ШЕСТ ВЪПРОСА КЪМ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ

Думата интелектуалец има латински корен. "Intelligo" означава разбирам, схващам, проумявам. Нашите интелектуалци обаче явно са от старославянски корен, който означава не разбирам, не схващам, не проумявам и затова питам президента. Ние пък, като нямаме достъп до президента, ще се опитаме да проумеем (intelligo) сами.

Та какво се случи през 1992. Нека проследим най-тиражния вестник "24 часа" през месеците ноември - декември. Веднага се набива в очи един злодей. Това е Филип Димитров. Той е психопат, хомосексуалист и кинжал - такива са квалификациите на вестника. За ужас на политическия ни елит Филип Димитров казва: "По-добре нови избори, които ще забавят малко реформата, отколкото друго правителство, което ще я спре." Тогава нормалният и разумен балансьор Желю Желев веднага го опровергава: "Не ни трябват нови избори, а правителство, което ще проведе реформата." Оттук и първият ни въпрос към интелектуалците: сега, след 4 години, кой се оказа прав. Правителството на Беров проведе ли реформата, или я спря? Тогава рейтингът на Иван Костов беше 43 на сто, а на Жан Виденов - 26 процента, с почти толкова пункта води и СДС срещу БСП. Оттук и вторият ни въпрос. Кой се оказа прав. Желю или Филип? Трябваше ли още тогава да се проведат избори? Нека оставим интелектуалците да разбират и проумяват (intelligo), а ние ще продължим с четенето на вестника. Филип Димитров води конфронтационна политика. Той казва, че "една мафия, основана на икономически групировки, се готви да вземе властта". Желю Желев пък се стреми към национално съгласие. На 6 ноември 1992 той води четиричасов разговор с Блъсков и Моллов. Толкова дълго не е говорил с интелектуалци при всичките им срещи. "Частниците ще изведат страната от кризата" - казва той след срещата. Блъсков му отвръща не по-малко любвеобилно: "Президентът е мъж на място за разлика от министрите на СДС." Чак след година Инджова обявява правителството на Беров за правителство на Мултигруп. Чак след четири години президентът заговори за мафия и групировки. Кой се оказа прав? Защо Желю повтаря думите на Филип с 4 години закъснение? И още нещо много особено откриваме във вестника. Никой не говори, че правителството само сдава властта. Напротив, и коментатори, и политици се гордеят, че са подкрепили и избрали Беров. Ахмед Доган: "Всеки политик може само да мечтае за кандидатура като г-н Беров." Владимир Костов: "Колкото повече гласове събере кандидатурата на Беров, толкова по-добре за нацията и страната." Валери Найденов: "Депутатите, които поне малко милеят за страната, са длъжни да подкрепят Беров за премиер." И "милеещите" за страната депутати подкрепиха Беров. Между тях групата Б-12 на Луджев и 28-те "мравки" от СДС - всичките привърженици на Желев. Та въпросът е: Защо тези, които се хвалеха с подкрепата на Беров, сега казват, че СДС само се свалило?

Е, тях можем да ги разберем (intelligo). Владимир Костов и Найденов няма да кажат, че са се провалили като коментатори и да си изядат хляба. Луджев, Доган и мравките няма да се разкаят и да провалят кариерата си. Пък и никой не вярва. В честността им. Ама нали интелектуалците го имат Желев за безукорно чист и прям. Защо тогава изкарва виновни за катастрофата онези, които гласуваха за СДС? Такова политическо заплитане не можем да проумеем даже ние, които не сме интелектуалци. И последно: Имаме ли право да се съмняваме, че Желев е най-подходящата кандидатура за опозицията? Нека помислят по тези въпроси интелектуалците. Но не по старославянския речник. Там дума интелектуалец няма. Нека първо проумеят, да схванат и да разберат. Интелиго. Тогава ще отговарят на въпроси, а няма да задават. По примера на европейските си колеги.

18 февруари 1996