2. Исторически сведения

 

Според Р.Х. Алън, Плеядите се споменават в китайски летописи, където се описва наблюдение правено през 2357 г.пр.Хр. Кенет Глен Джоунс смята, че първият човек споменал Плеядите в съчинението си е Хезиод – древногръцки поет живял 8-7 век пр.Хр. Той възпява селския труд и говори за връзката на Плеядите със земеделските сезони по това време:

“Когато родените от Атлас Плеяди изгреят преди Слънцето,

на утринното небе, е време за жътва,

а когато потъват под утринно озарения запад е време за сеитба.”

Звездната седморка не е подмината  и от древногръцкия поет Омир, който ги споменава при описанието на щита на Ахил.

Аратус, в поема написана през 3 в.пр.Хр., дава имената на седемте сестри:

“Това са седемте имена, които носят:

Алциона и Меропа, Селено, Тайгета и Стеропа,

Електра и царствената Майа – малка и слаба.

По волята на знаменития Зевс, в утро и вечер,

направил ги е знак за лято и зима,

жътва и сеитба …”

През 7 век в “Mu Allakat”, арабският поет Амр ал Каис извиква спомена за “Часът, когато Плеядите се появиха в небесния свод като копринен колан украсен със скъпоценни камъни …”.

През 13 век в “Gulistan” или “Розовата градина” на персийският поет  Сади пише:

“Земята беше като поръсена с цветен емайл,

и огърлицата на Плеядите изглеждаше като

закачена върху клоните на дърветата …”

В трудовете на средновековните източни поети Плеядите участват във фрази, които също ги определят като небесна скъпоценност. Хафиз от Персия през 14 век пише на поет-приятел:

“Към твоите поеми небето прикрепя перлената розетка

на Плеядите, като печат за безсмъртие …”

През 20 век английският писател Дж.Р.Толкин в книгата “Властелинът на пръстените” описва разположението на този красив звезден куп на небето така:

“Високо в небето на изток потреперваше Ремират, Звездната мрежа, над мъглите бавно изплува червеният Боргил (Алдебаран), грейнал като огнен рубин. После вятърът се обърна, дръпна като воал мъглите и иззад границите на света се извиси Небесният мечоносец, Менелвагор (Орион), със сияйния си пояс.”

Красотата на Плеядите не остава незабелязана и от древните изследователи. Гръцките астрономи Евдокс от Книдос (403-350 г.пр.Хр.) и Аратос от Фаномена (270 г.пр.Хр.), определят този звезден куп като отделно съзвездие - “Звездния куп”.

В телескопичния период на развитие на астрономията, италианският астроном Ричиоли (1598-1671) “възстановил” справедливостта и въвел в състава на Плеядите и имената на техните родители – сега две от звездите в съзвездието Бик се наричат Атлас и Плейона (звездите 27f  и 28h от Бик).

В “Уранометрия” на немският астроном Йохан Байер от 1603 г. е вписана само звездата Алциона. Джон Флемстид - първият английски кралски астроном, включва през 1725 г. в British Catalogue 12 звезди от Плеядите и две от тяхната околност до 6.5m.

През 1771  Шарл Месие записва купа на Плеядите под номер 45 в своя  първи “Каталог на звездните купове и мъглявини”. Сега означението М45 се среща почти толкова често, колкото и името Плеяди.

Около 1846 г. немският астроном Медлер отбелязал, че звездите от този куп нямат измеримо собствено движение една  спрямо друга. За Медлер това било сигурно доказателство, че те са обширна звездна система със звездата Алциона в центъра.

През  19 век започва и откриването на мъглявините в Плеядите. Най-ярката от тях – около Меропа, е открита на 19 октомври 1859 г. от немския астроном Вилхелм Темпел. Той я  наблюдава във Венеция със своя 100-мм рефрактор. Тази мъглявина е включена в списъка на NGC-обектите под номер 1435 като Tempel’s nebula.

През 1875 г. е била открита мъглявината около Майя – NGC 1432. Мъглявините около Алциона, Електра, Целено и Тайгета са открити 5 години по-късно, през 1880.

Пълният комплект от мъглявините в купа на Плеядите е открит след изобретяването на  първите астрономически камери в периода 1885-1888 г. През 1890 г. в Ликската обсерватория, американският астроном Едуард Емерсън Бърнард открива звездоподобна концентрация от мъглява  материя много близо до Меропа. Днес тя е отбелязана като IC 349.

Следващата важна стъпка е била направена от Весто Мелвин Слайфър през 1912 г., в Обсерваторията  на Лоуел. Той снима и анализира спектрите на мъглявините в Плеядите и стига до извода, че те са отражателни мъглявини. Всъщност техните спектри се оказват точно копие на спектрите  на най-ярките звезди, които ги осветяват.