3. Видимост на Плеядите

В астрономията е прието част от съзвездие или група звезди в неговите граници, които имат собствени названия, да се наричат “астеризъм”. Такива са “Поясът на Орион”, “Главата на Дракона”, “Веригата” в Андромеда. Плеядите се отличават с това, че са звездна група чието име не е свързано със съзвездието-домакин. Те са ясно забележима купчина слаби звезди в съзвездието Бик, на 12 градуса северозападно от Хиядите, със средни екваториални координати:  a=03^h47^m и d=24°07’.

За добре виждащо невъоръжено око, групата на Плеядите изглежда като тънка пътека от 6 или 7 звезди с видим диаметър около 1° (0.5° е видимият диаметър на Луната). Хора с много остро зрение могат да различат без оптика 10 звезди. При перфектни климатични условия и отлично зрение обаче, могат да бъдат забелязани повече от 12 звезди. Немският астроном Местлин (1550-1631), учител на Кеплер, различавал 14 и нанесъл на карта 11 звезди преди изобретяването на телескопа. Галилей със своя несъвършен телескоп е преброил в Плеядите 36 звезди. В днешни дни  вече е известно, че в  купа има поне 20 звезди, които могат да се забележат без оптически уреди. Поради хаотичното смесване на звездите обаче, това е  практически невъзможно.

За наблюдатели от северното полукълбо, звездният куп се намира на дясно и над съзвездието Орион, наблюдаващо се на юг. След съединението със Слънцето през м.май, Плеядите пресичат меридиана преди Слънцето, като достигат най-високата си точка на небесната сфера някъде около 4 часа през септември, в полунощ през ноември и в 20 часа през януари.

Звездният куп Плеяди има най-добра видимост през зимата. Тогава можем да му се насладим след залез Слънце, като обърнем поглед на югоизток. През пролетта ще го открием на вечерното небе, на запад.

В  началото на лятото Плеядите не могат да се наблюдават поради близостта със Слънцето. През август те изгряват след полунощ. Есенно време звездният куп се вижда добре късно вечерта.

“Седемте сестри” са великолепни при наблюдение с бинокъл 7х50. Ако използваме 50-мм рефрактор с увеличение 15х  ще се насладим на едно от най-красивите зрелища на небето. В  по-голям телескоп звездният куп Плеяди е по-малко поразителен, защото се вижда само част от него. Със 100-мм рефрактор с 60х увеличение, зрелището може да бъде разочароващо.

Най-ярката звезда в Плеядите е Алциона – от 2.9^m. Тъй като всички звезди от купа са отдалечени почти на еднакво разстояние (400 l.y.), най-ярката по същество е и най-бляскава. Интегралната осветеност на Плеядите е еквивалентна на звезда с видима звездна величина 1.38^m. Късоглед наблюдател обаче, вероятно ще ги види от 1.8^m.

Поради по-ниската си повърхностна яркост, мъглявината, в която е потопен купа трудно може да бъде забелязана с невъоръжено око. Най-трудно уловима е мъглявината около Меропа, която е известна като IC 349. Обикновено за наблюдението й, при чисто, тъмно небе, е необходим 150-мм телескоп! В зрителното му поле тя се вижда като мъгляво овално петно с Меропа в най-северната му част. Сравнително по-лесни за наблюдение са мъглявините в близост до Майя, Тайгета и Целено.  Тази около Алциона е много слаба и трудна за описание.

Фотографирането на звездния куп не е особено сложно. Евъръд Креймър например, е снимал Плеядите от своята обсерватория в Прескот, Аризона с 320-мм f/7 рефлектор. Мъглявините и звездите до 16^m са уловени при 10-минутна експозиция върху охладена емулсия.

Плеядите отстоят на около 4° от Еклиптиката и макар и рядко са обект на окултации от Луната. Съотношението на Плеядите към близкия V-образен куп Хияди и звездата Алдебаран (a Бик) е показано на съседната фотография. Двете по-ярки светила са Юпитер и Сатурн.