Only third contact - 11:03:36 UT, from University of Shumen, Bulgaria,
      43^o 17' 04" N, and 26^o 55' 28" E.

      Тази година се оказа доста щедра за любителите-астрономи, които имаха шанса да наблюдават много интересни астрономически явления. Три комети прекосиха небето. през пролетта, а на 4 май вечерта наблюдавахме пълно лунно затъмнение. Като финал на тази поредица бе дългоочакваният пасаж на Венера пред Слънцето на 8 юни.

      Видът на небето сутринта на този ден изглеждаше доста неприветлив - плътни купести облаци се виждаха във всички посоки и придаваха мрачен вид на утрото. Първата ми мисъл бе, че това рядко астрономическо явление ще остане скрито за нас! Малко по-късно обаче облаците се разкъсаха и между тях се появиха късове синьо небе. Вятърът остана умерено силен през целия ден.
      Когато отидох в обсерваторията на Шуменския университет, там вече привършваха последните приготовления. На 150/2250 милиметровия менисков Касегрен-телескоп бе монтирана CCD-камера. Слънчевото изображение ту се появяваше на монитора на свързания с нея компютър, ту отново изчезваше сред бързо движещите се облаци. Поради плътността на слънчевия филтър на телескопа, дори леко закритото от облаци Слънце изчезваше от монитора - един проблем, който по-късно ни изправи пред доста трудности!
      Беше предвидено през същия телескоп да заснема няколко снимки с фотоапарат Зенит 11 зареден с филм Fuji Superia 100 ASA, но по уговорка, самите контакти трябваше да бъдат наблюдавани и засечени чрез CCD-камерата от екрана на компютъра.
      Освен през телескопа, предвиждах да снимам явлението и с телеобектив Таир 3С, 4.5/300, с монтиран на него телеконвертор 2х до резултантно фокусно разстояние 600mm, Смятах да използвам слънчев филтър "Астросолар" - алуминизирано фолио с дебелина 0.01mm, но тъй като той придаваше нереално синкав цвят на Слънцето, поставих зад него оранжев фотографски филтър. Така получих по-приемлив цвят на слънчевия диск и на най-ярко осветените облаци около него.
      Когато обаче дългоочакваният момент на първия контакт наближи, облаците забулиха Слънцето и това смути всички ни! Тогава се доближих до процепа на купола и насочих телеобектива с фотоапарата в областта, където очаквах всеки момент да се появи Слънцето. Бях свалил слънчевия филтър и само през оранжевия виждах във визьора осветените облаци, през които от време на време съвсем леко се появяваше слънчевия диск. Давах си сметка, че този начин на наблюдение крие риск от преосветяване на очите при внезапна поява на нашето светило между облаците, но съзнавах, че това бе единственият начин да се наблюдава и фотографира явлението в момента. Завиших скоростта на затвора на 1/500 s и затворих максимално диафрагмата на 1:22, като съобразих, че при двукратно удълженото от телеконвертора фокусно разстояние, това е равностойно на отошение 1:44. Яркостта на слънчевия диск изцяло зависеше от плътността на преминаващите пред него облаци, но със сигурност, тези крайни стойности на експозицията биха дали възможно най-добрите резултати!

      При едно поредно прозиране през облаците, забелязах навлизащата Венера в югоизточния край на Слънчевия диск. Стана ясно, че моментът на първия контакт бе отминал, но за съжаление, чак сега можахме да заснемем началните си кадри!
      Чрез CCD-камерата също бяха получени първите снимки. Условията за наблюдение обаче останаха трудни - Слънцето все така прозираше за кратко през облаците и като че ли все по-задълго оставаше скрито от нас. По същата причина пропуснахме и втория контакт! Все пак в 05:40:15 UT можах да заснема кадър, само около минута след контакта.

      Тази техника на снимане през облаците без филтър ми даваше едно предимство - освен Слънцето и Венера на неговия фон, успявах да заснема и осветените наоколо облаци, което придаваше известна динамика на картината.
      С напредването на деня небето се поразчисти и интервалите, през които можеше спокойно да се наблюдава и снима ставаха все по-дълги. Започнаха да пристигат посетители от града и журналисти от местните медии. Ученици от математическата гимназия в Шумен се полюбуваха на явлението, като за целта един малък Нютон-телескоп бе пригоден да проектира Слънчевия диск върху екран. Интерес проявиха ректорът и много преподаватели от университета.

      В 05:52:00 UT заснех първия си кадър през 15 сантиметровия Касегрен-телескоп на обсерваторията. Експериментирах, като монтирах телеконвертор и повиших фокусното разстояние двукратно като с леща на Барлоу - до 3 метра. Така получих още по-детайлни снимки.
      Около момента на максималното сближаване в 08:19:40 UT небето се изчисти почти напълно, но не за дълго! Нови облаци заприиждаха от запад и Слънцето отново се скриваше за по няколко минути. Желаещите да наблюдават оредяха, което ни позволи да се съсредоточим по-добре в работата.

      Все пак имахме щастието да видим третия контакт, който бе регистриран в 11:03:36 UT за Шуменския университет (на координати 43^o 17' 04" N и 26^o 55' 28" E, според сайта http://www.multimap.com). Около този момент заснех и последните си кадри. Десетина минути след това облаците се вплътниха и приръмя дъжд, който ни накара да затворим купола и бързо да приберем инсталираната навън техника. Слънцето дълго след това не се показа и така пропуснахме последния четвърти контакт.