КУКУПРОСТОТИЯТА
•
В събота вечер Националният дворец на ку-културата гостоприемно
разтвори малката си вратичка вляво от централния вход. В образувалото
се проходче се сблъскаха двата потока на новата ни национална мисловност
- къцимисловността и кукумисловността. Невададжиите напъваха да излязат,
сякаш отвън Къци раздава още стотачки. „Плюйте им в суратя, братя",
отвърнаха с други вик кукаджиите, римувайки "братя" със "суратя" като
знак за интелектуално превъзходство. Плюнки и дъвки изчезнаха там...
Така те удържаха проходчето и кукумисловността нахлу победоносно в залата.
Там на височайшето общество се падаха по три покани за място. Замириса
на пари. Все пак добрите обноски спасиха кукунфуза. Никой не изпсува
на майка. Чу се само: "Кой си ти бе, простак! К'во като си от бесепе!
Ще ти шибнем един!", и други общоприети за отбраното общество изрази.
И зрелището започна. Не се разбра точно къде - на сцената или в залата.
По-одухотворените се качиха на сцената, за да наблюдават залата. Там
замириса на още пари. Обещаните на журналисти места бяха разпродадени,
та и те се щураха из природонаселението. То се бе разделило на прави,
приклекнали, седнали и лежащи. Лежащите гледаха задника на седналите,
те пък - задника на приклекналите, приклекналите - задника на правите.
Правите гледаха зрелището. В него се говореше за задници. Всички се
смееха. Познайте на какво. Точно така. Общоприето за отбраното ни общество.
Внезапно побеснял за смях образец на кукумисловността се нахвърли върху
журналистката от "24 часа" Милена Нешкова и репортерката на "Експрес"
Сандрела Ал Кади. Пречели му да гледа. Познайте какво. Точно така. Пазвантин
с вид на кадесар, на когото ще му отварят досието, се притече на помощ.
Моя милост се опита да им каже нещо под предлог, че уж бил кавалер,
пък те били дами. Образецът на кукумисловност разсея недоразумението.
"Тук няма дами и каравели - каза той, - има мадами, фенове, лайфаджии
и купонджии. Останалите са сбърканяци, смотаняци и боклуци. Който не
е отвертка, да ходи да се... К'во като си Иво Беров" - прибави той,
разпознал ме. Не исках да ходя да се... Влях се в кукумисловността,
смутолевих нещо в смисъл, че сьм отвертка. Никакъв Иво не съм, камо
ли Беров. Щом съм дошъл, и човек не съм. Аз съм лайфаджия. купонджия,
фен и пич.
На сцената се въртяха светлини и реклами. Замириса на
много пари. Хайпичът Соломон Паси си получаваше наградата. Заслужено.
Щеше да ни приобщи към НАТО, ако натовци не бяха такива хора, сбърканяци
и боклуци. В това време журналистката от „168 часа" някъде се изгуби.
Успях да намеря тялото и - посмачкано и позадушено, до тялото на разкървавен
от бодигардовете репортер. Тя въобще не беше изнасилена въпреки привидностите.
Въздъхнах с облекчение. Друго си е отбраното общество.
"К'во като си от София. Ние. от Каспичан, да не
би да не гледаме телевизия" - раздра тишината дрезгав глас. Настроих
се за кръв, секс и насилие. Оказа се, че няма нищо страшно. Гласът идвал
от сцената. Това било смешно. Природонаселението раззина уста от смях.
Кошмар за зъболекаря. Триумф за продуцента. А продуцентьт добре си беше
направил сметката. По света разочарованите журналисти биха го скъсали
от подигравки. На него какво му пука. Тук той се е кланял на техните
началници. И свободните журналисти най-свободно си подвиха опашчиците.
Те още помнеха как в парламента той предоставяше на очарованите депутати
анатомични подробности от гръбначния си стълб. При огледа някои от тях
дори прехвърлили границата. Долната - прибавят осведомени. Знае Кукумбашев
на кого да се кланя. Знае кого да ухажва. Тази, която обединява бедни
и богати. Която ни помирява национално. Тази, която винаги печели. Простотията.
Тя е винаги мнозинство. Винаги е на власт.
На сцената, посрещнат възторжемо от природонаселението,
влиза мерцедес. Влизат блясъкът. рекламите, бизнесът, далаверите, големите
пари, лайфът и феновете. Излизат остроумието, закачливостта, съпричастието
и младостта. Младежите са пораснали. Станали са страхотни отвертки.
Супер!
На излизане зървам умисленото лице на Кулеков. Ех. братко.
Веднъж и твойта печал да е на мястото си.
22 декември 1993