Рубрики в броя
V
I P
ЗАЩО
ИЗВЪН
ЗАЛАТА
ИКОНОМИКА
КУЛТУРА
МНЕНИЯ
НАЦИЯТА
ОБЩЕСТВО
СВЕТЪТ
СПОРТ
УЛИЦАТА
ФУТБОЛ
ЧОВЕКЪТ
ОТ ДЕНЯ
|
|
Царица Йоанна беляза живота си с грижа за страдащите
|
| Mon 28 Feb 12:23:54 2000 EET |
|
Царица Йоанна оставя трайна диря в българската история не само заради факта,
че съдбата є бе отредила да сподели и гордите, и трагичните мигове от драматичното
25-годишно царуване на царя Обединител Борис III. Самата тя оставя своя
лична следа благодарение на безграничната си състрадателност към нуждаещите
се от закрила.
Дъщерята на италианския крал Виктор Емануил III и черногорската принцеса
Елена свързва съдбата си с българския цар Борис III на 25 октомври 1930
в малката католическа църква „Свети Франциск“ в старинното градче Асизи
в Италия, а няколко дни по-късно височайшата двойка е посрещната с неописуем
възторг в България и благословена по православния канон в катедралата „Св.
Александър Невски“. Много скоро след стъпването є на наша земя българите
откриват най-характерната є черта - нейната благотворителност. А в онези
времена са хиляди българските сираци, чиито бащи са останали в окопите
на трите войни за национално обединение. Скромно, без показност, царица
Йоанна е давала от собствените си пари за строежи на болници и за сирашки
домове. За благородството на Нейно Величество говорят автентичните документи.
Банкери от пловдивската Земеделска банка подаряват на царицата за сватбата
є 2 млн. лв., които тя веднага дарява на пловдивската община за децата
несретници. Със сумата, гласувана за нея от Народното събрание, тя построява,
а после оборудва със собствени средства детския белодробен санаториум в
Трявна. Със зестрата си построява най-модерната на Балканския полуостров
за онова време болница, известна по-късно като ИСУЛ, а сега възвърнала
името си „Царица Йоанна“. В благотворителния акт е записано, че болницата
се дарява на „Фонда за обществено осигуряване на работническото здравеопазване“.
Безчет са жестовете на царица Йоанна към БЧК, под нейния патронаж започва
образоването на бедните момичета у нас и обучението на професионални медицински
сестри. До дълбока старост царицата майка не спря да се грижи за нуждаещите
се, до миналата година тя плетеше шалчета и пуловери за бедни деца. Благотворителността
на царицата майка е предадена и на цялата царска фамилия.
След 47 години изгнание царица Йоанна стъпи отново на българска земя през
1993 и запали свещ за 50-годишнината от смъртта на цар Борис III пред гробницата
в Рилския манастир. #
|
| Автор: Петя Владимирова |
|
