СЦЕНАРИЙ ЗА В КАНАЛ
•
Два юнака и мома ходят бързо и писукат. Хрумването е
откраднато от Мая Новоселска, но няма значение. На тримата много им
се ще оная работа, което е смешно, защото тия работи са си такива. Появява
се водещ. Той казва, че обича всички и приканва всички да си вложат
парите. Всички си ги влагат. Водещият изчезва. Парите също.
Появява се Мозер, защото е безопасно. Тя се казва Шмайзер.
Всички се смеят, защото е много смешно да си Шмайзер вместо Мозер. Запява
се песен за ромите. Тя е открадната от сръбското "Рамо-рамо", но това
няма значение. Всички пеят. Появяват се пари. След тях и водещ. Той
изчезва. След него и парите.
Появява се президент, защото е безопасно. Отрязани са
му пълномощията. Всички се смеят, защото няма как. Нова песен. Всъщност
това е старата "Гледам край брега на Струма", но няма значение.
Появява се министър с мустаци, защото ще го свалят и е
безопасно. Клара и Нора не се появяват. Появяват се и изчезват последователно
цици, гащи, водещи, потници, косми, кирки и други смешни неща. Ако е
безопасно, свързват се с политиката. Водещ прави намек за Виденов. Нищо
не се разбира, защото е безопасно. Всички се смеят, защото така.
Появява се нещо хубаво и смислено. Това е предаването
"Улицата" на Теди Москов. Всички са разтревожени, никой не се смее.
Свалят го. То изчезва.
На негово място се появява нищо. За разлика от смисленото
нещо нищото не изчезва. Седи си. Даже му намират половинка за по-интересно.
Получава се нищо и половина. Започва минута на водещия. Той казва. че
обича България, че обича всички, че обича да обича и всички, ако обичат,
да си вложат парите. Всички обичат. Парите свьршват. Минутата свършва.
Водещият свършва. Зрителите свършват. Всички са задоволени. Обръщат
се на другата страна и заспиват.
Минута на пишещия:
На Запад има особена прослойка млади хора. Наричат ги юпита. Те са разглезени
и амбициозни. Интересуват се от пари и купони. Правят само неща, които
са безопасни и нямат значение. Нашите са новоизлюпета. Щото се римува
с нашата си дума. Точна е, но няма да я казваме Нека да не е смешно.
1 август 1995