ЗАВРЪЩА ЛИ СЕ ЖИВКОВИЗМЪТ?
•
Три вида хора нямат никаква нужда от образование, за
да заемат най-високи държавни постове – това са царете, комунистическите
вождове и Лучано. Свършил – недосвършил семинарията, Сталин се зае да
управлява двеста милиона души, в България пък цяла София разкопаха,
за да намерят дипломата на Тодор Живков, а сегашният ни министър-председател
си управлява само с една френска гимназия и изкарана школа за подпоручици.
Разбира се, липсата на образование при сегашния вожд и при Тошо може
да се приеме като случайно съвпадение. Но съвпаденията между Симеоновото
управление и живковата епоха са толкова много и толкова показателни,
че лесно може да възникне подозрение за завръщане на живковизма.Такива
подозрения обаче биха били напълно неоснователни. Живковизмът не би
могъл да се завърне, тъй като никога не си е тръгвал като нагласа и
светоусещане. Знае се, че комунизмът в България се срути не защото бе
отхвърлен като ценностна система, а защото фалира икономически. Което
никак не пречи на бившите и настоящи комунисти да лъжат непрекъснато,
че по времето на комунизма икономиката ни била процъфтяваща. Но след
случая със Симеон се разбра, че не е важно дали лъжеш и как лъжеш. Важното
е да ти верват. И досега многобройните живкови възпитаници продължават
да си верват, че бившият вожд Тошо е построил две Българии, че демокрацията
ги е разрушила, а пък сегашният вожд Симеон пак ще ги построи, ако не
за 800, то поне за 1800 дни. Мнозинството българи снизходително възприеха
демокрацията, свободата, човешките права и пазарната икономика като
обществени ценности, но само при условие че те ще приравнят жизненото
ни равнище с това на европейците. “Абе тая демокрация трябва да е хубаво
нещо, щом в демократичните страни хората карат беемвета” – разсъждаваше
възпитаното през живковизма работническо-селско съзнание и възкликваше
спонтанно “Абе това ли ви е демокрацията” и “Плюя аз на тая демокрация”,
след като разбра, че демокрацията води до социално разслоение и не снабдява
надлежно природонаселението с беемвета. Охранилата се покрай живковите
трапези интелигенция не само не наложи свободата и демокрацията като
ценности сами по себе си, не само не обясни същината и цената на прехода,
но поде и разпространи най-първичните работническо-селски умонастроения,
мисли и възклицания. Един-единствен държавник прояви обществения аристократизъм
да спомене за обществената и лична отговорност, за огромното усилие,
което ни чака по пътя към благоденствието, за трудното приспособяване
към жестоката конкуренция, за неизбежната цена на прехода и бе наказан
с всеобщо охулване, оклеветяване и омраза. С всеобща любов, възхищение
и преклонение пък бе възнаграден друг държавник, който, за да дойде
на власт, си послужи с възможно най-плебейските похвати, описани още
в живковия “Наръчник на агитатора” . “Необходима е незабавна смяна на
политическата система” – каза той, което си отговаря на кръчмарското
“ Плюл съм на тая демокрация” и “ Не ни трябва такава демокрация”. И
се поръсиха обещания за светло бъдеще и само след 800 дни, защото всичко
е много просто – България е като едно предприятие, нещо като кинкалерия
– галантерия, а всяка кинкалерия – галантерия може за 800 дни да стане
печеливша. А външната политика е още по-проста. Напразно лорд Робъртсън
обяснява влизането в НАТО като споделяне на общи ценности – свобода,
демокрация, права на човека и пазарна икономика. “Няма такива ценности”,
обяснява благородникът и подема кръчмарските масали, че, като влезем
в НАТО, ще потекат инвестиции, а като потекат инвестиции, ще се увеличат
и заплатите. Келепир има демек в тая работа, казва кръчмарският философ,
казва Бай Ганьо, казва Тодор Живков, целува страстно Брежнев в устата
и хитро препродава съветския петрол на западняците. Та ще може да се
изхитрим да влезем и в НАТО, и в Европа, щото келепир има в тая работа,
ще ударим кьоравото, значи, само че като разчита на умонастроения от
живковото време, като разчита на живковите похвати, като прикрива и
насърчава тайните живкови служби и като се принизява до плебейските
тарикатлъци на Живков, кобургготското величество не само няма да задоволи
очакващото да бъде надлежно снабдено с беемвета природонаселение, но
и ще съдейства за овластяването на истинските комунисти, или крайни
националисти, а не на царствените им сурогати. Както вече става тук-таме,
по света и у нас.
24 април 2002