Поради огромните разстояния до звездите, паралактичните им ъгли са много малки и  това е основна трудност при тяхното измерване. Дори за най-близката звезда π<1”. Годишният паралакс на звезда е измерен почти 300 години след Коперник. През 1837 - 1838 г. почти едновременно руският астроном Василий Струве, немският Фридрих Бесел и шотландецът Томас Хендерсън, успяват да измерят паралаксите и определят разстоянието, съответно до: a Лира (Вега) – 225.10¹² км., 61 Лебед – 103.10¹² км. и a Кентавър – 41.10¹² км. Картината на звездното небе най-сетне придобила  дълбочина.

Една светлинна година (означава се св.г. или l.y.) е разстоянието, което светлината изминава за 1 земна година – това е приблизително 9,5.10¹² км. С тази единица разстоянието до гореспоменатите звезди се изразява по-удобно: до a Кентавър е 4,3 l.y., до 61 Лебед – 11 l.y., а до Вега – 27 l.y.

Един парсек (рс) е разстоянието, от което радиусът на земната орбита се вижда под ъгъл 1”. Думата е образувана от сливането на думите “паралакс” и “секунда”. Паралаксът на най-близката звезда - a Кентавър, например е 3/4”. Един парсек се равнява на 3,26 св.г. Когато разстоянието r е изразено в парсеци, то r(рс)=1/p”.  Тогава звезда, която е на 10 рс има паралакс p=0,1”.