От 1890 г. в Харвардската обсерватория започва да се печата каталог на звездните спектри, наречен каталог на Хенри Драйпер, който е пионер в изследване на звездните спектри, или HD-каталог. В зависимост от наличието на едни или други спектрални линии са въведени седем спектрални класа, означени с главни букви от латинската азбука.

Днес тази класификация има вида:

O – B – A – F – G – K - M

        Изследванията са показали, че химическият състав на звездите не се различава съществено – най-голямо е обилието на водорода (70%), следва хелият (28%), а всички останали елементи са около 2 % от броя на атомите влизащи в състава на една звезда. Според разработената в началото на 20 век теория на спектрите,  подреждането на звездите в спектралните класове от О до М представлява подреждане по температура на техните повърхности. Към клас О са звездите с най-висока температура – около 30 000 К (сини). Звездите от клас В са синьо-бели с температура на повърхността около 20 000 К. Звездите от клас А са бели и средната им температура е 10 000 К. Клас F – около 7 000 К (жълто-бели). Клас G са звезди със спектри подобни на слънчевия, с жълт цвят и средна температура 5 500 К. Звездите от клас К са оранжеви – температура 4 500 К, а от клас М червени – температурата им е около 3 000 К. Всеки спектрален клас се разделя на 10 подкласа, означени с цифри от 0 до 9. Например: G0, G1, …G9.