ко читателят все още си спомня, преди няколко години в нашия зоопарк имаше една великолепна двойка бенгалски тигри на име Мишо и Цеца. Миналата година по това време на тях им се намери и едно мъжко отроче, което беше наречено Густав, а тази година от великолепната тройка остана само поуката, която можем да си извадим. Какво се случи?
      Пазачът на тази великолепна тройка другарят Византийски си извади медицинско свидетелство за невроза, тик и алергия, появили се вследствие близостта с тези опасни животни. Невроза, тик и алергия може да има всеки пълноправен гражданин на републиката и никой не може да оспори никому правото да извади такъв документ. Тук може би е мястото да отбележим, че храната на бенгалските тигри се състои главно от флейки, шишчета и говежди шкембета, а за Густав имаше предвидено и агнешки ребърца, дотук добре. Ако се съди по това, че другарят Византийски си построи вила в Драгалевци и прикупи още един апартамент към оня, който обитаваше, може да се заключи не без основание, че той е пестял и също така е приучавал към тази добродетел и своите подчинени животни - но това са презумпции.
      Точно в разгара на дебатите по тия въпроси другарят Византийски получи невроза, тик и алергии и отиде да се лекува. Животните понесоха разлъката много тежко, започнаха да слабеят и останаха на грижите на малчуганите, които им даваха солети, бонбони и понякога дъвка. Да се гледат бенгалски тигри, които дъвчат дъвка и правят балончета, бе и забавно, и поучително, и децата се забавляваха, което не може да се каже за гражданите, обитаващи околните жилищни блокове.
      На тях не им беше забавно да слушат как реват гладните тигри и те не се забавляваха, а се оплакваха. Това може да се разбере още по-добре, ако прибавим към воя на тигрите още рева на слона Жакард, едно мъдро и древно животно, то пък ревеше от солидарност с тигрите, просто да се чудиш защо.
      Месец и нещо по-късно дойде телевизия, дойде комисия, дойде и уволнението на гражданина Византийски от заеманата длъжност - пазач на бенгалски тигри, - след което дойдоха други комисии за обследване условията, при които работи пазачът, и на ръководството на зоопарка бе препоръчано да се отстрани миризмата на тигри от клетката, а надзорът, контролът и грижите за тях да се извършват чрез видеотерминал и посредством пакетиране и обезмирисяване на продуктите.
      Птиците, животните, влечугите и екзотичните зверове реваха цяла нощ ненахранени след оповестяване решението на комисията, а хората, тия царе на природата, се разделиха помежду си и ако едни от тях взеха да мерят децибелите шум при лъвовете или миризмата на дивите свине, други тръгнаха по двама да си шушнат, поклащайки глави или повдигайки непроизволно рамене - появили се бяха нови тикове и алергии.
      Нещо студено, лепкаво и зло се настани между клетките, хората започнаха да пият насаме и да говорят само пред жените си и зверовете все повече измършавяваха. А като прибавим, че жалбите на Византийски представляваха от само себе си сноп копия, захвърлени срещу джунглата, можем спокойно да кажем, че хората започнаха да се мушкат с тях помежду си и да ги използуват по своему. Читателят е в правото си да не вярва, че конската муха може да събори два гюма мляко, но ако се замисли и приеме, че гюмовете са върху самара на магаре, а някой пусне под опашката му конска муха, ще се съгласи с литературата, че всъщност малък човек няма, всеки човек може да бъде голям мискинин, стига да си постави такава задача!
      В тази нехубава, трескава атмосфера на преоценка на стойностите стана политически саботаж, в смисъл че изчезна слонът Жакард поради незаключване на клетката му, подозренията за което паднаха върху гледача на двойката бели вълци, загинали няколко дни преди саботажа с пяна на уста вследствие поглъщане на препарата Веро, смесен с кървавица и син камък. Пазачът на лъвовете се изтърва да обобщи, че когато идва на работа, не може да разбере дали животното е в клетка и той се грижи за него, или обратното - той е вътре в някаква невидима клетка, а животните го гледат и му се смеят.
      Докато се водеше следствие за тия крайни обобщения, лъвицата Марийка изяде камилите Гертруда и Влъчко и се появиха вежливи следователи от милицията, за да установят при какви условия са изчезнали всичките змии от терариума и са се появили посред зимата в Елховския край, откъдето бяха пристигнали три съдебни заключения за аутопсии и един заключителен протокол. Сме вече в правото си да кажем, че Зоологическата градина се бе превърнала в антропологическа, защото нашето време е хуманно, сиреч антропологично, само че от неопитност или, кой знае защо, все не попада на подходящ човек, заради когото да прави всичко. И току-виж - може да загине в суматохата и да бъде реабилитиран някой голям и хубав човек, а после от това да се възползува някоя конска муха.
Нека обаче не сгъстяваме боите, те са достатъчно гъсти от само себе си.
      Лицето Византийски се съвзе, вече няма тикове и петна по корема,
ползва своята продължителна отпуска по болест, а напоследък се говори, че вече не е равнодушен към жена си. Сега той предприема всекидневни разходки из опустялата градина, храни маймуните със солети и където трябва - покланя се, където трябва - шушука, а през останалото време поставя на лицето си една малко уморена, малко тъжна и полудоволна усмивка на борец за правдини, който е успял с прилежание, честен труд, въздържание и виртуозен слалом между тапицирани врати и кабинети да реабилитира правдата. От своя страна и правдата се чувствува реабилитирана.
      Тричленна комисия на лигата за защита на животните заедно с комисия за защита правата на човека и Международният съд в Хага наскоро огледаха обстановката и установиха, че Зоологическа градина вече няма, на нейно място се намира тенискорт или кортове с олимпийски параметри.
      Което говори недвусмислено, че Човек побеждава всичко.