Началото на Фиромите

Из поверителния рапорт, за противобългарските прояви на сръбския
престолонаследник княз Александър, Скопие, 31 март.1913 г., ЦДИА
л.153-156.
След пладне на 11.03.1913г придружен от щаба си, престолонаследникът
княз Александър стига в с.Бразда Скопско. Всички слизат от конете си на
площада до чешмата, където няколко селянки перат. Престолонаследникът
завързва разговор с жените,от които само Гайта Павлова, 45-50 годишна му
отговаряла:

 - Какво перете, откъде сте, как Ви казват?
 - Не видиш ли господине, оттука сме.
 - Шта си?
 - Българка.
 - Шта си?!
 - Българка господине!
 - Кой те е научил така да казваш?
 - Аз сама си знам, г-не, така си се викаме ний в това село.
 - Аз зная кой те учи, но и той, па и ти ще разбереш, ако те заудрям с
този камшик!
 - Нас турци са ни били, па и Вие, ако искате бийте ни, аз Ви казвам що
е право.

- Не си ли чула бабо, да е имало битка за Косово, па и тука, та е
пропаднало нашето царство. Какви българи, какви лайна е имало тука, та
да се наричаш българка! Ти бабо още не знаеш, кои са и какви са
българите: те се познават по лицето, те другояче говорят, имат чело
смазано назад, шиляста глава, тъп нос, българите са татарско племе. Ако
да ги знаеш, ти няма да се наричаш българка. Ти бабо и всички Вие се
познавате по челото, по очите, че сте чисти старосърби..

- Аз г-не не съм била ни у Косово, ни у Сърбия, па нито у България, но
ние тука така сме се казвали от деди и прадеди, па и сега така си се
казваме. Ний знаем български владика и български поп, друго не познаваме.

- Тия владици и попове са ви направили да ходите голи и те са Ви
подлудили, но сега аз няма да оставя такива владици.

- Сакаш остави ги, сакаш не ги оставяй г-не, ний сме си такива.

- Сега наша войска е завзела това място и Вий всички ще бъдете сърби.

- Кой знае г-не ний тука сме били и под турци и никой не ни е забранявал
да се наричаме българи. Имаше тука едни села, които бяха български, а
после за пари станаха сръбски..

- Е бабо като те изпердаша един път, ще забравиш старото. Аз и бакшиш
щях да ти дам, но сега не ща, защото си лоша баба.

- Ако сакаш дай, ако сакаш не давай. Ако съм сгрешила, прости ми г-не,
ама аз съм ти казала, що е правото.




Поверителен рапорт на делегата при щаба на сръбската армия м-р
Разсуканов до министъра на войната ген. лейт. Никифоров, за
противобългарските прояви на сръбския престолонаследник княз Александър,
Скопие, 31.03.1913 г.,


Донасям Ви г-н генерал, че преди един месец тукашни граждани ми
съобщиха, какво сръбският престолонаследник ударил две плесници на 10
годишния Страхил Д. Спиров, защото на запитването му "Шта си ти?" детето
отговорило: "Българин съм". Първо не повярвах. Допуснах, че
престолонаследникът е погалил детето. Възрази ми се, че от галене дете
не плаче, а то с плач си е отишло дома. Не бих споменувал горнята
случка, не защото не съм толкова сигурен в истинността й, но защото
очаквах някаква подобна, с която би могло да се охарактеризира напълно
сръбският престолонаследник като личност, наследник на престола и като
водител на националистическото движение в Сърбия.



Противобългарски прояви на сръбския княз Александър,
Скопие,31.03.1913г.


Княз Александър повикал бившия учител Петко Марков от с. Бразда и го
питал:

 - Как ти е името, откъде си, що работиш?
 - Оттук, женен с 4 деца, земеделец.
 - Нали си учител, защо работиш земеделие?
 - Сега училищата са затворени.
 - Где си свършил и какво си учил?
 - В скопското българско педагогическо училище.
 - Защо не си се учил в сръбско училище?
 - В Скопие няма сръбско училище. Такова имаше само в Призрен.
 - А защо там не си се учил?
 - Моите родители като българи изпратили са ме в българско училище.
 - Радил ли си ти Петко?
 - Да в Македоно-одринската организация.
 - Лично ти? Колко време?
 - Да 7 години.
 - 7 години! И то за 16 лири?
 - Не за тези 16 лири, а за освобождението от турско робство.
 - Сега защо не търсиш служба?
 - Бех общински писар, но понеже не зная да пиша по сръбски, уволниха
   ме. Служих 3 месеца и нищо не са ми платили.
 - Аз ще наредя да ти се плати и да ти се даде добра служба, но ти да
   бъдеш добър сърбин. Кой е правил тази чешма? Кой е бил майсторът й?
 - Ние селяните, майсторът е от селото.
 - А кой е писал този български надпис на плочата на чешмата? Тази плоча да я смените!
 - Нямаме пари Ваше величество, па и сега работно време...  

След този разговор престолонаследникът изпсувал и заповядал да се смени
плочата, защото такива еретически надписи в сръбско село не трябва да
има, изказал всичката си злоба срещу България и всичко българско и
заминал.  Това предаде самият Петко Марков в 1913г.



 Па ща си ти?

"Па шта си ти?". На български означава "Какъв си ти?". Вазов написва
това стихотворение след като сръбският престолонаследник Александър І
удря плесница на едно момиченце в Македония, което на наглия му въпрос
отговаря, че е българче.

През 1934 г. в Марсилия крал Александър І е ликвидиран от Владо
Черноземски.

Па шта си ти?

"Па шта си ти?" - такъв въпрос задава
във твоя дом безочлив чужденец.
"Па шта си ти?" - с такваз псувня смущава
душата ти некакен пришълец;

"Па шта си ти?" - туй питане навред -
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, бъларино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.

Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец -
но българин се само не признавай.

Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой затвор, изгнанье -
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край;

че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!

Не споменувай Лозеград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може да си брат.

Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
"Тук българи са, българи от памтивека!"