Често се получава така, че един любител може дълго да наблюдава и фотографира комети, без да полага усилия да си представи видът и ориентацията на орбитите им. За обикновени неблюдения е достатъчно да се вземат ефемеридите на дадена кометата от Internet или от астрономическия алманах и да се проследят върху звездната карта. Така най-лесно се придобива представа за местоположението на кометата в даден момент, което е една стъпка преди самото й наблюдение.
      След време обаче любителят ще забележи някои особености в пътя на кометите - понякога те променят посоките си на движение, променят и скоростта си на преместване сред звездите! Редуват се периоди, през които се наблюдават по различен начин - вечер или рано сутрин, или няколко седмици се губят в недостъпното около Слънцето небе! Често се налага любителят да се съобразява с продължителността на полумрака след залеза или преди изгрева, изчаквайки да настъпи удобният за наблюдение момент. Така рано или късно се достига до въпроса, на какво се дължи това? Ако читателят вече си е задал този въпрос, значи е време да се откъсне от суетните си занимания около телескопа и фототехниката и да надникне в една интересна област от астрономията - небесната механика. Така в търсене на отговорите, той ще се запознае със законите, управляващи движението на небесните тела и с начините, по които се описват техните орбити. С това любителят ще се научи да възприема Слънчевата система като един работещ механизъм и с малко въображение, ще може сам да си обясни и да прогнозира условията, в които ще извършва наблюденията си! За тази цел е добре да се запознаем с елементите на кометните орбити, възоснова на които се изчисляват ефемеридите. Те са следните:

      1. Дължина на голямата полуос на елипсата – а. Упоменава се за периодичните комети. Дава се в астрономически единици AU (1AU = 149 597 870 км). Периодичните комети имат затворени орбити (подробности в текста по-долу) и в означенията им фигурира буквата "P", например 1P/Halley, 73P/Schwassmann-Wachmann и др.

      2. Перихелийно разстояние (Perihelion Distance) - q. Това е разстоянието от Слънцето до най-близката до него точка от кометната орбита p, наречена перихелий. Дава се също в астрономически единици.

      3. Ексцентрицитет на орбитата (Eccentricity) – е. Това е параметър, описващ вида на орбитата. Ако тя е затворена – кръгова или елиптична, ексцентрицитетът е разстоянието от центъра на елипсата до Слънцето, разделено на голямата полуос на елипсата. Ако е =0 орбитата е по окръжност, ако e има стойност между 0 и 1, тя е елиптична. При e =1 имаме параболична орбита. При e >1 - хиперболична. При последните два типа, небесното тяло минава еднократно покрай Слънцето и заминава в безкрая, т.е. тези орбити са отворени.

      4. Наклон на орбитата (Inclination of Orbit) – i. Това е налконът на равнината на кометната орбита спрямо равнината на земната (еклиптичната равнина). Дава се в градуси. Ако кометата се движи покрай Слънцето в посока, в каквато и Земята обикаля около него, наклонът има стойност по-малка от 90°. Ако посоките са противоположни - i >90°. Гледано откъм север, Земята обикаля Слънцето в посока обратна на движението на часовниковата стрелка (вижте схемата).

      5. Дължина на възходящия възел (Longitude of the ascending node). Равнините на земната и кометната орбита се пресичат в линията на възлите. Възлите са два – това са точките, в които орбитата на кометата пробожда равнината на земната орбита, примерно слизайки под нея (южно от нея) – през низходящия възел и издигайки се над нея (северно) - през възходящия възел. В по-старата литература възлите са означавани с два знака, напомнящи змии (дракони), чиито глави са обърнати съответно надолу и нагоре. Тези знаци произхождат от древно поверие, според което лунните затъмнения, които се случват близо до възлите на лунната орбита, са били причинявани от огромен дракон, който поглъщал и след това изплювал Луната.
      Дължината на възходящия възел се бележи с W. Това е ъгълът (в градуси) между линията, съединяваща Слънцето с пролетната равноденствена точка g в съзвездие Риби и линията, съединяваща Слънцето с възходящия възел на кометната орбита. Този ъгъл лежи в еклиптичната равнина.

      6. Аргумент на перихелия (Argument of perihelion) - w (или w) е ъгълът между линията, съединяваща Слънцето с възходящия възел и линията, съединяваща Слънцето с перихелийната точка p от орбитата на кометата (вижте схемата). Този ъгъл се отчита от възходящия възел, по посока на движението на кометата. С други думи, аргументът на перихелия описва ориентацията на орбитата на небесното тяло в собствената й равнина. Ъгълът w лежи в равнината на орбитата на тялото.

      7. Период на обикаляне на тялото около Слънцето – P, в години. Според третия закон на Кеплер, отношението между кубът на голямата полуос a и квадрата на периода P е константа, т.е. a³/P² = const. Ако изразим голямата полуос в астрономически единици (AU), а периода в години, от зависимостта a³= P² ще получим периода P в години (P = квадратен корен от a³ ).

      8. Точният момент, в който кометата преминава през перихелия си т.е. през точката p (Date and Time of Perihelion) – T.

      Стойностите на тези орбитни елементи можем да въведем в някоя от вече многото програми - виртуални планетариуми, които възоснова на тях ще ни изчислят и покажат видимият път на кометата сред звездите и местоположението й в избран от нас момент.
      Може би много любители ще предпочетат да използват таблиците с готово изчислени ефемериди, където на практика са описани условията, при които дадената комета ще се наблюдава, през интервал от няколко денонощия. Ето значението на колоните, които най-често фигурират в тези таблици:

      Обикновено първите три колони са датата Date TT, ректасцензията R.A. и деклинацията d на кометата за съответните дати, отнасящи се за 0 часа UT или 0 часа официално време – както е указано. В следващите колони са дадени разстоянията от кометата до Слънцето r и до Земята D в астрономически единици, ъгловото отстояние на кометата от Слънцето в градуси - елонгацията l и фазовият ъгъл j.
      Обикновено в последните колони са звездните величини на главата на кометата m1 и на опашката m2 или интегралната й величина V във фотометрична система UBV. Възможно е да бъдат дадени денонощният паралакс P в дъгови секунди и някои други данни.

      След като чрез ефемеридите установите положението на кометата, необходимо е да уточните и момента от денонощието, който е най-удобен за извършване на наблюдението. За тази цел най-подходящи са въртящите се звездни карти и програмите-планетариуми. Ако тези моменти се случат скоро след залеза на Слънцето или преди изгрева, ще трябва да изчакате продължителността на полумрака.