюз; - включване на количествени показатели в системата за определяне на диференцираните осигурителни вноски за трудова злополука и професионална болест; - пресичане на практиката на недеклариране на случаите на трудови злополуки. 2. Ограничаване прилагането и етапно ликвидиране на доказалите своята неефективност форми за компенсации при работа във вредни за здравето условия на труд. Решаването на този проблем да се съчетае със създаването на съвременна система за заплащане на труда, която да отчита качественото изпълнение на определените трудови задължения, включително и тези за безопасност и здраве при работа. 3. Следене и отчитане промените във формите на трудовата заетост, динамиката в трудово активната част от населението, организацията на работата и работното време, като бъдат предприети адекватни мерки, насочени към превенция на проявяващите се рискове. 4. Изграждане на автономни национални органи за оценяване съответствието на продуктите, включително и с изискванията за безопасност и здраве при работа и присъждане на националният знак за съответствие. Продължаване работата по въвеждане в националната нормативна уредба на директивите на Европейския съюз от “новия подход”. 5. Етапно въвеждане на европейските директиви за безопасност и здраве при работа /вкл. и техните изменения и допълнения/ в националната нормативна уредба и създаване на условия за по-добро прилагане на законодателството. 6. Развитие и широко прилагане на икономически стимули, мотивиращи към качество на трудовата дейност и към осигуряване на безопасност и здраве при работа. Въвеждане на икономически стимули, свързани с ограничаване на трудовия травматизъм и професионалните заболявания. Разширяване практиката за застраховане на работещите. Осигуряване на инвестиции от страна на застрахователните компании за реализиране на проекти за ограничаване и профилактика на професионалните рискове; 7. Създаване на национална система за обучение и образование в областта на безопасност и здраве при работа. Обучението за безопасни и здравословни форми на работа и живот да бъде неразделна част от училищното обучение. Професионалното образование да направи бъдещите работници или служители адекватни към съществуващите рискове и проблеми, добри специалисти в съответната професионална област. 8. Осъществяване на тясна връзка, гъвкавост и ефективност на прилаганите форми в работата за опазване здравето и съхраняване на работоспособността на хората от основните осигурители – Националния осигурителен институт и Здравноосигурителната система. Да бъдат определени източниците за финансиране лечението на лицата с хронични професионални заболявания. 9. Създаване до края на 2004 г. на единна национална информационна система за наблюдение на условията на труд (в широкия смисъл на понятието), здравното състояние на работещите, обхващане на съществуващите професионални рискове, трудовият травматизъм и професионални болести, и резултатите от осъществения контрол. Обвързване в единна система на съществуващите информационни системи от различните сфери на дейности. Създаване на предпоставки за интегриране на националната информационна система с информационните системи на европейските страни. Извършване на сравнителен анализ за съпоставимостта на използваните в нашата страна показатели и критерии за характеризиране на отделните проблеми с тези, използвани от европейската общност. 10. Рязко повишаване обхвата на работниците и служителите, обслужвани от службите по трудова медицина. Здравето при работа да стане наблюдаван елемент и компонент от общото здравно състояние на населението. Да бъдат осъществени мерки, насочени към повишаване качеството в работата на службите по трудова медицина. Тяхната работа да бъде ориентирана към ефективна помощ на работодателя за създаване на съвременна организация на дейността за безопасност и здраве при работа и интегрирането й в общото фирмено управление. Необходимо е осъществяване на тесен контакт и постоянно сътрудничество между службите по трудова медицина и личните лекари на работещите. 11. Развитие и цялостно прилагане на системата “оценяване на професионалния риск” като метод за управление и планиране на дейността на безопасност и здраве при работа. Оценката на риска да обхване и социалните рискове: депресии и насилие на работното място; произтичащи от новите форми на заетост, страх от безработица, прилагане на различни форми за управление на работното време, необходимостта от допълнителна квалификация и обучение, липса на мотивация при неперспективни трудови отношения, йерархически взаимоотношения и други, които са елемент на “благосъстоянието при работа”. 12. Въвеждане през 2003 год. на система за оценка на необходимите ресурси, свързани с прилагането на изискванията на директивите на Европейския съюз при въвеждането им в националното законодателство. 13. Актуализация и преработване на Правилниците по безопасност на труда до края на 2004 год. и развитието им като практически инструментариум за реализиране на системата за оценка и контрол върху проявлението на професионалните рискове. 14. Развитие, институционално укрепване и повишаване ефективността в работата на ИА “ГИТ” включващи: - въвеждане на съвременни форми на контрол; - усъвършенстване на формите за консултиране на работодатели и работници; - въвеждане на съвременни изисквания към професионалните качества на служителите в инспекцията, прилагани при подбора на нови служители; - създаване на информационна система, обслужваща контролната дейност.
Приоритети за 2003- 2004 г. на Асоциация "Укрепване на здравето и безопасността на работното място" и НМФУЗБ (Приети от Общото събрание на Асоциацията, проведено на 10.12.2002 г. в Центъра за международно сътрудничество, комплекс "Мизия", местност "Кайлъка", Плевен)
1. Краткосрочни (2003) г. 1.1. Да се продадат чрез обучение наличните 352 броя на "Досие. Процедура за оценка на работните места, оценка и управление на професионалния риск" чрез уеб сайта и лична инициатива на всички членове. Отг. ИБ, всички членове - фирмените координатори 1.2. Да се оборудват и обозначат офиси на Асоциацията и Националната мрежа в "Алуком" АД, Плевен (УС) и в НЦХМЕХ, София (ИБ). Отг. Председател на УС и ИБ 1.3. Да се приключат успешно 5-те проекта на Асоциацията. Отг. УС, ИБ и ръководителите на проектите 1.4. Да се структурират целево средствата на Асоциацията и въведат правила за тяхното ползване. Отг. УС 1.5. Да се стимулира активността на фирмите - членки по предлагане на нови проекти. Отг. УС и ИБ 1.6. На следващото Общо събрание / Работна среща да се обсъди на семинар темата "Заболяемост с временна нетрудоспособност - неправомерни болнични листове. Честота, загуби, пътища за справяне и ликвидиране на проблема". Да се събере фактология и осъществи среща с представители на МЗ - РЦЗ и НОИ. Отг. УС, ИБ и фирмените координатори.
2. Средносрочни (2003 - 2004) 2.1. Да се поддържат активни международните контакти на Асоциацията и НМ с ЕМПЗРМ (чрез участие в ІV инициатива на Европейската мрежа по създаване на Национален форум "Здравословни и безопасни работни места" и Международния бизнес съюз по труд и здраве (чрез информация). Отг. ИБ (Национален офис за контакти) 2.2 Да се поддържа традицията за ежегодно и по - често издаване на Бюлетин за експресна информация "ПЗ. ПЗРМ" и непериодични печатни материали. Качеството им да се повиши до продаваем продукт. Отг. УС и ИБ 2.3. Да се създаде и поддържа текущо нов уеб сайт "ПЗ. ПЗРМ. Здравословни работни места", която да осигури реклама на Асоциацията и НМ и нейните продукти, реклама на нейните членове, новини за дейността и инициативите й и интерактивни модули за съвместна работа на членовете. Отг. УС, ИБ, инж. Цв. Моллова и фирмените координатори 2.4. Асоциацията и НМ да разширят дейността си по каталогизиране на описани примери за добра практика по БЗР и ПЗРМ във фирмите - членки. Отг. ИБ и фирмените координатор 2.5. Да се поддържа и разширява традицията на Работни срещи да се предоставя обучение и информация за фирмените координатори по въпросите на БЗР. За целта да се поддържа и актуализира текущо Каталог от злободневни теми по осигуряване на ЗБР. Отг. ИБ 2.6. Да се разработи, обсъди и приложи практически модел на вътрешна процедура за двустранни контакти между ръководството на Асоциацията и Националната мрежа (ИБ) и фирми - членове за консултиране или оптимизиране на организационни взаимоотношения. Отг. УС, ИБ и фирмените координатори.
3. Дългосрочни 3.1. От 2003 г. А "УЗБРМ" да провежда Общо събрание през м. април - май както до сега при редуващо се домакинство на фирмите - членове. На това общо събрание да се канят:
Дневният ред на Общото събрание да включва в рамките на ден и половина:
3.2. Да се повиши индивидуалната инициативност и активност на фирмите - членове на Асоциацията и НМ по ползване на стимулите предвидени в ЗЗБУТ, подкрепа на фонд "Условия на труд", търсене на източници на финансиране на проекти от Асоциацията и извън нея и др. Отг. УС, ИБ и фирмените координатори 3.3. Да се поддържа активен маркетинг на Асоциацията и НМ и нейните членове и инициативи чрез СМИ, Интернет и други подходи. Отг. УС, ИБ и фирмените координатори 3.4. Да се проведат серия от мерки за привличане на нови членове. Отг. УС и ИБ 3.5. Активно да се търсят и осигуряват нови източници за финансиране на проекти на Асоциацията и НМ. Да се поощряват инициативи, осигуряващи финансово стабилизиране. Отг. УС, ИБ и фирмите - членки 3.6. Да се проучи възможността за по - далечни цели като акредитиране на експерти, рационално използване на наличната измервателна апаратура в "Алуком" АД, регионален / консултативен център по ЗБР, подкрепа от държавата по предвидените в ЗЮЛНЦ - чл. 4 и в ЗЗБУТ - чл. 53 механизми и др. Отг. УС и ИБ
|