5. КАКВО ЗНАЕМ ЗА ПЛЕЯДИТЕ
Плеядите са отворен, или още разсеян звезден куп. Това са групи от десетки или стотици звезди, които образуват гравитационно свързана система. Отворените купове нямат определена форма. Размерите им са от 1.5 до 12 рс (5 до 40 l.y.), а средната им пространствена плътност е от 1 до 100 звезди/рс3. В околността на Слънцето тя е 0.12 звезди/рс3. Почти всички разсеяни звездни купове са разположени в Млечния път и близо до него.
Плеядите са един от най-близките звездни купове от този тип до Слънчевата система. Видимият му ъглов диаметър е 110’. Отдалечен е само на 125 рс, което го прави втори по отдалеченост куп от този вид (най-близо са Хиядите). До скоро се е смятало, че светлината от звездите му пътува до нас 408 години, а всъщност те са едва 380. Това е установил неотдавна астрономическият спътник HIPPARCOS на Европейската космическа агенция.
В Плеядите броят на звездите до 17m е 250. Най-ярките от тях заемат в пространството сфера с диаметър около 7 l.y. Модерните изследователски методи обаче са разкрили, че около 500 - предимно слаби звезди, принадлежат към този куп. Пълният диаметър на купа е 21-22 l.y. Пространственият модел на Плеядите показва, че звездите са групирани в дълбочина и ние виждаме сечението с по-малка площ.
Звездният
куп М45 се е зародил в галактичната равнина
на Млечния път преди около 70 млн. години. Той
съдържа предимно млади, горещи сини звезди
от спектрален клас В5-В8 с температура на
повърхността над 15 000 К. Всички принадлежат
на главната последователност. Дори и
най-слабите видими звезди в Плеядите биха
се явили 40 пъти по-ярки от нашето Слънце, при
едно и също разстояние от Земята, а Алциона
1000 пъти. Поставено сред тях нашето
Слънце би изглеждало като звезда от 10m.
Сведения за най-ярките звезди от купа са
представени в таблицата.
НАЙ-ЯРКИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА ПЛЕЯДИТЕ
ЗВЕЗДА |
ИМЕ |
mv |
СПЕКТЪР |
16 Tauri |
Целено |
3.87 |
B7 IV |
17 Tauri |
Електра |
3.70 |
B6 IIIe |
18 Tauri |
- |
5.64 |
B8 V |
19 Tauri |
Тайгета |
4.30 |
B6 IV |
20 Tauri |
Майя |
3.87 |
B8 III |
21 Tauri |
Астеропа 1 |
5.80 |
B8 V |
22 Tauri |
Астеропа 2 |
6.43 |
A0 Vn |
23 Tauri |
Меропа |
4.18 |
B6 Ive |
24 Tauri |
- |
6.29 |
A0 |
25 Tauri |
Алциона |
2.90 |
B7 IIIe |
26 Tauri |
Атлас |
3.62 |
B8 III, сп. дв. |
27 Tauri |
Плейона |
5.09 |
B8 IVe, пром. |
Плеядите
се отдалечават от нас със скорост 5 км/сек.
Собственото движение на звездите от купа е
5” за 1 век в
посока на звездата l
Бик. Те се нуждаят от повече от 30 000 години,
за да се преместят с видимия диаметър на
Луната (0.5°)
върху небесната сфера!
Студеният водороден газ, в който се къпят Плеядите е смесен с голямо количество прах с размери на частиците около 10 микрона. Мъглявината представлява отразената от тези частици светлина от звездите, които й придават син цвят. Най-ярката й част включва звездата Меропа и територия от около 20’ южно от нея. Освен най-ярката, тя е и с най-интересна структура. Причината е силното магнитно поле на звездата. Относителната скорост на Меропа и мъглявината около нея е около 11 км/сек.
Отражателната мъглявина на Плеядите е част от прахово-молекулярен облак, който случайно пресича пътя на звездния куп. Тя не е остатък от мъглявината, от която купа някога е бил формиран. За това се съди от факта, че мъглявината и купа имат различни скорости. Вероятно мъглявината ще премине покрай звездите от купа и ще се разпръсне в междузвездното пространство. Основни сведения за мъглявините на Плеядите съгласно Sky Catalogue 2000.0 са представени в следващата таблица.
МЪГЛЯВИНИТЕ НА ПЛЕЯДИТЕ
ЯРКОСТ* |
ДИАМЕТЪР** |
ЗВЕЗДА |
ЗАБЕЛЕЖКИ |
3 |
16’ 16’ |
Целено |
|
3 |
20’ 16’ |
Електра |
|
3 |
21’ 21’ |
Тайгета |
|
2 |
30’ 30’ |
Майя |
NGC 1432, много слаба |
3 |
15’ 15’ |
Астеропа |
|
2 |
30’ 30’ |
Меропа |
NGC 1435, м.“Темпъл”, много слаба |
|
30” |
Меропа |
IC 349, крайно слаба |
*Яркост на мъглявините от 1 (най-ярка) до 6 (най-слаба).
**Диаметър - приблизителен максимален и минималеен ъглов диаметър на мъглявината в ъглови минути.
Чрез спектрален анализ е установено, че някои звезди в Плеядите се въртят около оста си със скорости на повърхността от 150 до 300 км/сек. Това е обичайно за звездите от спектрален клас В-А (за Слънцето тази скорост е 2 км/сек). Поради това звездите би трябвало да са елипсоиди. С най-бързо околоосно въртене е Плейона, която е и променлива. Блясъкът й варира между 4.77m и 5.50m. Между 1938 и 1952 г. Плейона е изхвърлила газова обвивка, факт, който е бил предвиден от Ото Струве.
През 20 век американската астрономка Сесилия Пейн-Гапошкин забелязва, че Плеядите съдържат бели джуджета. Нови наблюдения на Плеядите от 1995 год. разкриват наличието и на екзотичните кафяви джуджета. В групата на Плеядите освен бели и кафяви джуджета са открити и червени джуджета, а също 22 двойни звезди и 3 тройни системи.
Тясната връзка на звездите от купа Плеяди е знак за тяхната млада възраст. Сравнително малката им възраст се доказва и от липсата на червени гиганти в купа, тъй като никоя от звездите не е достигнала пълно развитие. Теорията на звездната еволюция определя престоя на най-ярките Плеяди върху Главната последователност общо на около 80 млн. години, след което те ще станат червени гиганти.
Звездите от М45 бавно се раздалечават. Според Кенет Глен Джоунс, Плеядите ще просъществуват заедно само още 250 млн. години, защото плътността им е ниска. След това те ще се разпръснат по орбитата на купа около центъра на Галактиката и ще продължат своето съществуване като индивидуални звезди или звездни системи с по 2-3 или повече звезди.