ИСТОРИЯ НА ТЕКСТА
Д-р НИКОЛАЙ ЙОРДАНОВ представя:
Случаят Войдан Чернодрински – “Македонска кървава сватба” и историите на тяхната “История”

Интересът към една позабравена за българската и преувеличена за македонската театрална история авторова фигура е породен от желанието да видя как се произвежда митът “да бъдеш Автор”, как после този мит бива идеологизиран, национализиран, историзиран, архивиран и т.н.

Но преди всичко – кой е Войдан Чернодрински? “Черно-дрински” е псевдоним – истинското му име е Войдан Попгеоргиев Кузманов. Роден е през 1875 г. в Дебарско, днес в Р. Македония; умира през 1951 г. в София. Автор е на драми (“Македонска кървава сватба”, 1900 г; “Робът и агата”, 1901 г.; “Зло за зло”, 1904 г.; “Цар Пир”, 1921 г.; “Бурите край Вардар”,1925 г. и други, между които множество едноактни пиеси и сценки), ръководител на пътуващата трупа “Скръб и утеха” (основана през 1901 г., преименувана през 1902 на “Столичен македонски театър”), актьор (освен в ръководените от него театрални формации, играе за кратко време в трупите на театър “Сълза и смях” и Народния театър). Представянето му за българските читатели е необходимо, тъй като той е бил в по-голяма или по-малка степен премълчаван от българското театрознание – отчасти поради двусмислените отношения с Р.Македония през последните 50 години, отчасти поради неговото подценяване като драматург. Тъкмо обратното – театралната историография на Р.Македония определя Чернодрински като “темелен камък”¹ за македонската драма.

Съществуват поне три истории около този случай, които трябва да бъдат представени в резюме – историята на живота на автора, историята на най-значимия за автора текст и историята на интерпретацията на този текст.

В. Чернодрински идва в София през 1890 г. Играе в любителски представления, пише сценки – в тези първи театрални опити, които неизменно са свързани с живота на македонската емиграция в София, Войдан Кузманов още се възприема много повече като активист на македонската емиграция, отколкото като автор на драми. И за практическите нужди на тези любителски представления от пиеси “на македонски говор, от македонския живот”² той написва “Македонска кървава сватба”. Премиерата на пиесата се състои през ноември 1900 г. в салона на “Славянска беседа”. От спомените на Чернодрински ясно се вижда възрожденският ентусиазъм, с който се отнасят както участниците, така и зрителите на това представление – можем да открием нещо твърде сходно в припознаването на Историята като Театър, ако сравним тези спомени и например описанието на представлението “Изгубена Станка” в “Немили-недраги” на Ив. Вазов. Успехът на спектакъла сред македонската емиграция е огромен, но очевидно той е допадал и на широката публика, която продължава да живее с възрожденските нагласи – следват турнета в Пловдив, Враца, Лом, Видин, Русе, Тутракан, Силистра, Балчик, Варна, Разград, Шумен, Плевен, Бургас, Хасково, Харманли, Пазарджик, Кюстендил, Дупница, Горна Джумая… - в почти всички по-големи градове на България. През 1903 г. трупата на Чернодрински осъществява турне в Сърбия – Белград, Крагуевац, Пожаревац, Враня, Лесковац, Пирот и др. Планира се дори пътуване на спектакъла заедно с Кръстю Сарафов и Сава Огнянов³ до Съединените щати през няколко европейски страни, което остава неосъществено. През 1909 и 1910 г., поощрен от П. Яворов (тогава представител на ВМОРО) и подпомогнат с костюми от Народния театър, Чернодрински заминава за Солун, Битоля, Скопие и Кукуш да организира любителски представления – отново “Македонска кървава сватба” най-вече вдъхновява местните учители и ученици, които участват в тези представления. Всъщност това във върховния творчески момент в живота на Чернодрински - “Македонска кървава сватба” и нейната сценична постановка, го легитимират като Автор; до края на своя живот той експлоатира този шумен успех около своята пиеса. След това организира и други трупи, пише още пиеси, но те не оставят следа нито в историята на българския театър, нито в историята на българската драма. Чернодрински сякаш живее и умира като автор на “Македонска кървава сватба”. До края на своя живот той постоянно се връща към нея – през 20-те и 30-те години продължава да я представя като спектакъл в София и страната; преработва текста в либрето и по него през 1924 г. излиза премиерата на операта “Цвета” на Маестро Г. Атанасов. В началото на 40-те поставя пиесата с любителски трупи в Прилеп и Битоля. Интересно е, че тогавашните български театри в Скопие и Битоля не включват пиесата в своя репертоар, вероятно отнасяйки се снизходително към нейните художествени качества. Впрочем Чернодрински не се радва на особена литературна популярност – инцидентно е забелязван от театралната историография (най-вече като ръководител на трупата “Скръб и утеха”⁴); енциклопедичните и справочни издания пропускат да го посочат като писател. Единственото изследване, което отделя значително място за него приживе, принадлежи на Стефан Каракостов – “Миналото на театъра в Македония”, публикувано в списваното от М. Арнаудов и Г. Крънзов списание “Българска мисъл”⁵ през 1942 г. Всъщност изследването остава единствено в българското театрознание и след смъртта на автора. Днес, освен “Македонска кървава сватба”, пиесите му не фигурират в каталозите на Народната библиотека; липсват каквито и да е било други изследвания върху неговото творчество. Така историята на неговия живот, който протича с романтичния привкус на Автора-борец за свобода постепенно в българското културно пространство се редуцира до създаването на един-единствен текст, при това останал в периферията на историческото внимание.

Безспорно нейната романтико-веристична представа за “трагедия” допада не само на носталгично настроените емигранти от Македония, но и на масовото съзнание на българската публика, оформено от Вазовата визия за “родното”, а не от модерните възгледи за драмата. Но така или иначе “Македонска кървава сватба” щеше да остане само една патриотична мелодрама, заровена в лавината от подобни пиеси, създадени на границата на двата века, ако не беше обстоятелството, че е написана на “македонски говор”. Всъщност това именно обстоятелство предопределя една поредица от редакции на текста, които в крайна сметка значително го отдалечават от публикацията му през 1900 г. До смъртта на автора тя излиза в България в три редакции, направени от него съответно през 1900, 1907 и 1928 година. В средата на 30-те тя е публикувана и в САЩ от българския издател Александър Шуменов, без текстът да е преведен на английски, като буквално повтаря втората авторова редакция от 1907 г. Няма точна година на издаване, а само означенията: Published by First Bulgarian Book Store, A. Shoumenoff, Granite City, Illinois. Ако проследим трите авторови редакции (1900, 1907, 1928) ще видим, че Чернодрински внася в текста изменения, най-вече свързани с прецизиране на диалога, добавяне на откъси от народни песни, илюстрации и др. Всички тези изменения идват, за да подпомогнат стремежа към “автентичност” на живота в драмата, който се случва в “действително” време и място, показан е с “истински” нрави, говор и костюми (към третото издание дори са прибавени фотоси на заснетите актьори с костюми сред житни класове). Пак с цел автентичното пресъздаване на живота във втората и третата авторова редакция към постановъчните препоръки в края на изданието са добавяни и разяснения “по говора”.

Неочаквано след смъртта на автора интересът към преиздаването на текста се засилва. През 1952 г. македонският отдел на книгоиздателство “Неа Елада” в Букурещ го публикува. В предговора, написан от издателите, се съобщава за представления на пиесата от самодейни трупи на гръцките партизани на ЕЛАС през 1943 г. и за други любителски представления в Егейска Македония по време на съпротивата. Естествено това твърдение подлежи на проверка, защото в предговора силно проличава тенденциозното желание “Македонска кървава сватба” да бъде свързана с “националноосвободителните народни борби”⁶. През 1953 г. пиесата е поставена в Македонския народен театър в Скопие, последвана от постановки в почти всички професионални и множество любителски театри в Р.Македония. (През 1969 г. дори излиза като продукция на “Вардар филм”.) В редактирането на варианта на текста, който се играе по македонските сцени, участва Венко Марковски. Припозната в духа на изданието на “Неа Елада” като “първото македонско театрално дело” в Р.Македония, пиесата се радва и на голям издателски интерес – преиздавана е през 1969, 1974, 1975, 1992. Всички тези издания не само успоредяват “македонския говор”, на който Чернодрински е написал текста, със съществуващата езикова норма в Р.Македония, но и внасят редица изменения, които практически променят националната идентификация на персонажите. Още в списъка на действащите лица са внесени изменения, например: Кърста, Петкана – потурчени българки (в редакциите 1900, 1907, 1928); Кърста, Петкана – потурчени рисjанки (в редакциите след смъртта на автора). Всъщност промени са направени в целия текст, навсякъде, където авторът е определял националната принадлежност на персонажите – например ремарките: другите българи уплашени; всичките българи пищят; българите се впущат към турците са заменени със сите изплашени, освен турците; сите пиштат; македонците се нафрлуваат на турците. Във всички реплики, където се среща българска самоидентификация на персонажите, също са внесени изменения или съкращения. Ето някои сравнения между редакциите преди смъртта и след смъртта на автора:

Кърста: Не, ние бугарки сме се родили, мори сестро.
Петкана: (нажалена) Бугарки, бугарки, бевме, мори сестро.
(явление 5, действие III)
Кърста: Не, ние рисjанки сме се родили, мори сестро.
Петкана: (нажалено) Рисjанки бевме, мори сестро.
(поjва 5, деjствие III)
Баба Кузманица: Ами кой им дал пари, море старо?
Дядо Кузман: Зер не знайш? Консулата сърбски, за да кажувает, оту са Сърби, а не Булгари.
(явление 4, действие II)
Баба Кузманица: Ами коj им дал пари, море старо?
Дядо Кузман: Зар не знайш? Консулата србски, за да кажуваат, оту са Срби.
(поjва 4, деjствие II)

Могат да бъдат приведени много други примери, но едва ли е необходимо. В македонското издание от 1992 г. “Воjдан Чернодрински. Одбрани дела.”⁷ са посочени причините за тези промени и те се основават на някакъв екземпляр, който Чернодрински бил дал на жена си Мария, та в този именно екземпляр авторът собственоръчно бил внесъл измененията в текста. Факсимиле от него не е публикувано, но е изказана хипотеза, че в средата на 30-те Чернодрински е преработил текста под влияние на “сугестиите на ‘Македонскиот литературен кружок’, коj се формира околу весниците на А. Динев”⁸. Всичко това обаче са хипотези – няма сигурни доказателства за собственоръчно внесени промени в текста. Ако това е направено около 1936 г., както твърдят македонските редактори, защо авторът не ги е публикувал никъде 15 години, до неговата смърт? Нещо повече, тъкмо около 1936 г. излиза в Съединените щати изданието на Шуменов, което е предназначено за емиграцията в Америка – защо Чернодрински не е реагирал публично, че тази редакция на пиесата му вече не е актуална?

Но независимо от отговора дали тези поправки са направени от автора или от някой друг, съществува едно друго обстоятелство, което очевидно е пропуснато от редакторите на вариантите след авторовата смърт – това са различните езикови принципи, върху които са изградени репликите на персонажите и авторовите указания. Докато ремарките и изобщо всички други мини-текстове, съпровождащи пиесата – предговори, упътвания, наставления към актьорите и др. са написани според литературната българска езикова норма, то единствено репликите на персонажите, т.е. думите, които трябва да симулират “говор”, са изградени на македонски диалект. Това различие е очевидно в трите български редакции и американското издание. В македонските редакции целият текст, вероятно под предлог, че авторът е бил “принуден да си служи с българската азбука”⁹, е преведен на съвременната езикова норма в Р.Македония и така този очебиен езиков факт е игнориран. Ето един пример:

Траян:… (съглежда овчаря) А, ето и овчарот идет да ни посвирит…
(явление 1, действие I)
Траян:… (Го здогледува овчарот) А, ето и овчарот идет да ни посвирит…
(поjва 1, деjствие I)