Бъдещето на Фиромия

(Пояснение: терминът "фиром" означава жител на Фиромия - Бивша
 Югорепублика Македония, който е македонист, букефалист, сръбски
 еничар. Типичен пример - Славко Манговски)

   Ако анализираме спокойно и безпристрастно сегашното състояние и
вероятните насоки на развитие на Фиром в близкото бъдеще, то неизбежно
ще дойдем до извода че дните на Фиром като държава са преброени.
Високата раждаемост на албанците и циганите ще превърне в безмилостен
факт онова което днес фиромите изживяват само като кошмарен сън:
албанско мнозинство в тая бивша югославсака колония.  Но макар и най
очебиен, албанският фактор не е единствения двигател тласкащ Фиром към
бездната.  Еничарската психоза, масовото фалшифициране на история,
поголовното оскверняване на имената на най достойните личности от
миналото са все признаци за смъртоносно заболяване на едно общество.

   Македонизмът (напоследък известен и като букефализъм или фиромизъм),
с неговата характерна невменяемост, простащина, интелектуална, духовна и
културна нищета и днес е господстващата идеология на скопските
еничари. Това е идеология която обрича младото поколение на неграмотност
и неморалност: Когато учители, "учени" и "професори" втълпяват в главите
на учениците от най ранна възраст че лъжата и фалшификацията са висшите
добродетели на истинския "македонец", естествено резултатът може да бъде
само един: люде с изкривено съзнание, неспособни да отличат добро от
зло, с ужасяващо оскъден умствен багаж, психически дълбоко травмирани
поради неизбежния комплекс за малоценност произтичащ от постепенното
осъзнаване на презрението от страна на околните народи (особено
албанците) а и на всички що годе запознати с фиромския случай.

   Културата на един народ се гради с векове. Историята на Фиромия
показва че културата на един народ може да бъде унищожена тотално само
за няколко десетилетия. Това което Оруел е описал в своята антиутопия
"1984" днес е реалност в бившата югорепублика: "Сегашното е наше,
следователно и миналото е наше" - тая фраза с която Оруел описва
вопиющата глупост на тоталитарните идеологии и днес е аксиома сред
скопските историчари.

  Забележете що се случва когато един типичен фиром се сблъска с ясни,
неопровержими доказателства за глупостта на букефалистичните
теории. Покажете му оригиналните книги, писма и статии на братя
Миладинови, Гоце Делчев, Даме Груев, Сандански, Цепенков и още много
други Български националисти от близкото и по далечно минало. Каква е
ракцията на фирома? Възможни са няколко варианта:

1. Гробно мълчание.

2. Фиромът започва да крещи че всичко това са фалшфикации.

3. Фиромът започва да ти цитира Блаже Коневски Лямевич, Тито, или
   някакви невзрачни никому неизвестни съвременни или исторически
   особи които по един или друг начин били споменали думата
   "македонец" (фактът че тоя термин се употрбява като географско
   обозначение е високо над интелектуалните способности на средния
   фиром)

4. Фиромът се опитва да унищожи документите. (Бъдете бдителни,
   библиотекари).


   Много показателно е отношението на околните народи към Фиромската
еничарщина. Общо взето, на всички им се повръща от фиромите, и мнението
за тех е че са еничари и помияри. Много точно е заключението на
българският писател от Охрид Младен Сърбиновски, че Фиромия е средище,
привлекателен център за всичкия отпадъчен човешки материал на Балканския
полуостров. Ако човек си даде труд да прочете неща написани от
пропагандаторите на фиромизма, то той неизменно остава с впечатлението
че те са интелектуално сакати, избезумени зомбита, неспособни да мислят
логично и да възприемат адекватно реалността. И безмерната им глупост
наистина обрича държавицата им на бавна и мъчителна смърт, ако техната
идеология продължи да бъде в основата на фиромската идентичност.

Бъдещето на Фиромия е мрачно. Вероятността за оцеляване на тоя
протекторат в днешния му вид е равна на нула.  Има само два пътя:
Връщане към Българската духовност или бавно умиране сред звуците на
кафански сръбски турбофолк и протяжното виене на арнаутските муезини
от безбройните минарета.
    

Македония без Българи огън да я гори.
Иван Михайлов